— Бил си на слънце твърде дълго, Фатим — ледено заяви Кристофър. Нямаше намерение да разголва душата си пред никого, включително и Фатим.
— Не мисля, че е така. Аз видях тази болка в теб. И тя е причинена от голяма рана. Толкова голяма, че пречи на женитбата ти с тази жена.
— Махай се, Фатим. Върви да съчиняваш стихове под някоя палма. Всичко е много просто. На Ариел не може да се има доверие. Ни повече, ни по-малко. Цялата поезия и астрология няма да променят това.
Фатим наведе нос към пясъчния под на шатрата в преувеличено покорство.
— Както кажете, братко мой. Но мисля, че не аз, а ти си този, който не може да вижда заради слънцето, което блести в очите ти.
Той се озова извън шатрата, преди Кристофър да успее да отговори. Но боботещото мърморене, което последва излизането му от шатрата, го накара да се усмихне на себе си.
Легнал върху сламеника, Кристофър не бе особено доволен. Нямаше значение какво си мисли Фатим. Той не познаваше Ариел така, както самият Кристофър я познаваше. Човек не можеше да й има доверие. На два пъти той я бе заварвал с Язид и това предполагаше, че е имало и други случаи, когато е успявала да се вижда с него, без да е успял да я види. Кристофър помнеше колко яростно бе спорила с него по повод на оставането си в Мароко. Предаността към родината бе нещо, което той разбираше. Но бе възмутен, че Ариел искаше да се превърне в проститутка, за да получи това, което желае. Очевидно в началото е грешал по отношение на Ариел. Подобно на повечето дами, тя беше готова да продаде тялото си на този, който предложи най-висока цена. Единствената разлика бе, че за нея цената се измерваше не с пари и дворци, а с Мароко.
И твърдението на Фатим, че в миналото си е имал нещо общо с това, бе напълно идиотско. Защото Стефан бе този, за когото бе предназначена титлата, а Блантайър и Кристофър се бяха радвали на далеч по-голяма свобода от него. Най-големият син винаги бе под зоркото око на техния баща, докато Кристофър бе свободен да постъпва така, както пожелае. И в повечето случаи той се бе съобразявал единствено със себе си. Но не бе направил нищо, за да спечели нещо повече от нетрайния интерес от страна на баща им. Бе се научил да не разчита на никого. И да не чака ничие одобрение, защото нямаше да получи нищо. Кристофър бе далеч от родината си, когато баща му почина. След завръщането му вълненията отдавна се бяха уталожили и Стефан бе новият херцог на Ейвън.
Кристофър си спомни как стоеше над гроба на баща си, сякаш бе вчера. Бе занесъл цветя. Глупава идея, защото докато Кристофър гледаше студения сив мрамор, не бе усетил нищо. Абсолютно нищо. След като постоя там петнадесет минути, той взе цветята и ги занесе обратно вкъщи на майка си. На следващия ден отплува за Лондон и две години живя в страни, далеч по-топли и привлекателни от Англия. От време на време се връщаше в Лондон. Едва когато получи писмото на майка си, в което тя съобщаваше за смъртта на Стефан, Кристофър се завърна за по-дълго време. Тогава откри, че Стефан е проиграл всичко в почти всички почтени и непочтени заведения на Англия. И за да направи още по-пикантна цялата тази каша, бе спал също така с жените на всички политици в Камарата на лордовете.
Оттогава Кристофър вложи всичките си сили за възстановяване на изчерпаните семейни ресурси и погубената репутация. Със сегашната си мисия щеше най-накрая да спечели отново благоразположението на краля към дома Ейвън. Това беше нещо, за което Кристофър не можеше да не се погрижи, най-вече заради майка си.
Не, нищо в неговата биография не се нуждаеше от корекции. Всъщност неговото настояще се нуждаеше от това. И те лесно можеха да бъдат извършени с отстраняването на Ариел Ленъкс както от настоящето, така и от бъдещето му.
Кристофър твърдо възнамеряваше да направи точно това.
Ариел стоеше до колене в студения планински поток. Взетият на заем кафтан, бе изтеглен между краката й и затъкнат в колана на кръста й. Тя и две от сестрите на Фатим бяха слезли долу да перат, но момичетата бяха отишли по-надолу по течението на потока, като се бяха престорили, че гонят някакви капризни дрехи. Ариел схващаше правилно тяхното поведение. През тридневния й престой в лагера на Халиф Ал Рашид никое от момичетата не направи опит да се сприятели с нея. И по пътя към Ел Беди с Фатим тя преживяваше остро последствията от прогонването й. Доволна бе, че поне Кристофър можеше да седи и се е хранил добре днес, както й бе казала Зефира. Откакто я изгони от своята шатра, Ариел не намираше в себе си сили да се върне. Мисълта за нов спор с него въобще не я радваше. Все още се чувстваше засегната от рязкото му поведение последния път.
