Ан кимна.
— Горкичката! Едва държеше очите си отворени. Чак когато ни видя, страховете й изчезнаха. В мига, в който разбра, че сме живи, умората я завладя.
— Ние, разбира се, я поканихме да влезе, тъй като и двамата бяхме будни, и се зарадвахме, че е дошла — каза Робърт.
— Отначало не мислех, че ще остане — добави Ан, — но след като седна, тя заспа дълбоко като агънце.
Кристофър помълча една минута. Техният разказ просто не се връзваше с другата информация, която бе събрал. Ако Ариел бе дошла направо тук, след като бе излязла от стаята на момчето, тя трябваше да е тук повече от половин час. Той бе прекосил разстоянието между двете стаи за няколко минути. Къде беше ходила Ариел, след като бе оставила момченцето и преди да дойде тук? Беше ли се срещала с Язид? И къде все пак, по дяволите, беше престолонаследникът?
— Защо не ми позволиш да поръчам да ти приготвят вана, Кристофър? — каза Ан. — След всичко, което ти се е случило, мисля, че ти трябва точно една от разкошните бани на султана.
Кристофър поклати глава.
— Благодаря ти, Ан, но трябва да информирам Робърт, преди да се види със султана. Ти имаш аудиенция при него, нали, Робърт?
— Разбира се. Това бе записано в дневния ред още преди Фантазията, точно както се бяхме разбрали.
Кристофър кимна, доволен от отговора.
— Сега ми кажи какво мислиш, че става. Кой предвожда въстанието, бухарецът, или както мислехме?
Кристофър отвори уста, за да отговори утвърдително, но после се отказа, като погледна Ариел, която спокойно спеше.
— Може би ще взема вана, Ан. Имаш ли нещо против да помолиш да я приготвят? А ти, Робърт, защо не дойдеш с мен? Ще ти разкажа всичко, докато се къпя.
Робърт разбра за какво намеква Кристофър, погледна го недоверчиво, но се въздържа от коментар и последва Кристофър надолу по коридора, който водеше до стаята му.
— Не мислиш, че Ариел има нещо общо с това, нали? — попита той, след като затвориха вратата.
Кристофър отиде до прозореца, вслушвайки се за момент в тишината на утрото, преди да отговори.
— Не — каза той най-после, върна се в стаята и свали пелерината и джелабата.
— Тогава защо не пожела да обсъждаш въстанието в нейно присъствие?
Кристофър седна на стола срещу Робърт, изу ботушите си и ги захвърли ядосано настрана. Какво си мислеше той? Да не би да смяташе, че Ариел, която беше обявила, че обича твърде много страната си, за да я напусне, участва във въстанието? Наистина ли вярваше, че ще изостави всичките си принципи заради принца? Дори и да е имала такова намерение, той не би свързал подобно действие с името на жената, която познаваше и за която смяташе да се ожени. Ариел беше твърде горда и открита. Не, не би могъл и не би желал да повярва, че тя е замесена.
— Мисля, че Мохамед Ел Язид има пръст в това — каза най-после Кристофър, наблюдавайки отблизо реакцията на вуйчо си. — Ариел е напълно лоялна и към двамата принца. Аз не бих могъл да ти съобщя за своите съмнения в случай, че тя може да ги чуе, преди лично да съм й казал това.
— А ще й кажеш ли?
Кристофър и Робърт кръстосаха погледи.
— Не веднага. Много е привързана към Язид. Ако й кажа за съмненията си, тя може да почувства, че неин дълг е да бъде при принца и да му съобщи за моите подозрения — каза Кристофър, убеден, че тя ще направи точно това. — Не мога да рискувам.
— Тя ще ти бъде жена — напомни му Робърт. — Може би трябва да й се довериш.
— Не и в това, Робърт. Все още не.
— Ариел… Ариел…
Някой я зовеше далеч в пустинята. Ариел отвори очи. Кристофър седеше до нея и държеше ръката й.
— Добро утро — каза той, усмихвайки се.
— Добро утро — отвърна тя и после, вече по-будна, попита: — Какво правиш в стаята ми?
— Не съм в твоята стая. Заспала си дълбоко в апартамента на леля и вуйчо. Не помниш ли?
Ариел сбърчи чело, опитвайки се да си спомни. Най-после бавно кимна.
— Исках да разбера дали са добре.
Кристофър се усмихна пак и Ариел не можа да не забележи колко привлекателна бе трапчинката на лявата му буза. Носейки отпечатъка на умората от битката, той все пак бе най-красивият човек, когото бе срещала досега.
— Не съм искала да заспивам. Сигурно са помислили, че съм дивачка.
— Напротив. Смятат, че си олицетворения на загрижеността поради твоята тревога за тях. И те са разбрали, че си много изморена.
— Колко е часът? — попита тя още замаяна от съня.
— Почти девет сутринта.
— Девет! — подскочи Ариел. — Къде са Язид и Сюлейман?
Кристофър я хвана за раменете и я погледна.
— Защо се тревожиш толкова? Какво трябваше да се случи досега?
— Да се случи ли? — Ариел го погледна с явно недоумение. — Откъде да зная какво се е случило или какво трябва да се случи? Ти беше този, който взе участие в битката и — продължи тя, като го прониза с поглед — ми обеща да дойдеш и да ми кажеш всичко веднага щом се върнеш в двореца. Знаеш ли, че цяла нощ не съм мигнала в очакване? Не зная нищо благодарение на теб!
— Върнах се преди по-малко от два часа, Ариел.
— О! — възкликна тя със слаб глас.
Прегръдката на Кристофър отслабна и Ариел усети, че поради някаква причина нещо, което току-що бе казала, го накара да почувства голямо облекчение. Но нямаше представа какво е то. В момента най-важното за нея бе, че принцовете също са се върнали невредими.
— Добре, трябва да отида в стаята си и да видя дали някой не знае нещо. Харемът сигурно гъмжи от новини.
Тя се надигна от дивана, но Кристофър я дръпна.
— Не отивай в харема!
Тя го изгледа уплашена от свирепия му поглед.
— Разбираш ли ме? — настоя той. — Не отивай в харема, докато не ти кажа, че е безопасно!
Ариел кимна с разширени от вълнение очи. Въпреки чувството, че харемът е напълно безопасно място за нея, тя усети, че почти е изчерпала желанието му да се разбира с нея и реши да не му се противопоставя повече.
— Няма — каза тихо тя.
— Обещай ми.
— Обещавам, Кристофър, няма да ходя в харема.
Под тънката копринена материя зърната на Ариел докосваха гърдите на Кристофър. Допирът им повдигна вълна от неудържимо желание, което нахлу в тялото му. Кожата й там, където пръстите му докосваха раменете й, бе като кадифе. Той я погали с палеца си, наслаждавайки се на съблазнителната мекота. Дългата й копринено бяла шия бе цялата пред очите му, когато тя наклони назад главата си, за да го погледне. Устните й бяха полуотворени, а погледът й беше пълен със смело очакване на неговата целувка. Тя беше невинност, предизвикателство и прелъстителност едновременно и той с желание се предаде на тази магия.
Навеждайки глава към вдлъбнатината в основата на врата й, той обсипа с целувки рамото й, нежно галейки копринената й туника. Уханието й го омайваше. Мирисът на жасмин и благоуханни треви се смесваше с топлината от тялото й. Той разтвори устни и поемайки дълбоко дух, прокара грубо уста по бузата
