от болката, причинена от презрението на Кристофър. Но дори тази парлива болка не можа да съживи силите й. Вече не я бе грижа каква ще бъде съдбата й. Дали щеше да свърши в харема на Язид или, по-лошо, да бъде заклана с безмилостните инструменти на удоволствието, за което жадуваше той. Вече нямаше значение.
Кристофър отмести поглед, лицето му изразяваше пълно безразличие, а Язид придърпа Ариел към себе си, за да я задържи изправена. Фатим бе този, който проговори в нейна защита.
— Пусни я, мула. Имаш целия Магреб. Какво е една проста жена за теб сега?
Язид се надсмя над Фатим, като изкриви устни към младия берберин. Той стисна лицето на Ариел между пръстите си, докато страните й побеляха от болка.
— Да пусна на свобода такова рядко украшение? Оставяш твърде лесно простият ти ум да се издаде, Фатим Ал Рашид. Не, твърде дълго съм чакал този момент. Ще я използвам добре и често, и тя ще плаче за милост, преди да свърша с нея. — Той се засмя.
Кристофър направи рязко движение с глава и сетивата му внезапно се изостриха.
Смехът на Язид рязко се извиси, докато се превърна в гръмогласен презрителен хохот. Той рязко извади камата от мястото, където я криеше, и я насочи към нежната шия на Ариел.
— Ти отново загуби, лорд Стонтън. Загуби онова, което дори не вярваше, че имаш. Това ще ми достави огромно удоволствие. Хиляди жени просят за един мой поглед, а тя посмя да ме отблъсне. И докато се задоволявам с нея, ще изпитвам още по-голямо наслаждение поради факта, че имам това, което ти желаеш. Ще я накарам да зове твоето име и след това ще я принудя да го прокълне.
Той погледна Ариел с яростен поглед и последните следи от маската на обич изчезнаха.
— Ще съжалиш за деня, в който някога си срещнала лорд Стонтън, малка Ариел. Най-сетне ще разбереш къде е твоето място сред мъжете на този свят.
Ариел не направи опит да му се противи. Тя бе загубила. Бе рискувала съдбата си в опит да промени нейния ход. Но това, което бе направила, стана причина за разрушаването на всичко, което се бе стремяла да запази. Искаше само всичко да свърши по-бързо.
Фатим направи рязко движение напред и острието на Язид остави тънка линия кръв върху гърлото й, преди Кристофър да го отблъсне назад. Тя видя смръщените му вежди, укоряващи Фатим, и сърцето и за сетен път бе сломено. Той не искаше Фатим да си губи времето с нея. Всъщност не го винеше; съществуваха много по-важни неща, които трябваше да бъдат направени.
— Опасявам се, че сега трябва да вървим — съобщи ухилен Язид. Фатим погледна още веднъж напред, но Кристофър го сграбчи за ръката и поклати глава.
— Остави го да върви, Фатим.
Очите на Ариел не изпуснаха нито за миг лицето на Кристофър, докато Язид я извеждаше с гърба напред от тронната зала. Върхът на камата все още бе насочен към гърлото й. Тя искаше да запомни всичко в него. Щеше да се нуждае от тези спомени в ужаса на дните, което й оставаха.
Глава 25
Робърт, който бе влязъл незабелязано, проговори пръв, когато вратата след Язид и Ариел се затвори.
— Ще я заведе ли отново в планините? — попита той.
— Ще я отведе до най-близкото сигурно място — заяви осведомено Фатим. — Какво ще правим, братко? — Той зададе въпроса си към Кристофър, който не отговори. Стоеше безмълвно втренчен в затворената врата.
Разстроен от липсата на отговор, Фатим изрече на глас собственото си мнение за най-неотложните им действия.
— Мула Сюлейман трябва да събере дворцовата стража. Можем да атакуваме Язид в собствения му лагер. Познавам планините като дланта си. Мога да помогна на мула Сюлейман в това. — Сякаш го бе призовал с мислите си, защото посочи към войските, които се придвижваха към двореца.
— Вижте, той пристига още сега!
Робърт се присъедини към него на балкона и изруга, като поклати мрачно глава.
— Твърде късно е за Ариел. Зная, че дворецът е пълен с неизползвани коридори. Страхувам се, че Язид ще успее да избяга с нея.
