можеше да му обяснява, защото самата обръщаше малко внимание на това. Тътенът от разтапящата се жар в нея бе заглушил дори звуците от собствените й стенания на удоволствие, докато тялото й само реагираше на древния ритъм, който вибрираше в нея. Кристофър покри тялото й и тя се изви в дъга, за да го посрещне, водена от мощния извечен копнеж, далеч отвъд обхвата на разумното. Сега живееше само инстинктът. И нуждата. Когато се изви отново, Кристофър се надигна с нея. Тя усети неговият мъжествен символ между краката си и разбра, че ще се почувства неудовлетворена, ако тяхното единение не се осъществи докрай. И когато мислеше, че ще умре от желание, той влезе в нея.
При вика от болка, Кристофър замръзна. Остана неподвижен, все още дълбоко в нея, докато умът му бе хванат във водовъртежа от противоречиви чувства. Но когато понечи да се оттегли, Ариел извика в протест и ръцете й го притеглиха. Отчаянието в очите й казваха единственото нещо, което той можеше да разбере, докато всичко останало бе престанало да бъде понятно. Той започна да се движи в нея, като забави порива си, за да контролира собствената си нужда, и умело й помагаше да намери облекчението, което толкова отчаяно търсеше. Ариел влезе в неговия ритъм и той не можа да потисне учудването си, когато нейната страст доведе способността му да се контролира до ръба на възможностите й.
Ръцете на Ариел обхождаха хълбоците на Кристофър, след което се преместиха към гърба му и търсейки, тя отново се изви в дъга в отговор на неговите дълбоки тласъци. И тогава, докато се движеха в един ритъм, нейният див стремеж намери удовлетворение. Светът се пръсна на хиляди светлинки и удоволствието — съвършено, пълно и всепоглъщащо — се разля навсякъде в нея. Тя се обви около Кристофър, като несъзнателно използваше своето собствено удоволствие, за да стимулира неговото. Той навлезе още веднъж в нея и потъна дълбоко, дълбоко навътре, силното му тяло се разтърси от конвулсии, докато изливаше семето си в нея.
Все още в нея, той се наклони на една страна, за да я освободи от тежестта на тялото си, отърка буза в нейната и притисна устни в целувка върху челото й, като продължаваше да я държи. Ариел положи глава върху гърдите му и той си пое дълбоко дъх. Отнемането на девствеността на Ариел и изгарящата страст на единението, което последва, засегна дълбоко съвестта на Кристофър.
— Защо не ми каза?
Но той вече знаеше отговора. Тя му бе казвала. Много пъти. Обаче той не желаеше да я чуе. Бе я обвинил във всички възможни престъпления — предателство, измяна и блудство. Нямаше значение, че не бе използвал точно тези думи; намерението беше такова. Макар да знаеше, че я е обвинил несправедливо, именно Ариел бе тази, която направи първата стъпка към него. Тя бе дошла при него с ясното съзнание, че той ще отнеме девствеността й. И тя му я бе отдала. Кристофър потръпна при мисълта за нещата, които й бе казал дори докато я любеше, като се опитваше дори тогава да я нарани.
— Съжалявам, Ариел — каза нежно той и притегли лицето й към своето.
Тя го целуна по гърдите, преди да погледне нагоре към него.
— Това бе нещо, което исках да ти дам, и го направих с желание. По-добре така, отколкото да бъде отнето от някой друг.
Кристофър понечи да я поправи. Да й каже, че съжалява за предположението, че е заговорничила с Язид, но думите му заседнаха в гърлото неизказани. Тя се раздвижи и се сгуши в прегръдките му. Кристофър усети как студеният нощен въздух го притиска като стена. Когато равномерното й дишане показа, че е заспала, той се измъкна леко, покри я със свободния край на одеялото и тръгна към края на водата. Дълго след като луната се бе издигнала високо в небето, той седя там и си казваше, че честите посещения на Ариел при Язид и явното й предпочитанието към него нямаха никакво значение.
Но те имаха значение.
Тя бе казала истината за престоя си при Язид, но това не обясняваше останалите й действия. Не обясняваше защо се бе измъкнала от Казбах посред нощ. И въпреки че той я желаеше и че тя бе дошла при него свободно, той все още не желаеше да й се довери.
