Той й нанесе внезапен силен удар с ръка по лицето, така че тя политна назад въпреки стражите, които я държаха за ръцете.
— Каква малка глупачка си ти. Кой мислиш, че ще ме спре?
— Твоят баща — отвърна рязко Ариел и повдигна победоносно брадичка. — Той никога няма да ти позволи да направиш това. Никога.
— Моят баща — подигра й се Язид. — Този хленчещ мъж, от когото ти се възхищаваш толкова много? Каролин също мислеше, че той е прекрасен. Винаги ми казваше да го слушам, да бъда като него. Говореше за неговата мечта за Магреб. Аз слушах, но само го мразех, заради нейното възхищение. Иска единение с християнския свят; покани неверниците да ограбят богатствата ни и нарича това търговия.
Главата на Ариел забуча, докато думите на Язид заемаха точното си място в мозайката заедно с всички други неща, които бяха започнали да я тормозят, откакто пристигна. Спящите воини, хилядите мъже, разкошът на тази шатра, сякаш не е била издигната снощи, а преди седмици, може би и месеци.
Изведнъж тя разбра.
Двамата мъже отстрани бяха бухарци.
— Ти си го предал — прошепна тя, като не можеше да повярва. — Предал си собствения си баща.
Язид й се ухили тържествуващо.
— Никой не може да ме спре. Ще стана султан и ще те имам. Утре ще поемем към Казбах. Моят пратеник е вече на път към Сюлейман с моето съобщение. Той ще ни очаква. Ще мисли, че колоната от бухарци са пленници… Глупак. Ще се врежем в откритите им войски и ще ги посечем. Кръвта ще потече като река и тогава ще вляза в двореца на баща ми и ще направя и с него същото. Щом умре, ще започне новият режим. Неверниците ще бъдат унищожени, а земята на Магреб — прочистена от тяхната зараза със собствената им кръв. Няма да има вече търговия, нито договори. Мароко ще управлява със сила, както беше, преди баща ми да ни обвърже по този срамен начин с неверниците. Ще станем по-велики, отколкото сме били някога, и моето име ще бъде написано във великата книга наред с това на Исмаил.
— Значи
— Аз съм лъв! — Той скочи на леглото и дръпна кожата от стената. — Най-могъщият сред животните! Убивам всеки, който ми се възпротиви, всеки, който се опита да продаде моето кралство.
— Ти си обезумял.
— Страхуваш ли се, сладка Ариел? — попита той, като й хвърли гневен поглед. — Това е добре.
— Не се страхувам от теб, Язид — отвърна тя, макар добре да осъзнаваше, че това е лъжа. — Отвратена съм от теб.
Той скочи от леглото.
— Пред себе си имаме една дълга, дълга нощ. — Приближи се до нея, притисна устни до врата й и след това я погледна, очаквайки някаква реакция. Ариел остана неподвижна, без да издава чувствата, които бе възбудил в нея. Той се обърна и отиде до един от сандъците покрай стената. Върна се с нещо в ръка и й се усмихна с ненавист. — Кажи ми, Ариел. Давам ти тази едничка възможност да се съгласиш да ме удовлетвориш по свое собствено желание. Готова ли си да ми отговориш положително?
— Отговорих ти вече, Язид. Никога няма да ти се подчиня по собствено желание. Мисълта за теб ме отвращава.
— Тогава ще се научиш да се подчиняваш. — Язид отвори ръката си и показа два комплекта кожени камшици. — Няма спасение от законите на Аллах, сладка Ариел. Аз съм роден да бъда твой господар. — С рязко движение на главата той нареди на бухарските стражници да я отведат до леглото.
Ариел се подготви да се сражава. Ако поискаха да я завържат за леглото, тя щеше да се бори на всяка стъпка по пътя.
