състрадание. Ариел съзнаваше, че нещата се бяха променили значително, а и тя заедно с тях. Сякаш булото й бе покривало очите й, а не долната част на лицето. Кристофър бе повдигнал това було, независимо от това колко упорито се бе вкопчила тя в него. Упоритостта, която бе доста силна негова черта, най-накрая бе спечелила. Но тя се опасяваше да не е станало твърде късно.
Кристофър й се бе притичал на помощ неведнъж, той безспорно бе доказал качествата си на защитник. А тя го бе презирала и спомена за това изпълваше Ариел с разкаяние. Техните обеди, внезапното пътуване до пазара, пътешествието им до Казбах — всичките мигове, прекарани заедно с него, бяха върховни моменти в едно иначе еднообразно съществуване. Дори начинът, по който ги отведе заедно със Сами обратно в двореца в нощта на Фантазията, бе затрогващ. Това бяха неща, които един мароканец би презрял, точно както би презрял и нея, която желаеше такива неща. А преди две нощи Кристофър бе рискувал живота си, за да я спаси от собствената й глупост.
— Той няма да ми прости, Фатим — прошепна Ариел, докато галеше наболата брада по лицето на Кристофър.
— Ще разбере истината за това, което се е случило в планините. Но първо трябва да укроти гордостта си.
— Аз изложих на опасност живота на всички, които обичам — продължи тя, обезкуражена от неговите думи. — И наруших обещанието си към него, Фатим. — Тя погледна младия берберин с надеждата да открие някакъв балсам, с който да успокои виновната си съвест. — Обещах, че ще остана с него, а вместо това побягнах при Язид. Не мисля, че някога ще ми прости.
Фатим стана и се протегна с преувеличена безгрижност.
— Няма за какво да се безпокоиш.
Ариел слушаше, но на лицето й бе изписано пълно неверие.
— Ай-ай-ай! — Фатим размаха безпомощно ръце във въздуха и прекоси с горди крачки шатрата, след което се върна обратно. — Моите сестри можеха да те научат на много неща, ако не бяха толкова алчни за мъжа ти! — Той се наведе близо до нея. — Ти си жена, красива жена. Той е силен мъж. И мисля, че не е бил с жена от много месеци. — Той направи пауза и остави думите му да увиснат във въздуха, преди да продължи. — Може да е много гневен, но зная без съмнение едно. Той те желае силно. — Фатим излезе навън без нито дума повече, но Ариел бе убедена, че преди това й намигна.
Тя прокарваше ръка по окосменото пространство на голите гърди на Кристофър и се чудеше дали Фатим не беше прав. Можеше ли да изкупи грешката си пред Кристофър, като му се отдаде? Не, Кристофър щеше да прозре, че това е маска, и да я презре заради това, дори и да го направи от любов. Ариел размишляваше върху сложната дилема и не забеляза първите раздвижвания на клепките на Кристофър. Ръката му направи рязко движение под чаршафа със скоростта на навита змия и дъхът й пресекна от изненада. Той стисна китката й със силните си пръсти, придърпа я към гърдите си и се втренчи в нея с очи, студени като планински поток.
— Кой, по дяволите, ти позволи да се грижиш за мен? — запита той.
— Помагах на Зефира да се грижи за теб през изминалите два дни. Не разбирам много от медицина и билки — каза тя и се отдръпна, като видя изпълнения му с недоверие поглед. — Но се опитвах да следвам нейните наставления…
— Значи ще бъда жив да видя как ще измамиш султана, така както измами мен? — рязко отвърна той.
Челюстта на Ариел увисна и за миг тя го загледа втренчено с невярващ поглед.
— Защо изобщо бих пожелала да измамя моя настойник?
— И така, значи ти можеше да станеш султанка на Язид. — Той стегна пръсти около китката й, а Ариел се уплаши, че иска да я счупи на две.
