му бе нанесъл по-голяма повреда, отколкото дори си представяше, защото камата му бе отворила отново раната на рамото на Кристофър, като бе прибавила още една към нея. Кристофър се опита да спре изтичането на кръвта и обхвана рамото си със свободната си ръка, докато с другата продължаваше да размахва ятагана си.
— Ариел — извика той, като се приготви за нападение към Язид. — Вратата. — Не беше нужно да казва повече. Ариел се втурна към гоблена на стената и го дръпна с всичка сила. Старото конопено въже, което го придържаше на мястото му, поддаде и килимът падна с грохот на пода, вдигайки облаци прах из цялата стая. Ариел не загуби нито секунда и се спусна през масивния килим. Подпря с хълбок тайната врата и я отвори без усилие. Кристофър веднага я последва, почти връхлитайки върху й, когато побягнаха от Язид. След тях Ариел чу сатанинския му смях.
— Бягайте! — извика той. — Няма спасение за вас. Неверници такива! Ще видя главите ви върху копията на моите стражи и ще погреба телата ви в стените на моя дворец. Няма поражение за могъщия!
Ариел знаеше, че Язид е прав в известен смисъл, защото нямаше къде да отидат. Зъберът на бойницата се опираше в друга врата, която, подобно на своя близнак, вероятно не е била отваряна от сто години. Там за тях нямаше спасение. Кристофър се спря зад нея и Ариел се обърна, като го сграбчи за ръкава. Бе блед като смъртта, а черната джелаба бе станала тежка и мокра от кръвта, която се стичаше от раната му.
— Дай ми ятагана — настоя тя. Ако трябваше да останат тук, тя щеше да се бие редом с него. Ариел бе загубила всичко, но не би загубила Кристофър. Той не обърна внимание на настояването й, като пристъпи напред, за да я защити от Язид. Ариел видя лъсналото му от пот лице. Това, заедно с налудничавия блясък в очите на принца, му придаваше вид на умопобъркан. Кристофър вдигна ятагана си и Ариел знаеше, че това са последните му сили. За трети път през всичките тези дни тя се помоли за чудо. Два пъти Аллах я бе чул, но този път тя се нуждаеше от чудото повече от всеки друг път.
Като видя немощното му усилие, Язид не можа да се сдържи и се засмя.
— Страхувай се, невернико. Сега ще срещнеш гнева на Аллах! — Язид размаха ятагана си и скочи от стената на зъбера. Приземи се почти на метър от мястото, където само преди няколко дни Ариел без малко щеше да намери смъртта си. И както не бе издържал нейната тежест тогава, така парапетът на бойницата не издържа и силното, младо тяло на Язид. Древният червен камък се сгромоляса под краката му и последното нещо, което направи Язид, бе да изпълни нощта с яростния си вик. И тогава в беззвездната нощ остана само звукът на вятъра.
Глава 27
Кристофър се надигна, като се опираше на здравата си ръка, и погледна Ариел. Тя се бе свила до камината в неговата стая и четеше.
— Толкова ли е увлекателна книгата ти, та не можеш да се погрижиш за ранения? — невинно запита той.
— Наистина ли се интересуваш? — попита тя, без да помръдне.
— Да. Кажи ми какво четеш.
Ариел се прокашля и зачете:
„Събуди се! Защото утрото в Лоното на нощта събори камъка, който обръща звездите в бяг.
И виж! Ловецът на Изтока е уловил султанската кула в ласо от светлина?“
— „Рубаят“ — каза Кристофър.
Ариел остави книгата на масата, отиде до леглото му и оправи завивките му.
— Хубави са, но независимо от това аз съм на ваше разположение, сър. Какво мога да направя, за да ви накарам да се почувствате по-добре? — попита тя, като закачливо повдигна вежда, защото знаеше, че Кристофър се възстановяваше доста добре. Всичко, от което се нуждаеше, бе почивка.
Той бавно прокара пръст по извивката на челюстта й.
— Нуждая се от теб.
Грапавостта на кожата му бе достатъчна, за да накара Ариел да почувства как през нея преминават тръпки. Когато пръстите му продължиха надолу към врата й, тя безпогрешно знаеше къде иска да стигнат и въздъхна с желание да продължи, но знаеше, че първо трябва да възстанови силите си.
— Кристофър — промълви тя.
— В Казбах — прошепна дрезгаво той, — ти ми обеща нещо.
