— Разбира се — сухо отвърна Кристофър.
Ариел тъкмо се канеше да тръгне, когато нечий четвърти глас се присъедини към групата.
— О, каква мила сцена! Очарователно. Нали така бихте се изразили вие, англичаните?
Възседнал Сироко, който нетърпеливо потрепваше по пътеката от мраморни камъчета, Язид отметна глава назад и се засмя — хладен и язвителен смях, от който по гърба на Ариел пробягнаха тръпки. Лейди Ан приклекна в поклон, когато Язид, преметна крак над главата на Сироко и скочи на земята, използвайки гърба на един роб като столче за слизане. Бе облечен със златен жакет до коленете и с черни, бухнали шалвари, които подхождаха на обсипания със скъпоценни камъни тюрбан, който носеше на главата. Той подаде камшика си на един друг роб и се запъти към тях. Застанала зад Ан, Ариел успя да види как Кристофър удостои принца с едва забележимо кимване, а лицето му не изразяваше никакви чувства. Въздухът пропукваше от заряда враждебност между двамата мъже.
— Един момент — каза Язид, като бавно обикаляше около Ариел. — Помислих си, че виждам от каретата на баща ми да слиза привидение. Като че ли Каролин се е върнала от оня свят.
Ариел усети, че той спря зад гърба й, долавяйки топлия му дъх да преминава по врата й.
— Но, разбира се, това си ти, сладка Ариел. Истинско копие на майка си. Приликата е удивителна.
Ариел стоеше напълно неподвижно.
— Благодаря, Язид.
— Каролин имаше хипнотизираща красота. Сила, която можеше да накара един мъж да изтръпне от желание. Ти имаш ли такава сила, сладка Ариел?
Това бе съвсем тих шепот в ухото й, но думите му я стреснаха и надигнаха вледеняващ ужас дълбоко вътре в стомаха й.
— Не разбирам за какво говориш, Язид — отвърна Ариел, като се стараеше гласът й да звучи весело. — Но точно сега се съмнявам, че мога да накарам някого да изтръпне от друго, освен от много мръсния ми вид. Тъкмо се сбогувах с лейди Ан, за да може тя да се оттегли и да си почине преди Фантазията.
— Тогава ще те изпратя до покоите ти.
Той се обърна и влезе в двореца, без да удостои с вниманието си нито Ан, нито Кристофър. Ариел се отказа да му отвърне с думите, които бе намислила. Не й оставаше нищо друго, освен да забърза след него. Тя още не го бе настигнала, когато той прекоси дългия коридор.
— Язид — извика тя, — моля те, изчакай ме. Не мога да вървя толкова бързо с тези тежки поли.
Сам в коридора на крилото на султана, Язид се обърна към нея толкова рязко, че тя се блъсна в него. Преди да разбере какво става, ръката му се стрелна към нея и той я издърпа в мастиления мрак на една ниша толкова грубо, че главата й отхвръкна назад сякаш шибната с камшик. Той свали от главата й сламената й шапка заедно с един кичур коса. Пръстите му болезнено се забиваха в ръката й, докато я теглеше към себе си, размахвайки сламената шапка пред лицето й.
— Никога! Да не съм те видял никога повече да носиш такъв тоалет! Ти оскверняваш дори почвата под краката си. Мислех, че не желаеш брак с нечестивата свиня. Сигурно съм сгрешил. Сигурно, сладка Ариел, ти започваш да обичаш християнската змия.
— Не! Заклевам се, Язид — гласът на Ариел прозвуча остър и истеричен в собствените й уши и поемайки си рязко въздух, тя направи опит да заговори по-спокойно. — Обещах да заведа лейди Ан на соука, това е всичко. Не знаех, че Кристофър… лорд Стонтън ще се присъедини към нас. Но след като разбрах, че е решил да дойде, помислих, че мога да ти бъда полезна, ако го задържа далеч от двореца през деня. Мислех, че ще разполагаш с повече време, за да говориш с баща си и да сложиш край на тази лоша игра.
Язид я изгледа свирепо с присвитите си бледозелени очи.
— Така. Ти си се опитвала да ми помогнеш. Колко мъдро, Ариел! Каква загриженост! Аз обаче не се нуждая от помощта ти. Или си забравила, че ти бе онази, която дойде да търси помощ?
— Разбира се, че не съм — Ариел сви вежди. — Ти си единствената ми надежда, Язид. Всички други мислят, че брачният избор е чудесен. Бъдещето ми е в твоите ръце. Зная, че няма да ме изоставиш.
Очите на принца блеснаха от задоволство.
— Така е. Бъдещето ти наистина е в моите ръце.
