— Мохамед, той предвожда бухарците. Уби невинни хора по време на Фантазията. Докато говорим, той напредва към Ел Беди — убеждаваше го Кристофър.
— Той идва да говорим — тайнствено каза Мохамед. — И внимавайте какво приказвате, лорд Стонтън, защото той е мой син и престолонаследник.
— Вие имате двама сина.
— Но само един наследник.
— Във вашите очи, мула. — Кристофър почака за някакъв отговор, но султанът се бе върнал към прозореца и се бе загледал отвъд градините. Кристофър разбра, че са отпратени, но все още не можеше да напусне.
— Възнамерявате ли да му предадете трона си? — продължи той след няколко минути. — Мога да ви гарантирам, че договорът с Англия ще бъде анулиран, ако Язид се възкачи на престола. Длъжен съм да докладвам за това на краля.
— Няма да му отстъпя трона си, лорд Стонтън. Има други начини да се потуши бунтът, освен със сабя. Ще го изпратя на
Фатим поклати едва забележимо глава към Кристофър.
— Велики мула, не смятам, че поклонението на свещените места ще просветли наследника.
— Бил ли сте някога на хадж? — попита султанът.
— Да, мула. Преди две години. За мен, както и за повечето хора, това бе пътуване, изпълнено с просветления. Но то не променя същността на човек.
— Нужно е само да се промени начинът, по който той вижда творението на Аллах — каза султана.
Кристофър разбра, че тяхната среща е лишена вече от смисъл. Мохамед бе взел решение. Ако успееше някак да примами Язид и да го принуди да отиде на хадж, с това щеше да отсрочи за малко непосредствената опасност. Но Кристофър знаеше, че докато е жив и на свобода, Язид ще заговорничи срещу баща си. Фатим беше прав. Същността на човека не можеше да се промени.
Кристофър се приближи до Мохамед и му протегна ръка.
— Желая ви успех, мула.
Мохамед се обърна, пое дланта му в крепко ръкостискане и погледите им се срещнаха. Това безмълвно общуване означаваше много и те се разделиха с уважение един към друг.
— Ще анулирам споразумението ви, лорд Стонтън. Но ще продължим преговорите. Махзанът няма да се отрече от мен, щом Язид тръгне на път за Мека. За едно мигване на Аллах светът се променя, лорд Стонтън. Добре успях да разбера това — извика след него Мохамед Бен Абдулах.
Кристофър кимна, след което се обърна и се отправи към вратата с Фатим, който го следваше по петите. Но когато стигна до нея, вратата се отвори с трясък. И в този миг Аллах мигна с клепки.
Кристофър стоеше лице в лице с Ел Язид. За секунда погледите им се срещнаха и две воли се сблъскаха една с друга като светкавици. След това Язид прикри омразата си и погледът му мина покрай Кристофър, сякаш той изобщо не съществуваше.
— Татко мой! — каза той и се запъти да прегърне Мохамед.
Кристофър тихо затвори вратата и остана в тронната зала. Не го интересуваше какво вярва султанът. Знаеше по-добре, че Язид не е дошъл тук с добри намерения.
— Отпрати тези неверници да си вървят, татко. Имаме да си казваме много неща за Магреб и кръвта на Аллах, предадена ни от Мохамед.
Мохамед Бен Абдулах хвърли бърз поглед към Кристофър и Фатим. Но той само се усмихна на сина си и стисна раменете му в прегръдка.
— Лорд Стонтън е годеник на моята повереница, а другият е синът на моя голям приятел халиф Ал Рашид. Те са верни като членове на моето семейство и са винаги добре дошли.
Кристофър забеляза как Язид кипна, но принцът бързо прикри своята ярост с мазна усмивка.
— Тогава нека погледаме залеза. Бих искал да си кажем няколко думи, татко мой, поне отчасти насаме.
Султанът го поведе към балкона и спря там, където Кристофър и Фатим все още можеха да го виждат. Фатим се наведе към Кристофър.
— Не смятам, че Мохамед вярва на Язид толкова, колкото искаше да ни накара да си помислим.
