теб, така че тя умря от най-ужасната смърт. Отрових я.
За секунда тишината изпълни въздуха като предвестник на буря; тогава яростта и мъката на Мохамед се отприщиха иззад стената, която бе издигнал преди осем години. Бойният вик, който излетя от устата му, се разнесе из двореца, разтърсвайки кристалните полилеи и отеквайки чак в градините на Ел Беди като зловещо знамение, и нямаше никой в двореца, който да не го чу и да не потръпне при този зловещ звук. Той вдигна ятагана на Кристофър високо над главата си и атакува своя син и наследник, като се хвърли срещу Язид със сила, която повали двамата мъже на земята и те започнаха да се търкалят по покрития с мозаечни плочи под на балкона.
Ариел също чу вика. Със стегнато сърце тя се втурна през вратите на тронната зала и полетя към балкона, като търсеше източника на този отмъстителен вик. На прага на балкона тя се закова и впери поглед в тялото, което лежеше неподвижно върху лъскавите плочи.
Сякаш времето бе спряло. Ариел можеше да чуе неестествено веселата песен на пойните птици в градините долу. Усещаше топлината на следобедното слънце, която се изливаше върху голите й ръце. Но тялото й сякаш се вцепеняваше, докато в един момент престана да чувства всичко, освен мястото, където сърцето й бе изтръгнато от самата й душа. Ариел притисна ръка към устата си и преглътна яростта, заседнала в гърлото й, като гледаше аленото петно върху гърдите на своя настойник.
Ятаганът на Кристофър стърчеше забит в гърдите на Мохамед, а от двете страни на неподвижното му тяло стояха двамата мъже, които бяха разбили нейните мечти. Главата й забуча, сякаш рояк от десет хиляди стършела се бе събрал в мозъка й, и Ариел усети, че светът лудо се разлюля.
Не може да бъде. Не искаше да повярва, че това е могло да се случи.
По-късно, когато Фатим й каза как бе пищяла, как мъката и скръбта в гласа й бяха покъртили всяко живо същество на хиляди мили наоколо, Ариел не можа да си спомни да е произнесла дори и звук. В този момент вцепенението я бе обхванало изцяло.
Тя се спусна като подплашено дете към неподвижното тяло на Мохамед. Пръстите й погалиха гърдите, където кръвта се просмукваше през дрехите му и образуваше едно уголемяващо се петно върху обсипаната със скъпоценни камъни туника. Тя бе поставяла глава върху гърдите му нощ след нощ след смъртта на майка си. Само с Мохамед се бе чувствала достатъчно безопасно, за да заспи. Той тихичко я бе уверявал, че Аллах си има план за всички тях в този свят. Резонансът на дълбокия му глас я бе карал да се чувства в безопасност. И тя му бе вярвала.
Но сега опората, на която се бе уповавала, бе безмълвна и изстиваща. И неговото обещание също изстиваше, защото вече не можеше да види плана на Аллах за себе си. Светът, който обичаше, се бе преобърнал наопаки. Нещата, които ценеше и на които се доверяваше, се бяха превърнали в жестоки карикатури, опетнени и обезобразени.
Аллах не можеше да има извинение за този ужас. Това не можеше да бъде планът, който Той имаше за нея. Това, че Той жалееше за убийството на мъжа, който бе нейният единствен баща, бе толкова сигурно, колкото и факта, че върховете на Атлас се издигат на изток. И тя видя съвсем ясно какво трябваше да направи.
Ариел знаеше, че този подтик дойде от източник в нея, роден от едно абсолютно знание. Тя не трябваше да мисли. Тя знаеше. Бавно се отдръпна от Мохамед. Извърна лице от султана и погледът й се срещна с онзи на мъжа, който бе разрушил всичките й мечти. Очите му бяха почервенели от злоба и омраза, чувства, точно отговарящи на техния цвят. Не можеше да си представи как е могла изобщо някога да му се довери. Или защо не бе видяла това преди. Но каквито и да бяха провалите й в миналото, тя нямаше да позволи те да продължат. Когато се втурна към него, имаше една-единствена цел; искаше той да усети болката от това, което бе причинил. Тръгна към Язид с намерението да издере с нокти лицето му и да изтрие самодоволния израз на злорадство от него, с намерението да срине неговия триумф, както той бе сринал всичко, което бе обичала и ценила.