Ариел трябваше да устои на желанието си да се изтръгне от него, когато той прокара плаща си по бузата й, като я галеше сякаш бе котка.
— Язид — каза тя с отпаднал глас, — аз съм много, много благодарна за помощта ти. Но съм изморена. Имаш право. Тези дрехи не ми отиват. Искам да се преоблека и да се приготвя за Фантазията. Моля те!
Лицето му възвърна усмихнатото си изражение.
— Жената прави това, което един мъж желае, а не това, което тя желае.
— Ще яздиш ли тази вечер? — попита Ариел бързо, като знаеше, че единственият начин да изглади противоречието между тях бе да избегне да говори за това.
— Аз ще водя атаката.
— Тогава би искал да съм там, за да стана свидетелка на твоята слава.
Язид я изгледа свирепо, преди да я отблъсне от себе си сякаш бе прокажена.
— Върви!
Докато отиваше към покоите си, Ариел изпита задоволство, че се е измъкнала от Язид. Настроението му беше толкова променливо. В един момент бе рязък и надменен, в следващия като че ли искаше да я прегърне и да я гали като любимо животно. Ариел ставаше все по-предпазлива спрямо Язид. Ако имаше някой друг, който би й помогнал, тя с радост би освободила принца от клетвата му за помощ. Но той бе единственият човек, който беше против брака между Кристофър и нея. И тя имаше нужда от помощта му. Когато стигна стаята си, Ариел с благодарност се остави в ръцете на Чедила.
На старата бавачка й трябваше само един поглед към напрегнатото лице на повереницата си и към смачканата шапка на лейди Ан, за да разпрати слугите във всички посоки. Не след дълго Ариел потопи тялото си в благоуханната вана. Отпуснала глава на ленената кърпа, тя се взираше в хилядите малки огледалца, вградени в сводестия таван на банята. Мъждукащите свещи, пръснати по пода, изпълваха купола на свода с множество малки светлинки подобно на звездното небе, което обвиваше мароканските нощи. Тя се надяваше, че тази нощ ще е такава — идеална за предизвикващата толкова вълнение грандиозност на Фантазията. Изпита съжаление, че Кристофър няма да е там. Неговата подигравка относно многото жени, за които се женеха мароканците, бе постигнала целта си. Бракът с мъж, който имаше рояк от жени и държанки, не беше представата й за живота, който желаеше. Тя все още се придържаше към майчиното описание за любовта, надявайки се, че един ден ще намери мъж, който желае само нея. Мъж, който да я обича, да не вижда другите жени и който да дели живота и любовта си само с нея. Сигурно съществуваше такъв мъж, който да я чака някъде по безкрайните простори на нейната втора родина. Само ако Кристофър би могъл да види Фантазията, тя би му обяснила толкова много, мислеше си Ариел, докато се сушеше с хавлията. Той би разбрал защо сърцето й е толкова безвъзвратно обвързано с тази земя. Би станал свидетел на гордостта на берберите и арабите, на любовта им към земята. Как би могла Англия или която и да е друга страна да се сравнява със смразяващото величие на Магреб, когато небето е обагрено в аметист и бордо от умиращото слънце, а червената земя кънти от хиляди копита. Това бе Фантазията, живецът на мароканската душа.
Намятайки обикновен кафтан, Ариел мина в спалнята си и се остави на грижите на Чедила и Рима. Тази нощ щеше да бъде чудесна. Истинска арабска нощ.
Ариел се отправи към другия край на шатрата на харема. Тази задача не бе така лесно изпълнима, както бе предполагала. Накъдето и да погледнеше, жени, облечени в пъстроцветни одежди и богато избродирани елеци развълнувано бъбреха в огромната шатра, разхождаха се по проснатите един до друг персийски килими, които покриваха голата земя, като преминаваха от една група приятели към друга. Навсякъде те наблюдаваха очи. Ревниви очи, бдящи очи, преценяващи очи — очи, които решаваха загадката коя ще бъде следващата, която султанът ще повика, коя би могла да стане фаворитка и да подрони шансовете на всички останали.
Кармела, чиито тъмнокафяви очи бяха изрисувани със същия черен въглен, с който бяха гримирани очите на Ариел, се сви между две чернокожи робини и махна с ръка, като се опита да привлече вниманието й, но Ариел не я видя и се отправи в друга посока. Проклинайки, Кармела се шмугна през средата на една групичка и протегна ръка, за да хване ръката на приятелката си. Допирът на дългите и хладни пръсти, които се обвиха около талията на Ариел, я накара да подскочи. Андалуската поклати глава.