Глава 23
Ариел не можеше да си спомни от колко години портата на Ел Беди се оставяше отворена, а ето, че сега бе затворена. Тя преброи двадесет тежковъоръжени стражи, наблюдаващи тяхното приближаване, и сърцето й се сломи от ужасните промени, които амбициите на Язид бяха предизвикали. Малко късно се сети да пооправи джелабата си, като изпъна гънките и се засуети над мръсните петна, но едва ли можеше да направи нещо, за да изглежда образът й правдоподобен в очите на тези мъже. Седеше в скута на Кристофър, облечена като момче, без тюрбан, воал или нещо, с което да покрие лицето си. Усилията й се оказаха напразни, така че тя се примири, сви ръце на гърдите си и се приготви да посрещне най- лошото.
Кристофър усети, че Ариел изправя рамене и повдига упорито брадичка, затова придържа Анибал. Въпреки гнева, който го владееше в течение на последните дни, гърдите му се стегнаха в признание на нейната смелост. Каквото и да бе направила, тя притежаваше огромна вътрешна сила.
Днес му бе отправила един-единствен въпросителен поглед заради дистанцираното му поведение и след това се бе настанила пред него за дългото пътуване към дома. Но за разлика от вчера се бе облягала на него през целия път в мълчаливо, но постоянно напомняне за това, което се бе случило помежду им.
— Аз съм пратеникът на крал Джордж III — съобщи Кристофър на пристъпилия напред стражник. — Верен служител на мула Мохамед и неговия син, принц Сюлейман.
Въпреки че не бе виждал Сохда Агадир преди, стражникът моментално разпозна с набитото си око властното държане на неверника. Неговият вид и име говореха сами за себе си. Само глупак можеше да не е чувал разказите за великите победи на този воин в защита на султана, и Азани се гордееше, че знае всяка подробност от тези легенди. Той се поклони ниско, направи темане и едновременно даде знак да отворят портите, за да пуснат гигантския жребец и неговите ездачи. Той не попита нищо за прекрасната жена, която яздеше пред Сохда Агадир. Тя, разбира се, бе повереницата на султана и годеницата на великия воин. Той знаеше и тази история. Не можеше да осъжда Сохда Агадир, че желае тя да бъде облечена като мъж, с открито лице. Но се зарадва, че неговата жена никога нямаше да види тази картина.
— Значи не само заради мен дойде в лагера на Язид — каза тихо Ариел, докато вървяха по пътя към двореца.
— Дойдох, защото Мохамед се страхуваше за живота ти.
Надеждата, че той наистина я обича, се бе пробудила и напълно завладяла сърцето й миналата нощ, но сега тя повехна като откъсната роза и погледът й помръкна. Бе се осмелила да мисли, че е проникнала отвъд ледения му щит. Позволи на душата си да запее по-различна песен от тази, която бяха изпълнявали заедно толкова пъти, откакто се бяха срещнали.
Но това не бе достатъчно. Сега вече знаеше цената, която ще плати. С отдаването си тя му бе предоставила неограничената възможност да я наранява — това бе толкова сигурно, колкото и фактът, че досега не му бе давала такава възможност.
Въпреки опасенията за болката, която можеше да й причини, думите й се появиха, преди да има време да размисли или да се подготви за неговия отговор.
— И ти не се интересуваше изобщо от моята безопасност?
— Дойдох, защото Ахмед и Сюлейман ме помолиха. И защото нещо ми липсваше, нещо мое.
Унижена до най-дълбоката си същност, Ариел силно стисна очи.
— Значи съм просто едно притежание? Ето какво ще бъда, когато се върнеш в Англия с мен като твоя съпруга?
Кристофър усети силната болка в гласа й и издигна желязна броня срещу нея по същия начин, както бе направил срещу чувственото й тяло, докато яздеха. Той си бе наложил волята да пренебрегне примамливата гледка на пълните й гърди, когато бе погледнал надолу и бе видял разтворената от вятъра джелаба около шията й. А сега си налагаше да пренебрегне свиването в сърцето му. Ако тя беше предател, нямаше да доживее завръщането му в Англия.
А ако Мохамед я сметнеше за невинна? Кристофър бе съгласен, че желае Ариел, но това бе всичко. Не можеше дори да обсъжда възможността Ариел да дойде с него в Англия. Последната нощ не го бе излекувала от желанието му към нея. Все още я искаше. Дори докато отричаше това в себе си, тялото му реагираше на най-малката мисъл за нея.
