— Ако дойдеш в Англия с мен, ще бъдеш моя жена. В Англия не е нещо необичайно мъж и жена да се оженят по сметка или, както в нашия случай, заради политическата изгода. — Той бе поразен от сухия си тон, докато й обясняваше видовете брак, които го отвращаваха.
— Но ти каза, че в Англия е различно. На езерото ми каза, че… — Ариел спря внезапно, като осъзна колко отдавна бе това, може би не по дни, а по събития, които се бяха случили. Тогава тя не знаеше кой е той, знаеше само, че е красив и очарователен, и има властта да я омайва с целувките си.
А той нямаше основание да не й се довери.
Тогава тя имаше пълната възможност за избор. „Защо бе избрала възможно най-лошия начин на поведение?“ — си мислеше тя, докато очите й се пълнеха със сълзи от чувството за безпомощност.
Те продължиха пътя си до двореца в мълчание. Кристофър не отговори на нейната последна, недовършена мисъл и Ариел яздеше мълчаливо, изгубена в безнадеждната перспектива, която представляваше бъдещето й. Докато пътуваха към Ел Беди, имаше едно нещо, което тя разбра със сигурност. По-скоро би изживяла остатъка от живота си с презрението на Кристофър, отколкото да остане дори ден без него.
— Хвала на Аллах! — Викът на Чедила веднага бе последван от прегръдката на дойката, когато Ариел прекрачи прага на стаята си. — Мислех, че никога няма да видя сладкото ти личице отново, дете мое. Благодаря на Аллах, че твоят любим те е върнал непокътната при нас.
Ариел се отдръпна от Чедила и смръщи вежди от безсилие. Кристофър я бе предал в ръцете на Зиад веднага щом се бяха оказали на безопасно място в двореца, и Ариел нямаше представа кога ще го види пак.
— Защо нарече Кристофър мой „любим“? — бавно попита тя.
— Не е ли така, дете? Аз съм стара жена и много съм видяла. Познавам желанията на твоето сърце по- добре, отколкото теб самата. Освен това, съдбата те е водила.
Ариел нямаше сили вече да отрича своите чувства, особено пред Чедила. Старата наложница бе твърде мъдра, за да може да я излъже, и Ариел осъзна, че всъщност не е много изненадана от изявлението на Чедила, само че се огорчи от това, че й бе трябвало толкова много време, за да го осъзнае самата тя.
— Загубих любовта му — тихо каза тя на дойката. — Загубих я в мига, в който я открих. Ако това е съдбата — продължи Ариел съкрушена, — тогава тя е решила да ми изиграе жесток номер. — Със сломено и изтощено сърце, Ариел падна в ръцете на дойката и сълзите й най-сетне преодоляха бариерата, която толкова грижливо бе издигнала през деня. Тя изля голямата си болка, като разказа всеки епизод между нея и Кристофър. И хвърли вината върху своята собствена упорита гордост, обвини себе си за бездната, която лежеше между нейното желание и действителността.
Чедила нежно я успокояваше и милваше дългите й коси, докато я люлееше като детето, което бе успокоявала преди много години. След смъртта на майка й Чедила знаеше, че времето ще излекува раните на Ариел. Но за сегашните й рани лекарството на времето не съществуваше. Светът се разпадаше около тях. Ариел можеше да намери сигурност и щастие само в родната страна на майка си, далеч отвъд морето. Но дори и там нямаше да открие щастието си, ако живееше без любовта на мъжа, на когото бе отдала сърцето си. Чедила би направила всичко, за да й спести тази разяждаща болка.
Нейните стари, знаещи очи се бяха втренчили някъде извън богато украсената спалня, над балкона с градините долу. Гледаше далеч, към великото, безкрайно небе на Магреб.
— Понякога — прошепна тя — жената трябва да даде на мъжа, който я обича, специален подарък. Дори най-великият воин може да таи страх в сърцето си и да не може да види верния път, докато не узнае, че не трябва да се страхува от своята любов.
— Какво изобщо бих могла да му дам, за да запълня пукнатината в неговото доверие, Чедила?