След по-малко от двадесет минути Сюлейман се присъедини към тях в тронната зала. Скръбта по повод смъртта на баща му бе дълбока, но той не загуби ценно време за оплакване. Беше изпълнен с решимост да види мечтите на султана осъществени, въпреки кръвожадния ламтеж на своя полубрат. Сюлейман обясни, че подобно на Кристофър бе подозирал Язид в измяна и бе поставил постове навсякъде из града. Когато Язид е бил забелязан да язди към двореца, придружен само от още един ездач, Сюлейман моментално бе събрал войските си.
— Как ще го хванеш сега? — попита Фатим.
— Известно време няма да се тревожа за Язид. Оставих минимално количество стражи в Казбах и трябва да се върна там колкото може по-бързо, след като осигуря безопасността на Ел Беди срещу възможно нападение от страна на Язид.
— Но султанката! Язид я взе със себе си. Ушите ми не могат да повярват, че ще я оставиш с него!
— Разделил съм войските по равно между Казбах и Ел Беди. Не мога да ги деля още веднъж — тихо каза Сюлейман. — Дори заради спасението на Ариел. Моят дълг сега е да защитя Магреб. В името на целия народ Ариел би се съгласила с това. — Принцът изгледа разбиращо Фатим. — Ще спасим Ариел. Но първо трябва да се погрижа за моя народ.
Фатим се загледа в Сюлейман, преди да размаха вбесен ръце.
— Трябва да намериш начин да постигнеш и двете цели едновременно, мула. Дори най-простият човек ще разбере, че Язид, дано Аллах изгори змийската отрова, която тече в него, няма да си губи времето с Ариел. Ще му достави огромно удоволствие да я изтезава.
Фатим не получи никакъв отговор от принца и лицето му пламна от оскърбление.
— Не трябва да допускаш това! Ще отида сам! Не! Ще събера моя род и ще смачкаме змията в пустинята! Не мога да позволя на султанката да се случи нищо лошо!
В своята ярост Фатим бе забравил каменната фигура, стояща до него. Но Сюлейман помнеше, че именно Кристофър е този, който трябваше да вземе решение. Сюлейман наблюдаваше как с всяка дума, излизаща от устата на Фатим, мускулите на лорд Стонтън се стягат, докато гладките му бузи потрепваха в неимоверно усилие да се овладее. Видя яростта на Кристофър и разбра нейната сила. Самият той никога не бе изпитвал толкова влудяваща емоция. Умът му бе като на баща му, строго контролиран от принципите на просвещението. Той имаше логичен ум и се занимаваше с разумни неща, като например да постави Мароко и доброто на народа преди Ариел, защото добре разбираше, че Язид няма да се предаде лесно. Целта на Сюлейман бе да спаси Магреб от пълното му унищожаване. А това щеше да стане, ако Язид вземеше надмощие в борбата за власт.
Той бе разбрал това от най-ранна възраст. Всеки път, когато Язид го бе побеждавал в ездата или боравенето с оръжие, Сюлейман бе осъзнавал по-ясно в какво се състоеше предназначението му. Язид бе прекалено безразсъден. Всичко му се удаваше лесно и цената за това бе липсата на дисциплина. Опитът му да получи престола никога не би сполучил, защото нетърпението му оставяше много открити места в бронята му. Сюлейман трябваше само да изчака търпеливо, да планира внимателно действията си и щеше да открие слабите му места. Той не се гордееше с този факт. Не ламтеше за трона на баща си. Нито пък искаше смъртта на своя полубрат. Единственото му желание бе Магреб да оцелее, а това можеше да стане само ако страната поемеше по пътя, който неговият баща бе предначертал — развитие на търговията и образованието. Това бе неговата съдба. Той ясно виждаше, че това бе и планът на Аллах. А Сюлейман желаеше да следва провидението на Аллах. Трябваше само да позволи на съдбата да го води.
В това отношение той и Кристофър си приличаха много. Лорд Стонтън наистина притежаваше сила, която Сюлейман никога нямаше да има; в други отношения обаче той имаше много повече сходства със Сюлейман, отколкото с Язид. Макар чувствата му да бяха силни, той успяваше да ги контролира. Планираше внимателно и бе безкрайно търпелив, когато преследваше целите си. По тези причини Сюлейман подкрепяше силно съюза между Ариел и лорд Стонтън.
