— Е, може… — Каралекис се замисли.
— Трябва да е така — настоя Фич. — Току-що казахте, че…
Епщайн поклати глава.
— Не е толкова просто.
Фич бе изненадан.
— Защо?
— Защото той е видял пациентите. Видял е симптомите. Наблюдавал е развитието на болестта.
— И на тази основа — допълни Каралекис — я е сравнил с Испанския грип.
Известно време никой не каза нищо. След това се обади Джанин Васерман:
— Не е точно така. Той не я е сравнил с нищо. Казал е, че е Испански грип. Точка.
— Според преводача… Според доктора… Според беглеца… — Вуурис спря и се огледа. — Това го казвам само аз…
Нийл Глисън изръмжа, после погледна часовника си и стана. Разкърши се с фалшиво отегчение и заяви:
— Всичко това е много интересно, но в два имам среща на пристанището, така че… Ще ме държите в течение, нали? — След което грабна палтото си и излезе.
Васерман сякаш не го забеляза. Наведе се напред, подпря се на масата с лакти и започна да почуква с пръсти. Веднъж, два пъти, три пъти. След това се обърна към Каралекис.
— Това, за което си мислех, Джордж, е… Да де, мисля, че всички си мислим за това — начина на реакция на корейците.
— Разбира се.
— Защото, ако не греша, не можеш да спреш епидемия от грип, като убиеш хората, които са се разболели.
— Защо не? — попита Вуурис.
— Защото така! — отговори Епщайн.
— Има повече от един вектор — обясни Каралекис.
— Точно така.
Вуурис погледна единия лекар, след това другия, сякаш наблюдаваше тенис мач. Накрая попита:
— А какво е вектор?
— Начин на предаване — отвърна Епщайн.
— Например? — поинтересува се и Фич.
— Хора. Гризачи. Патици — отвърна Каралекис. — При грипа едни от основните преносители са дивите патици.
— Миграцията от водните басейни… — започна Епщайн.
— Точно за това става дума — прекъсна го Каралекис.
— Първата вълна — когато за пръв път хора се заразяват от нова мутация на грипа, почти винаги започва в Китай — допълни Епщайн.
— Защо? — поинтересува се Вуурис.
— Имат огромни водни басейни, имат достатъчно гъстота на населението, за да започне вълната…
— Има много причини — допълни Каралекис, — но ние имаме късмет, защото минава почти година, докато вълната стигне до Щатите. Това ни дава време да изработим ваксина и да я разпространим.
Джанин Васерман се изкашля и каза:
— Ако може… да се върнем на темата. Говорихме за реакцията на корейците. За това колко е нелогична.
За момент лицата на лекарите помръкнаха — те се наслаждаваха на лекцията си, на познанията си или нещо подобно.
— Мислех си — продължи Васерман — за тяхната увереност, че това е било Испански грип, а не нещо „подобно“.
Епщайн и Каралекис отвориха уста, но Фич не им позволи да се обадят, а ги прекъсна с рязко движение на дясната си ръка.
— Струва ми се — продължи Васерман, — че севернокорейците са знаели, че ако убият хората в Таси- ко, няма да могат да спрат тази болест. Защото тя ще продължи да се разпространява по други пътища.
Докторите се спогледаха.
— Това, което са направили, е напълно ирационално, освен ако… по някакъв начин не са
Каралекис сви устни.
— Разбирам какво искате да кажете.
Епщайн се намръщи, очевидно объркан. За момент изглеждаше като малко момче, облякло костюма на баща си. Погледна Васерман, после Каралекис, и попита:
— За какво става дума?
Каралекис гледаше право пред себе си.
— Госпожа Васерман предполага, че може да е имало инцидент и това, което се е случило в Таси-ко, е било… опит да се прикрие инцидентът.
— Имате предвид
Каралекис го погледна.
— Точно така. Иначе…
— Иначе щяха да знаят, че не могат да направят нищо, за да спрат разпространението — довърши Фич. — Трябвало е да унищожат огнището. Просто е трябвало.
— Но дали това е реалистично? — попита Епщайн. — Искам да кажа — знаем ли, че севернокорейците експериментират с подобни неща?
— Да, знаем — изгрухтя Каралекис. — Те имат една от най-интензивните програми за биологично оръжие на света. Като казвам това, си давам сметка, че ние нямаме проучвателни екипи в тази страна, така че не мога да ви кажа къде са им лабораториите. Знаем обаче, че имат програма, и за страна като Северна Корея това вече значи нещо.
— Защо го казвате? — попита Епщайн.
— Защото — отвърна Каралекис — биологическите оръжия дават най-много резултати с най-малко средства. Погледнете го и от тази гледна точка. Една програма за ядрени оръжия струва поне двеста милиона — при това само за начало. Можете обаче да произведете антракс, холера и тиф в един най- обикновен гараж, като използвате оборудване от съседния супермаркет. Не ви трябват ракети, за да го доставите — един аерозолен флакон ще свърши същата работа.
— Ще дам на доктор Епщайн книга по тези въпроси — каза нетърпеливо Фич. — Това, което искам да знам сега, е — ако има такава лаборатория близо до Таси-ко, как би могло да стане гаф?
Каралекис сви рамене.
— Злополука. Пробив в тръбопровод. Не се случва често, но все пак става.
— Третият свят — отбеляза Вуурис. — Там непрекъснато се случват такива неща.
—
— Е, и? — попита Фич.
— Това поставя много по-голям въпрос, нали?
— Убеден съм! — изръмжа Епщайн.
— И какъв е въпросът? — попита Фич.
Каралекис смръщи вежди:
— Искам да кажа… Къде ще го приложат?
Въпросът увисна във въздуха. После Вуурис се разсмя:
— Будалкате ни, нали?
— Какво искате да кажете? — попита Каралекис.
— Просто, че ни будалкате.
— Не — отвърна Каралекис изненадано. — Защо мислите така?
— Защото — с широка усмивка го прекъсна Вуурис — това е
