Конниците на Апокалипсиса

службата, току-що завърнала се в централата от мисия в Сеул; Алън Вуурис, талантлив анализатор, който бе изградил кариерата си в Националния център за анализиране на снимки; и доктор Джордж Каралекис, лекар от Отдела за наука и технология.

Фич ги прие в малката заседателна зала, която бе резервирал в петък сутринта, и им подаде копия от снимките, които бе получил от НКТА. След това попита Хари Иное кога може да получи превод на разпита.

— Зависи — каза Иное. — Мога ли да го взема вкъщи?

Фич поклати отрицателно глава.

— Тогава във вторник.

— Добре — отвърна Фич. — Междувременно защо просто не го погледнеш? Виж за какво става дума.

Иное кимна и започна да чете.

След като всички заеха местата си, Фич им обясни защо са се събрали. Каза им, че фелдшерът Канг е прекосил демилитаризираната зона и е разказал една неправдоподобна история, но че снимките пред тях я потвърждават. По някаква причина севернокорейската армия е използвала нещо като въздушни експлозии, за да разруши цяло село. И че ако може да се вярва на преброяването отпреди трийсет години, са убити повече от сто души.

— Не виждам никакви трупове — каза Вуурис, загледан в снимките през дебелите стъкла на очилата си. — Виждам само купчина отломки.

— Прав си — каза Фич. — Канг може да е сгрешил. Може би някой друг също е успял да се измъкне.

— Може би всички са успели — предположи Васерман.

Фич я погледна. Васерман беше висока и едра жена, на около четирийсет години, със суров глас и остри сини очи. Беше облечена така елегантно, че караше Фич да си мисли за скъпи маркови къщи на прочути дизайнери. (Разправяха, че имала много пари и родствена връзка с Гугенхайм, или да не би пък да беше Ротшилд? Във всеки случай — стари пари, и при това много.)

— Какво имате предвид? — попита той.

Васерман повдигна рамене:

— Няма да е първият случай, в който севернокорейците местят хора от едно на друго място. Също така няма да е и първият път, в който правят някакви инсценировки.

Фич помисли върху това и каза:

— Може и да има нещо такова. Може и да са ги изселили. Може би мястото им е трябвало за нещо друго. Но не това е, което казва Канг, а той е единственият ни източник.

— След като го споменахте, какво точно казва Канг? — попита Каралекис. — Каква е причината за цялото това унищожение?

Фич се обърна към Иное и вдигна вежди.

Иное се изкашля и се вгледа в текста пред себе си.

— Той казва — превеждам свободно, — че в селото имало епидемия. Много хора умрели.

— Казва ли от какво? — попита Каралекис.

Иное поклати глава и прегледа листовете.

— Не. Казва, че никога не бил виждал нещо подобно — температура над 42 градуса, гангренозни гениталии… — Погледна въпросително Каралекис, но неговото лице беше безизразно като маска.

Иное обърна следващата страница.

— Повръщане, непрекъснати кръвоизливи — от устата, носа, очите… Господи, чуйте това! Някои от тях са посинели. Станали светлосини.

Каралекис кимна.

— Това не ви ли учудва? — попита Иное. — Хората да посиняват?

Каралекис вдигна рамене.

— Случва се. Нарича се цианоза.

Фич се обърна към доктора.

— Знаете ли какво казва този човек? Да ви напомня за нещо?

— Може да бъде всичко — отговори Каралекис.

Фич и Иное се втренчиха упорито в него. Накрая Фич каза:

— Не. Не може да бъде „всичко“. Не може да бъде хрема например. Не може да бъдат хемороиди.

Каралекис се ухили.

— Нямах предвид това. Имах предвид, че не знам колко може да се разчита на наблюденията на Канг. Нямам представа каква подготовка има…

Васерман се изправи.

— Може ли… Моля ви! Не виждам какво общо има това с разрушаването на едно село в Северна Корея. Някои хора са били болни…

— Очевидно много болни.

— Е, и какво?

Иное вдигна пръст и го размаха.

— Чакайте малко. — Той обърна няколко страници. — Тук пише: „те искаха да“… най-близката английска дума ще бъде „обгаряне“. Искали са да обгорят мястото.

— И как Канг би могъл да знае мотивите на армията да направи това? Те ли са му казали? — попита Васерман.

— Не — отвърна Иное малко обидено. — Права сте. Това е само негово предположение. Но той казва, че са умирали един на всеки трима или четирима болни, преди да дойде докторът от Пхенян. Веднага след това, седмица или малко повече, селцето е било унищожено.

— И той смята, че е било „обгорено“?

Иное кимна.

— Като рана.

— А ако не са се опитвали да контролират болестта? — попита Васерман. — Ако просто са се опитали да я прикрият?

— Защо ще им трябва да я прикриват? — попита Фич.

— Защото икономиката им е в разруха, заводите са затворени, хората гладуват, нищо не работи — отговори Васерман. — Последното нещо, което им трябва, е допълнителна лоша слава.

— И вие мислите, че биха убили сто души по тази причина?

Васерман си помисли и след миг отвърна.

— Абсолютно.

— А докторът? — попита Каралекис. — Онзи от Пхенян? Какво казва той за епидемията?

— Той е казал… — Фич погледна Васерман и като видя скептичното й изражение, се поправи. — Извинете ме. Не знаем точно какво е казал докторът. Но според Канг докторът е хвърлил вината за всичко това върху… Испанската дама. Или госпожа — както предпочитате.

Васерман се изкикоти и Фич изскърца със зъби.

— Вижте! Казвам ви това, което е казал този човек!

Настана тишина. Вуурис избърса носа си, а Каралекис се изкашля, но никой не каза нищо. Най-сетне Иное се обади:

— Всъщност не е.

Фич изглеждаше едновременно и объркан, и раздразнен.

— Какво не е?

— Не е казал точно това. — Иное почука с пръст листата пред себе си. — Не е казал „Испанката“. Казал е „Испанската дама“. Казал е, че според доктора за всичко е виновна Испанската дама.

— В такъв случай, без мен — каза Фич.

Иное направи отчаян жест, сякаш за да покаже, че само се е опитал да помогне, когато внезапно забеляза, че Каралекис се е вторачил в него, и попита:

— Какво има?

— Какво точно казахте?