— И искам да го изпълня повече от всичко друго, любов моя, но…
— Аз чакам.
Ариел погледна надолу към него. Очите му бяха потъмнели от желание и пръстите й копнееха да се протегнат и докоснат голите му гърди, където чаршафите се бяха отметнали и разкриваха широките му, сякаш изваяни мускули. С въздишка тя се наведе към него. Поне можеше да го целуне; тогава той щеше да разбере, че държи на обещанието си. Устните й докоснаха неговите, които бяха разтворени, и върхът на езика му пробягна по устата й. Ариел изстена от въздействието, което това малко движение оказа върху нея. Тя притвори очи, разтвори устни и го целуна отново, като този път му позволи да влезе вътре. В момента, в който езикът му срещна нейния, тя знаеше, че е загубена. В своя живот от нищо не бе имала такава нужда, като от него. Една безкрайна и неотслабваща потребност. Всъщност тя не бе чела през целия следобед. Бе седяла в другия край на стаята и гледала как мъжът, когото обичаше, спи. Струваше й огромни усилия на волята да не се мушне под завивките при него, защото не можеше да преодолее усещането, че дори и в една и съща стая те не са достатъчно близко. Нуждаеше се от неговото докосване.
Той я притегли към себе си, докато единствено туниката й остана да ги разделя. Но и през тази тъкан Ариел можа да усети стегнатите мускули под кожата му и зърната й се втвърдиха от желание. Целувките му се засилиха и тя посрещна страстта му с равна на нея жар. Захапа долната му устна между зъбите си, възбуждайки го, като искаше да го накара да реагира така, както тя реагираше на неговите милувки. От него се изтръгна стон и целувките му станаха по-настоятелни. Той я привлече още по-близо и я завъртя така, че главата й да легне върху възглавницата му, а той да бъде над нея. Пръстите му пропълзяха под коприната и Ариел се възбуди от топлината на ръката му върху гръдта си, която започна да играе с нейните зърна, докато вече не можеше да понесе огъня, който разпалваше в нея. Тя изви ръка към него в неутолимо желание за още.
Кристофър се оттегли от нея. Устните им се разделиха и Ариел повдигна глава от леглото, защото не искаше да загуби топлината на устните му. Очите й бързо се отвориха и Кристофър я погледна. Силата на желанието му бе изписана по цялото лице и твърдите линии на раменете му. Той бавно повдигна туниката над главата й и я захвърли безгрижно върху персийския килим. Със същото отмерено движение той смъкна панталоните от краката й. Коленичи до леглото и нежно прокара ръка по пръстите на краката й, след което се наведе да ги целуне. Езикът му остави горяща следа от разпалена жар по крака й и спря, за да целуне нежната кожа на интимната гънка от вътрешната страна на бедрото й. Докато я обсипваше с целувки, палецът му докосваше най-чувствителното й място, като предизвикваше безкраен трепет в нея. Ариел усети влагата между краката си, когато докосването му сякаш освободи хиляди пеперуди в стомаха й. Хълбоците й започнаха хипнотично да се движат в ритъм с направляващите движения на неговите пръсти.
Тогава, топли и нежни, устните заместиха ръката и сляха собствената си влага с нейната, до мига, в който едната се вля в другата без разграничение. Кристофър я пренесе далеч от реалността, на място, където не съществуваше нищо, освен този миг, това сливане между двамата. Но Ариел искаше още. Нуждаеше се от още. Със стон пръстите й се придвижиха по раменете му и Кристофър се надигна, идващ към нея така сигурно, както вълните, разбиващи се в брега. Застанал над нея, той бе великолепен. Мускулест и силен. Всяко нейно сетиво бе привлечено от него. Това бе веригата, свързваща ги дълбоко в душите им. За миг сякаш времето спря, когато те притвориха очи и в тях забушува извечното привличане на двама души, несъмнено предопределени за този съюз.
Ариел се движеше под него с настойчивост, която не можеше да си обясни. Знаеше единствено, че нещо в нея ще остане непълно, докато не се слеят в едно. Той се придвижи между краката й и тя усети втвърдения му член. Очите й огледаха тялото му, преди да се върнат и срещнат неговите. Както и при оазиса, тя бе сигурна, че това е било предначертано да стане. Тя повдигна хълбоци, за да го посрещне. Предишната болка я нямаше. Този път съществуваше само удоволствието от сливането им в едно цяло. Той