— Това само Аллах може да ни разкрие. — Тя взе гладките ръце на Ариел в състарените си длани и продължи. — Ще узнаеш отговора само когато Аллах реши да ти го разкрие.
— Така беше и с майка ми, нали, Чедила? — каза Ариел, нарушавайки тишината. — Когато реши да остане в Ел Беди, тя даде на Мохамед най-големия подарък, който можеше да му предложи. Подари му своя живот.
Чедила кимна. Сякаш се запали факел и целият свят се освети за Ариел. Сълзите й пресъхнаха, когато тя започна да разбира.
— Ето кое направи любовта им достатъчно силна, за да издържи на всички сили, които действаха против тях. Те си имаха доверие.
— Без него не би могло да има любов — отвърна Чедила. — Само страх и терзание, и съмнения.
— А с него те бяха непобедими.
— Това е истинският път на любовта, дете мое. И въпреки това малцина го виждат.
Няколко мига Ариел остана мълчалива, опитвайки се да възприеме това новооткрито знание. След това вдигна поглед и срещна черните очи на Чедила.
— Кога разбра това, Чедила?
— Бе много, много отдавна, дете мое. Още преди да дойда в двореца на султана, преди дори да съм сънувала, че ще живея в разкоша на харема. Но то още живее с мен. Оттогава го зная.
След като Ариел се изкъпа и закуси, Рима й помогна да облече смарагдово зелената туника над тънката й блуза, която носеше над харемските панталони. Изгаряше от нетърпение да види Сами. Изплакала нещастието си пред Чедила, за първи път от дни наред тя бе способна да насочи съзнанието си към неща, различни от Кристофър.
— Отивам да видя Сами.
— Момчето укрепва — увери я Рима.
— Родителите му предложиха ли услугите си вече?
Чедила започна да сплита косата на Ариел в дълга плитка и поклати глава.
— Опасявам се, че той няма да види отново семейството си.
Ариел се замисли.
— Сигурно се е загубил в блъсканицата, Чедила.
— Ръката на Аллах движи всичко и невинаги можем да видим истинските причини.
— Това научих и аз.
Робърт прокара нервно пръсти през сребристата си коса и пресече още веднъж стаята.
— Не зная как да привлека вниманието на Мохамед. Издигнали са толкова много бариери, за да държат всички далеч от него. Не мога да ги преодолея. Ей богу, явно остарявам. Дори не зная кои са „те“ — горчиво заяви той. — Освен че са много близо до султана и имат голяма власт. Кълна ти се, Кристофър, използвах всичко, което е във възможностите ми, за да говоря с Мохамед Бен Абдулах, но, уви, напразно.
— Аз също не можах да видя султана, макар да заявих, че съобщението ми е от най-голяма важност — добави Фатим от фотьойла, на който се бе изтегнал срещу Кристофър в гостната на Белметови. — Но зная кой ни пречи.
Робърт спря и заби втренчен поглед в берберина.
Фатим сви рамене, разстроен от сериозността на ситуацията, в която виждаше, че се намират.
— Това може да бъде само Дайва. Тя е като оса. Едновременно може да бъде навсякъде и отравя всичко, до което се докосне.
— Какво те кара да мислиш, че е Дайва? — попита Кристофър. Той бе съгласен с преценката на Фатим, но сега не беше време за догадки. Ако Хатум Кадън бе отговорна за изолирането на Мохамед от всякаква външна информация, то тя заговорничеше с Язид. Това се подразбираше. От вътрешността на двореца Дайва можеше да съобщава на Язид всички новини, от които той се нуждае, за да улесни неговите действия. Вероятно е станало точно така. Тя е могла да попречи информацията от лагера на Сюлейман да достига до Мохамед, което обясняваше защо султанът нямаше интерес да се срещне както с Робърт, така и с него. Вероятно той дори не знаеше за присъствието на Фатим в Ел Беди.
— Не зная, братко мой. Казвам само това, което мъдростта на Аллах ми подсказва. Твоята годеница не се ли е сблъсквала често с подлостта на първата съпруга?
Кристофър кимна.