Тя се наведе да изплакне бурнуса, който переше, и след това прегази до края на потока, за да изпере тежката вълнена дреха на скалата. Изтощена от прекършващата кръста работа, Ариел просна бурнуса заедно с останалото пране. Масажира мястото в долната част на гърба, където я болеше най-много, и погледна надолу към безлюдния поток. Сестрите на Фатим сигурно бяха свършили отдавна. Вероятно се бяха върнали в лагера и се присмиваха на нейното неумение, си мислеше тъжно тя. Загледа се във водата — мястото бе дълбоко. Сякаш бе изминало безкрайно много време, откакто не се бе къпала. Банята с маслата и ароматите на Ахмед я караше да се чувства мръсна и тя усети внезапна нужда да отмие спомена за нощта при Язид. Ариел бързо свлече кафтана, издърпа пъстрия памучен шал от главата си и го захвърли на брега. Въпреки че течението не беше силно, тя почувства как то повлече бедрата й, когато нагази в потока. Ариел навлезе в дълбокото зад един голям речен камък. Първият шок от студената вода спря дъха й. Колко различна бе тази баня от баните в харема, където водата бе гореща, а въздухът спарен. Усещаше как вълните на течението галят гърдите й и се движат бързо срещу чувствителното място между краката й. Разплете косата си от дебелата плитка, потопи глава под вода и остави водата да повлече кичурите надолу. Ариел се показа още веднъж над повърхността и пое топлия планински въздух. Тялото й я щипеше навсякъде. Никога не се бе чувствала толкова свежо! Отскочи на една страна, потопи глава във водата, за да види какво я гъделичкаше по крака, и забеляза една риба, която гризеше пръста й. Тя сви и разпусна пръсти и сьомгата побягна. Ариел се засмя, топна събраните в шепи ръце в потока и остави водата да се разлива надолу по лицето и гърдите й, като се наслаждаваше на нейния студен допир до плоския й корем и бедрата. Отново потопи ръце, като този път отпи глътка кристалночиста вода.
Водата й подейства като балсам за душата. Фатим бе поел за Мекнес и до смрачаване Мохамед и Сюлейман щяха да знаят за измяната на Язид. Ариел бе изпълнила своето обещание да ги предупреди, но бе платила прекалено висока цена. Така, застанала в потока, мислите й се изпълниха с образа на Кристофър. Неговата омраза бе толкова дълбока, толкова осезаема за нея, че тя не хранеше почти никаква надежда, че може да го промени. Може би с времето и това щеше да стане, си мислеше тя с надежда. Но времето беше нещо, над което тя нямаше власт. Когато се върнеха в Ел Беди, Кристофър щеше да си тръгне. Трябваше само да подпишат договора, а със започването на войната Кристофър и семейство Белмет имаха всички основания да се върнат в Англия. В Магреб вече не беше безопасно. А тук, в планините, където можеха да бъдат заедно и да се научат на взаимно доверие отново, той нямаше да й позволи да се доближи до него. Сестрите на Фатим се умилкваха наоколо и нямаше да й позволят да говори с него, дори и да се съгласеше да я изслуша.
Обезверена за сетен път, Ариел откри пътя, по който бе минала, и загази към брега. Едва когато наближи, разбра, че не е сама.
— Тръгваме. — Кристофър стоеше на по-малко от десет фута и студено я гледаше.
Ариел зяпна в него с невярващ поглед, преди да дойде на себе си, и да издърпа дрехите си от скалата. Надяна ги през главата си и с резки движения натъкми кафтана върху мокрото си тяло, напълно забравила факта, че меката памучна материя прилепва към него и очертава извивките му по начин, който имаше такова въздействие върху Кристофър, което едва ли бе по-различно от това при голия й вид на излизане от потока.
— Рамото ти… — каза Ариел и се опита да намести странните му превръзки. Точно преди един ден Кристофър дойде в съзнание и по начина, по който държеше ръката си, можеше да разбере, че раната все още го болеше. А сега стоеше тук и й съобщаваше, че тръгват след час. Ариел излезе от потока и повтори забележката си.
— Ти си ранен.
— Не се грижи за мен. Нямам доверие в Язид. А и с теб като моя пленница…
— Твоя пленница!
