Ариел тръгна бавно надолу по подвижното мостче и тихо седна на пейката до Чедила. Очите на старата жена бяха затворени и така и не се отвориха, когато Ариел приседна. Вместо това тя се протегна и със своята позагрубяла длан хвана ръката й, като я положи в скута си. Те поседяха няколко минути, безмълвни, но общуващи. Ариел можеше да усети как спокойствието и сигурността на Чедила се просмукват в нея и бе благодарна за това, особено в този момент.
Когато Чедила най-после заговори, гласът й бе ведър и спокоен.
— Именно това трябваше да стане.
— Наистина ли? — попита тихо Ариел.
Дойката й отвори очи и се обърна към нея с усмивка на устните си, която достигна до дълбините на нейната душа.
— Да, дете мое. Кръгът се затваря.
— Тогава това не е тъжно сбогуване.
— Това е радостно сбогуване.
Ариел се усмихна, като осъзна, че Чедила е права. Тя целуна набръчканата й буза.
— Сбогом — прошепна тя. — Обичам те. — Бе извървяла няколко стъпки, когато чу Чедила нежно да й вика:
— Нека ръката на Аллах те закриля винаги.
Дъските на корпуса простенаха, когато десетина морски разбойника издърпаха кораба на Кристофър от плитчините на пристанището Сале. Корабът заплува в по-дълбоки води, моряците отвързаха платната от мачтите и Ариел се заслуша с вълнение в звука от плющенето им на свежия морски бриз. Тя хвана Кристофър за ръката, когато корабът се наклони от вятъра. Той я погледна любопитно.
— Вълнуваш ли се?
— Развълнувана съм и нервна, и уплашена, и тъжна, всичко това едновременно — отговори тя. Корабът се наклони отново и Кристофър я придърпа към себе си.
— Необходимо е малко време, докато свикнеш, но до пристигането ни в Лондон ще имаш вече великолепни моряшки крака.
Ариел сложи ръката си на гърдите му, за да запази равновесие, и под твърдата ленена риза усети амулетите, които бе купила за него.
Усмихна се.
— Ти ги носиш.
— Ще ги нося до гроб, скъпа.
— Тогава ще ги носиш много дълго, защото имам планове за години, години напред за нас двамата.
— Тези планове включват ли много часове „заедно в леглото“? — пошегува се той, като прокара пръст по устните й.
— Много, много, милорд.
Погледът на Кристофър се замъгли и той я погледна сериозно.
— Не съжаляваш ли, че напускаш дома си?
Ариел погледна над кормилото на кораба към бреговете на Мароко, които се плъзгаха назад в ослепителния блясък на сутрешното слънце. Белите сгради и палмовите дървета избледняваха в маранята, докато на Ариел започна да й се струва, че пристанищният град се е превърнал в част от нейните сънища. Мираж, създаден от полета на въображението. Далеч зад града върховете на Атлас пронизваха, облаците; някъде там тя знаеше, че се намира Мекнес, а в него Ел Беди — красив, блестящ, и вълшебен. Там тя си бе създала вътрешен, свят, място, където не бе нито мароканка, нито чужденка, нито част, нито нещо съвсем отделно. Бе обвила своя свят с ефирни мечти, крепеше го с непоколебимостта на един твърде млад и идеалистично настроен човек и знаеше, че това, което се бе опитвала да направи, е невъзможно.
Въздъхна и обгърна с поглед морето пред себе си. Те се носеха към страна, за която не знаеше почти нищо. Но бе повярвала на Кристофър, когато й каза, че там няма прозорци с хубави решетки и закони, които да ги разделят. Нито градини, в които наложниците живеят като красиви, добре отглеждани цветя, чакащи да бъдат откъснати. И тя имаше Кристофър. Ариел усети, че ръката му я прегръща силно, погледна нагоре и се усмихна. В очите му все още се четеше въпросът, и тя знаеше, че отговорът й бе всичко за него.
— Ще ме обичаш ли винаги? — попита тя нежно.
— Всякога и завинаги, любов моя.
— Тогава домът никога няма да ми липсва, защото където ме обичаш, там ще бъде моят дом.
Ариел вече не виждаше Мароко, избледнял в далечината, защото Кристофър я бе притиснал към себе си и я притегляше за целувка, изпълнена с надеждата за утрешния ден и с обещанието за щастие.
Информация за текста
© 1993 Илейн Кейн
Elaine Kane
Desert Flame, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Илейн Кейн. Ариел
ИК „Евразия“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16896]
Последна редакция: 2010-07-18 08:00:00
1
Главната кадъна, първата съпруга на султана. — Б.пр.
2
Арабска газела, или мароканска кошута (англ.) — Б.пр.
3
Благородници (араб.) — Б.пр.
4
Приятели, другари — Б.пр.
5
Проклятие (исп.) — Б.пр.
6
Черен грим за очи (араб.) — Б.пр.
