напред Кристофър. В следващия миг Анибал щеше да пресече тълпата стражи, а тя щеше да остане назад.
Изведнъж Кристофър я хвана за кръста и я притегли обратно. Той я дърпаше към себе си, докато ръката около глезена й я влечеше с еднаква сила надолу. Ариел изпищя от болка, сигурна, че ще бъде разкъсана на две от ръцете, които се бяха вкопчили за душата й с такава ярост. Главата й падна отстрани на Анибал, а жребецът се мъчеше да се отскубне от ръката, която държеше крака й. С премрежени от сълзи очи тя видя човека, който я задържаше, дебелите му черни пръсти, стиснали нейния глезен. Острата миризма на потта му изведнъж достигна до нейните сетива; мръсотията под ноктите му прикова погледа й. В забавен каданс, сякаш насън, Ариел видя как свободната ръка на бухареца се издига и ятаганът му проблясва на лунната светлина.
Ариел знаеше, че трябва или да падне в ръцете му, или да изложи на риск живота на Кристофър. Когато се готвеше вече да пусне гривата на Анибал, тя съзря блясъка на златото върху ръката си. Освободи пръстите си от черната грива и заопипва гладката повърхност на сапфира. В мига, в който го докосна, малката кама изскочи навън. С последни сили Ариел заби острието в черната ръка на бухареца. До слуха й достигна болезнен вой, но умът й почти не го възприе.
Те бяха свободни.
Анибал профуча покрай последните бухарци и се понесе през дюните към жадуваното спасение. Ариел усети как ръката на Кристофър се обвива около нея. Той я притегли на сигурно място в скута си. „Как можеше да продължава да я закриля — помисли си тя — след всички неприятности, които му бе причинила?“ Нямаше сили дори да размишлява по този въпрос. Затвори очи и главата й провисна от изтощение.
— Съжалявам — прошепна тя на гърдите на Кристофър.
Думите й се загубиха в гъстата черна грива на жребеца.
Явно беше задрямала. Когато отново отвори очи, се изкачваха по стръмното подножие на Долния Атлас. Нощта беше черна като катран и звездите изглеждаха толкова близко, сякаш можеше да ги докосне с върховете на пръстите си. Анибал препускаше в спокоен галоп, но по затрудненото му дишане можеше да разбере, че са изминали дълъг път.
— Кристофър, къде сме? — попита тихо тя.
— Близо до Рас Ел Ма.
— Анибал е уморен — каза тя. — Сигурно и ти също. Ще можем ли да си починем малко?
— Не бива да спираме сега. Няма време. Някой трябва да предупреди султана и Сюлейман. И освен това — измърмори Кристофър — имам нужда от превръзка.
Ариел се размърда и това накара Кристофър да застене от болка и да я отдалечи от дясната си страна.
— Стой мирно, по дяволите, или ще ме убиеш.
— Ти си ранен! Спри да ти помогна — настоя Ариел.
— Дори да бяхме по средата на Сахара, не бих ти позволил да ме докоснеш с пръст. Докато мигаш с тия свои прекрасни очи и тихо напяваш над мен, вероятно бавно ще извадиш кама от ръкава си.
— Никога не бих направила такова нещо.
— Кажи го на африканеца, когото намушка. — Кристофър издаде звук, който можеше да бъде оприличен и на язвителен смях, ако не страдаше толкова силно от раната. — Сигурен съм, че при първа възможност би направила същото и с мен. Тогава ще можеш да се втурнеш назад при Язид и да му разкажеш всичко.
— Не си прав — започна Ариел, но Кристофър заби колена в хълбоците на Анибал и бързата реакция на жребеца я прекъсна.
— Спести си лъжите, Ариел. Достатъчни ми бяха и досегашните, които ще ми стигнат до края на живота.
Ариел нямаше време да се защити. Пред тях изникнаха десетина факли и когато навлязоха в берберското селище, нощта се изпълни с приветствени викове и думи на загриженост. Кристофър спря Анибал пред най-голямата палатка и един красив млад берберин изтича към тях, докато друг улови жребеца за поводите.