— Мула Мохамед Ел Язид! — Гласът на пратеникът бе нисък и изпълнен с настойчивост. — Моля за вашата милост, че ви прекъсвам, но от вас има нужда. — Реакцията на Язид не се видя ясно в тъмнината, но Ариел усети, че вниманието му се отклони от нея. Тя потръпна от облекчение, когато пристъпът му на гняв се насочи към слугата.
— Какво има! Какво толкова важно се е случило, та ме прекъсваш сега!
Погледът на пратеника се плъзна към Ариел и след това отново към Язид:
— Не се тревожи за нея! — рязко изрече Язид. — Тя няма никакво значение и ще има още по-малко, след като приключа с нея тази нощ. Кажи ми защо си дошъл, или изчезвай.
— Има сражение, мула.
— Пак ли! И арабите, и берберите са положили клетва за вярност към мен. Те нямат право да тревожат моя лагер.
— Не е както бе преди. Разногласията са големи, ваше величество. Южните племена казват, че ще напуснат тази нощ, ако не накажете другите за обидното им поведение. Сега трябва да дойдете. Ако не, вашата кауза е загубена.
Язид с възмущение хвърли камшиците на леглото.
— Върнете я в палатката й — нареди той. — Стойте на стража там, докато не я повикам. А ти, сладка Ариел — изръмжа той, — нека Ахмед непременно те поддържа толкова прекрасна, колкото си точно сега. Апетитът ми се е възбудил и съм готов да те изям цялата. — Язид повдигна брадичката й и я целуна — твърдо и болезнено действие, което я обиди.
Ариел отвърна лице настрани, загледана съсредоточено в стените.
Той разтърка челюстта й между пръстите си и извъртя главата й, като насила я накара да срещне студения му и разгневен зелен поглед.
— Ще видя как последното късче от твоето пренебрежение се стопява преди зазоряване. — Ариел му хвърли гневен поглед, като не му позволи да види страха й. Язид пусна брадичката й. Ухилен, той бавно прокара дланта на ръката си към нейните гърди. Сребърната закопчалка, която затваряше жилетката, й се счупи с щракване между пръстите му. Той отстрани броката, като остави гърдите й да се оголят, и бавно и невъзмутимо обхвана всяка една с длани. Усмивката му се разшири, когато стисна плътта й, без изобщо да сваля поглед от лицето й, по което съдеше за реакцията й. Ариел остана неподвижна, без да му позволи да види нейното отвращение.
Ръцете му започнаха да шарят надолу с откровено намерение, от което й се гадеше. Преминаха по ребрата, пъпа и достигнаха плоскостта на стомаха й. Спряха в горния край на нейните шалвари, където диамантеният пояс обхващаше ниско бедрата й. Изведнъж пръстите му се забиха в деликатния пояс и той я дръпна напред, притегляйки бедрата й към себе си, докато въртеше таз срещу нея, за да усили възбудата си.
— Радостен съм, че отказа да дойдеш по свое желание. С удоволствие ще видя как гордостта ти изтича като вода от пропускаща кожа. Сега я отведете! — Той я избута назад към стражите като захвърлена, използвана играчка и излезе бързо.
Глава 20
С груб тласък бухарците натикаха Ариел в нейната палатка. Ахмед подскочи, а вечерята му се разхвърча на всички страни, когато се втурна към нея.
— О, любима! — каза той и падна в краката й. — Какво лошо се е случило, та сте върната на моите услуги? Не намери ли великият принц, че всичко е на мястото си? Не ми казвайте, че Ахмед се е провалил по някакъв начин в задълженията си, че моят велик господар е останал недоволен.
Ариел се вторачи в него и се зачуди как е могла да бъде толкова сляпа за нещо, което всеки очевидно приемаше като даденост.
— Ти си знаел, че той ще ме доведе тук, за да стана една от наложниците му.
— Но, разбира се — отвърна евнухът и погледна нагоре към нея като объркано кутре. — Защо иначе моят господар би ме довел със себе си?