— Не — каза тя и категорично тръсна глава. — Никога, никога не бих предала Мохамед. Майка ми го обичаше. Той е единственият баща, когото някога съм имала.
Кристофър я отхвърли от себе си с такова отвращение, че Ариел едва можеше да диша при вида на неговото презрение.
— Кристофър — каза тя, като се насилваше гласът й да остане равен въпреки нарастващата паника, която чувстваше, че се надига някъде от стомаха й. — Ти знаеш, че напуснах Казбах по собствено желание със слугата на Язид. Но ти се кълна, че не знаех нищо за предателството на Язид. Вярвах, точно като теб и Сюлейман, че Язид се сражава в редовете на султанските войски. Преди да пристигна в лагера му, дори не подозирах, че именно той може да предвожда бухарците.
— И, предполагам, ще ми кажеш, че беше облечена като продажна проститутка, защото си се канела да избягаш и отнесеш тези нови сведения на Мохамед.
— Аз бях…
— Поне прояви уважение към мен като към същество с по-високо равнище на интелигентност от един песоглавец, за какъвто ме взехте вие двамата — заяви с леден глас той, като я прекъсна.
— Моля те, Кристофър — помоли Ариел.
— Махай се!
Ариел се отдръпна от него. Той й хвърли един последен презрителен поглед и тя излетя от шатрата. Сблъска с Фатим и без малко да го повали в желанието си да избяга от омразата, която видя по лицето на Кристофър.
— Къде си се затичала така, сякаш току-що си видяла джин?
Тя продължи да бяга покрай него, без да отрони нито дума. Краката й едва я държаха. Далеч от мъжа, за когото се бе надявала, че я обича.
— Хвала на добрата воля на Аллах! — Фатим плесна ентусиазирано с ръце, когато потъна под чергилото на шатрата, изпод което току-що бе излетяла Ариел.
Кристофър потръпна, когато пренеси тежестта си на другата страна, за да облекчи болката от схванатите си рамене.
— Не съм в настроение да обсъждам добрата воля на Аллах, Фатим.
— Не си ли? Не беше ли по волята на Аллах, че се измъкна от стотина бухарски стражи? — попита той и седна на табуретката, която Ариел току-що бе напуснала.
Кристофър се намръщи. Фатим можеше да бъде дяволски досаден, когато поискаше.
— Трябва да отидеш до Мекнес, Фатим, и да кажеш на султана, че неговият син и наследник води бунтовниците.
— И как ще убедя всемогъщия султан Мохамед Бен Абдулах, че не съм някой луд, който се е скитал из Сахара?
— Мохамед ще те изслуша. На първо място той изслушва. Твоето предупреждение за бунта може би спаси живота му.
Фатим промърмори и завъртя очи.
— И ако кажа, че неговата възлюбена английска повереница е в бащиния ми лагер, той ще си помисли, че аз съм този, който я е отвлякъл от Казбах.
— Тя не бе отвлечена от Казбах.
Веждите на Фатим се извиха нагоре, но той само сви рамене.
— Може би, но волята на Аллах е била тя отново да отиде там. Как иначе щеше да узнае, че Язид предвожда бухарците?
— Единствената „воля“ действаща тук, бе тази на Ариел. Тя упорито върши това, което иска, без значение кой ще бъде наранен от нейните действия.
— Вероятно ти? — предположи Фатим.
— Не тя стреля по мен, иначе нямаше да й се размине.
— Нямах предвид рамото ти. — Фатим тикна пръст в превръзките на Кристофър, като се надигна. — Не раната в плътта е тази, от която воинът го боли толкова много, а раната в душата. Би трябвало да знаеш това, братко мой. Или може би само си причинявал такива рани и никога преди не си получавал?
Кристофър разтърка рамото си.
— С приятели като теб ще бъде истинско чудо, ако някога се възстановя.
— Каква е раната в душата ти, братко мой? — се опита да го накара да проговори Фатим. — Зная, че е отскоро и боли.