— Братко мой! Какво те води тук посред нощ!
— Вземи я, Фатим. И я наблюдавай — нареди Кристофър и остави Ариел в ръцете на берберина. — Имам нужда от помощта на майка ти.
Той се смъкна от жребеца, оставяйки прясна следа от кръв по хълбока на Анибал, и се сгромоляса на белия планински пясък.
Женски викове долетяха иззад чергилата на шатрата и миг по-късно Кристофър бе заобиколен от тълпа жени. Едната жена, по-стара от останалите, прегледа раните му за нула време. Разпореди се и даде строги нареждания на другите. Ариел гледаше как състрадателните жени отнесоха Кристофър в най-голямата шатра. Повечето от останалите хора се пръснаха, като част от тях се събраха отново около входа на шатрата, за да чуят новините за раняването на Кристофър, а други се разотидоха.
Ариел се обърна към младия берберин, когото Кристофър бе нарекъл Фатим, и се поколеба как да постъпи в тази ситуация. Както се оказа, не трябваше да прави нищо. Младият берберин изчака Кристофър да бъде въведен в шатрата и я настани отделно от него, като се поклони любезно.
— Простете липсата на уважение у моя брат. Една съпруга не бива да бъде третирана по този начин. Особено нова съпруга. Упорит е като камила и не познава нашите маниери, въпреки че съм се опитвал да го науча. — Когато се изправи, устните му се извиха в привлекателна усмивка и Ариел му отвърна със същото въпреки ироничното му предположение, че тя и Кристофър са женени. Имаше смътното усещане, че жените едва ли ще поискат да общуват с нея, но тук поне се чувстваше сигурна и в компанията на приятел.
— Напротив — каза тя, — страхувам се, че знае много за нашите обичаи и имаше основателна причина да бъде ядосан.
Главата на берберина се отметна настрани от изненада. Той започна да я разглежда с огромен интерес, наведе се напред и прошепна:
— Това може да е така, милейди, но никога не трябва да го признавате пред него. Би трябвало да поговорите с моите сестри. Те са усъвършенствали до най-висша степен изкуството на истинския критицизъм. Виждам, че в тази област се нуждаете от някои инструкции. Но това може и да почака. Засега елате, трябва да поверя дали са ви намерили място за отдих.
Ариел наблюдаваше лекия сън на Кристофър.
Възпалената червена подутина на лявото му рамо изобщо не бе изчезнала под свежите превръзки, които бе помогнала да бъдат сменени по-рано тази сутрин. Зефира, майката на Фатим, я бе уверила, че той ще се възстанови изцяло, и обясни, че някакво си оловно топче не може да повали един мъж, който има
Тогава за кой ли път през тези дни тя се смъмри. Каква пълна глупачка беше, като вярваше на Язид, когато инстинктът й я бе предупредил за него. Подобно на толкова много други неща, тя бе превърнала Язид в това, което искаше да бъде, отказвайки да види реалния човек.
Някакъв шум при входа я накара да вдигне поглед. Фатим, махащ по познатия й вече ентусиазиран начин за поздрав, влезе вътре. Без да й досажда с официалности, той приклекна до нейната табуретка.
— И как е моят брат днес? Още ли спи като мързелив просяк от пазара?
Ариел прехапа устни, без нито за миг да сваля очи от Кристофър.
— Безпокоя се, Фатим. Майка ти каза, че ще бъде много добре. Но той едва се движи.
— Това е признак, че всичко е наред, султанке. Ако се мяташе и имаше припадъци по време на сън, това наистина щеше да бъде лош признак. Но този сън, сякаш е упоен, го възстановява. Скоро ще се събуди и ти все още ще имаш възможността да му станеш съпруга.
По време на дългите часове наблюдение и очакване Ариел бе обяснила на семейството на Фатим, че тя и Кристофър, макар и сгодени, все още не бяха женени. Както бе очаквала, сестрите на Фатим възприеха тази новина със зле прикрито задоволство. Само Фатим, Зефира и халиф Ал Рашид бяха показали съответно