От другата страна на балкона Кристофър видя само как Ариел тръгна от мъртвото тяло на Мохамед към ръцете на човека, който го беше убил. Сърцето му се сгърчи като изсъхнало листо. От времето на първата им среща, някъде дълбоко в него се бе таила вяра — както изглеждаше, нерушима, — че Ариел всъщност не е безсърдечно користолюбива, както понякога си мислеше той. Но когато се затича към Язид и ръцете му я обгърнаха, тази вяра сега умря и остави Кристофър опустошен.
Само преди няколко мига той бе тъгувал, че Ариел не изпитва любов към него! Наистина ли, дори за части от секундата, се бе усъмнил в нейните мотиви, когато си помисли, че вероятно си е съставил погрешно мнение за нея? Чудовищността на неговата глупост го ужаси и черупката около сърцето му се втвърди. Тогава Кристофър разбра, че неизбежното най-накрая трябваше да стане. Той никога вече нямаше да се довери. Като я вида да тича към Язид, усети как сърцето му се покрива с ледена броня. Струваше му голямо усилие дори да я мрази.
Язид видя как лицето на Кристофър се превърна в непроницаема маска, когато Ариел полетя към него. Въпреки оголените й нокти, ръцете на Язид се затвориха около нея като стоманени окови.
— Колко сладко, любов моя, че можем да споделим нашия триумф. Днес целият Магреб е наш!
Ариел се бореше срещу него жестоко.
— Ти…
Язид прекъсна жлъчния отговор, който бе на устата й, като задуши думите й с целувка, която накара злобата й да се надигне с бяс в устата й. Ариел се опита да го отблъсне, да изкрещи. Най-сетне успя да откъсне устата си от отвратителната му целувка. Задъхана, тя отвори уста да изкрещи опровержение на неговото обвинение, но върхът на острие се опря в нея отстрани и я накара да замълчи. Тогава за първи път тя извърна глава към Кристофър. Знаеше, че той е там, както също така инстинктивно знаеше, че макар в гърдите на Мохамед да бе забита неговата сабя, не той бе убил нейния настойник. Но мислите й бяха толкова погълнати от огромната загуба, която я бе сполетяла, и вината на Язид, че не бе хвърлила дори и бегъл поглед към него, откакто бе влязла в стаята. Сега, когато погледна към него, всяка надежда, че той ще я разбере, умря.
Язид забоде тържествуващ поглед в Кристофър, който отвърна само с иронично безразличие.
— Като че ли стигнахме до безизходно положение, лорд Стонтън.
— Как така? — отговори Кристофър с безразличие.
— Аз имам всичко, което желая, а ти, който рискува да ми попречиш, нямаш нищо. Нямаш договор, жена и, мисля, достойнство в очите на твоя бог. Нямаш нищо. Твоето време в Мароко свърши. Но тъй като загуби толкова позорно играта, не виждам смисъл да те убивам. Вместо това имам задача за теб.
— Разбирам.
— Напусни страната ми, лорд Стонтън. Но отнеси едно съобщение, когато се върнеш при твоя крал. Кажи му, че Магреб е единствената звезда в небосвода на Аллах. Не сключваме съюз със страни, които се стремят да изсмучат кръвта ни за собствени цели. Неверниците само отслабват силата ни. Кажи на твоя крал да стои далеч от моите брегове. За разлика от баща ми аз няма да проявя милост към неверниците, без значение какви са техните намерения.
— Ти трябва да бъдеш съден за убийство, Язид. Ако беше в моята власт, щях да се погрижа за това.
Язид изсумтя.
— Поставяш на изпитание моята благосклонност, невернико. Махай се от очите ми. Ако пътищата ни се кръстосат отново, ще те убия собственоръчно.
— Ти вече опита, Язид. Сигурен ли си, че ще можеш да го направиш?
Очите на Язид се присвиха в зелени цепки от омраза.
— Единствено знанието, че ще страдаш повече, като те оставя да живееш, ми позволява да те освободя. Ти имаш едно слабо място, невернико, и аз го открих. — Той го погледна за момент и се усмихна злорадо. — Имам единственото нещо, което желаеш. И ти няма да имаш покой от този ден нататък, знаейки, че ще имам на разположение нейното тяло.
Кристофър погледна към Ариел и студеното безразличие, което видя в очите му, я нарани така, както нищо друго не би могло.
— Грешиш, Язид. Ти не притежаваш нищо, което желая.
Болката в сърцето й накара коленете й да омекнат и тя се отпусна тежко върху върха на камата на Язид, докато тя не прониза плътта й. Само острата болка от стоманата, врязваща се в нея успя да изтръгне ума й