— Аз му имам още по-малко доверие — отговори Кристофър. Докато гледаше мъжете на балкона, мислите му се върнаха към последното изречение на Мохамед. Годежът щеше да бъде анулиран. Вече нямаше да се тревожи за своето задължение спрямо Ариел и султана. Бе освободен от него. И това бе повод за празнуване. От самото начало годежът бе плод на недоразумение. Инстинктите му бяха подсказали правилното решение, когато каза на Робърт, че няма да има нищо общо с женитбата.
Тя му бе наложена. Както и на Ариел. Тя бе дала ясно да се разбере, че не иска да има нищо общо с него. Всичко, което виждаше пред себе си, бе образът на Ариел — блясъкът в очите й и нежната музика на нейния смях. Умът му се изпълни със спомени за нейната спонтанна и същевременно стеснителна природа, със сладостното предчувствие, че всеки момент ще извърши нещо съвсем неочаквано, нещо необичайно, от което дъхът му ще секне. Тези неща щяха да му липсват.
Но той едва ли щеше да й липсва, осъзна той и се отърси от младежките си фантазии. Тя всъщност искаше Язид, който стоеше на не повече от десет метра от него, и кроеше планове да притежава всичко, което притежаваше и Хатум Кадън. Бе използвала всяка благоприятна възможност, за да му даде ясно да разбере, че не иска нищо от него. Дори бе отишла при Язид при първия удобен случай. А самият Кристофър, със своето глупашко сладострастие, й бе осигурил този удобен случай. Не, Ариел нямаше да скърби за разваления годеж. Тя ще се зарадва.
Кристофър внезапно бе откъснат от своите мисли от вика на Мохамед. Фатим бе на балкона секунда преди него и двамата се сблъскаха на отворената врата, точно когато Язид вадеше ятагана си.
— Аз съм създаден да бъда султан на цял Магреб! Ти, стари глупако! — редеше принцът с презрително изражение на лицето, докато извитото острие описваше широка дъга. — Няма да отида на хадж! Ще бъда султан и никой няма да ме възпре да направя това. Това е мое право. Аллах ми го е дал още с обреда на моето раждане. Ти беше готов да разрушиш нашата сила. Направи ни меки като клисавите неверници, които са запълнили нашите пристанища и ограбват дадените ни от бога дарове. Не. Никой няма да ме спре този ден. Добре виж това, татко мой. Защото ти е за последен път.
Мохамед не направи опит да се защити; той дори не понечи да вдигне ръце срещу святкащото острие на смъртта, което Язид владееше добре. Ятаганът на Кристофър бе този, който попречи на насочения надолу смъртоносен удар.
— Не! — изкрещя Мохамед. — Няма да ме защитаваш срещу собствения ми син!
Кристофър най-сетне видя гневна искра по лицето на Мохамед. Той отби удара на Язид и подаде ятагана си на Мохамед.
— Тогава защити се сам, мула.
По-възрастният мъж се придвижи с пъргавина, която не можеше да се очаква от възрастта му. И тя изненада Язид, защото когато султанът нанесе силен вертикален удар, наследникът отстъпи крачка назад.
— Няма да разрушиш всичко, което съм изградил тук — заяви Мохамед и пристъпи към сина си. — Алчността на майка ти ври в кръвта ти. Никога няма да управляваш тази земя. Поне докато съм жив и мога да те спра.
— Аз нося кръвта на саадинците, законните наследници на трона.
Мохамед пропусна целта, защото реагира на думите на Язид.
— Какво?
Язид спря за момент и се усмихна победоносно.
— Никога, през цялото това време, ти не разбра, че единствената цел на майка ми е да те види мъртъв и да сложи своя собствен потомък на трона. Тя бе последната от саадинците. Принцеса по наследствено право. Ти и твоят баща сте й го отнели. Чрез мен тя трябваше да го получи обратно, ако не беше толкова егоистична. Вместо това сега тя лежи мъртва в градината. Както ще лежиш и ти. Както и Каролин.
При израза на недоверие, който се изписа на лицето на баща му, Язид отметна назад глава и се разсмя.
— Горката Каролин. Ако ми бе оказала поне малко внимание. Но то бе предназначено единствено за
