Изпробва го като чирак, но нищо не излезе от тази работа!
— Така е, наистина — призна смутено Флеърмън Флоуърстолк.
Той прекъсна за момент признанието си, за да приглади белите кичури коса върху малката розова плешивина на темето си и продължи:
— Беше тъжна грешка, разбира се. Когато създаваш същества по метода на клонинга, не можеш да ги докараш съвсем като себе си. Опитах всичко възможно да го накарам да учи занаята, но не се получи — притежаваше прекалено много от лошите ми качества. Както и да е, слава Богу, той си отиде!… А сега промених решението си, казах си: колкото по-малко хора се въртят наоколо, толкова по-добре. Хъммм!
Магьосникът се обърна, сякаш разговорът беше приключил, но после добави:
— И той произведе тази ужасна воня — бих казал долнокачествена химия. Не, не и не. Нямам нужда от кандидатствуващи чираци. Желая ви приятен ден, сър!
Флеърмън изглеждаше така угрижен и нещастен, че Дъглас се поколеба, докато очакваше помощта на бухала.
Бронзовата птица премигна (с леко дрънчене на веждите си), сякаш искаше да каже: „не се отказвай, момче“.
Дъглас пое дълбоко дъх и с риск да изненада себе си, произнесе спокойно:
— Е, добре, несъмнено съм разочарован. Когато видях табелата си помислих: „Колко добре би било да станеш чирак-заклинател, после магьосник!“. Аз съм умен, доста послушен и предположих, че с разум мога да постигна и двете неща. Бих го направил по свой собствен начин за няколко месеца и се досещам, че за това се изисква известна съобразителност.
— Хъммм! — възкликна Флеърмън на прага на вратата, явно разколебан.
— Ако си се нуждаел от момче, струва ми се, че именно това е, което си търсил — отбеляза бронзовият бухал.
— Мога да чета много добре, но признавам, че се нуждая от още практика в писането.
— Ето го нужното момче — изтъкна бухалът, изоставяйки всякакви претенции за изисканост. — Може би ще го вземеш, за да ме излъсква поне веднъж в седмицата — както виждаш доста съм потъмнял.
Магьосникът изсумтя с кисела физиономия, после подскочи, удари два пъти пети във въздуха, след това се наведе и докосна върховете на обувките си — подвиг, който противоречеше на доста пълното му коремче, както помисли Дъглас. В последствие Флеърмън затвори ведрите си сиви очи и с нисък глас напевно произнесе:
— Мерлин, Оскар Зороастър Дигс, Мандрак, Хари Худини и Гандалф Сивият!
Той направи знак на момчето да го последва, но докато минаваше през зелената врата се обърна и каза:
— Преди да влезете, моля ви, свалете табелата.
Дъглас изтича до портата и дръпна дъската от мястото й. Ръждивите пирони, с които беше закована изскърцаха и той я прибра под лявата си мишница. След това намигна на бухала и щастлив се затича в тръст след магьосника.
Двамата влязоха в първата стая след входа и Флеърмън покани с жест кандидата да седне.
Стаята беше доста малка, но бе пъстра и слънчева всекидневна, претъпкана с мебели. Седалките и облегалките им бяха покрити с изплетени на една кука покривчици, които сякаш бяха употребявани от поколения котенца с единствената цел да острят в тях ноктите си. В нея се намираше иззидана с червени тухли, широка камина, в която след като влязоха, веднага се запали огън. По-късно Дъглас щеше да открие, че във всяка стая на къщичката на Върховния маг се намира печка или камина.
— Добре, добре, във всеки случай ще пием чай и ще поговорим — каза Флеърмън. — Отбележете, че още не съм убеден дали можете да бъдете мой чирак или дали тези дни искам такъв. Но не би навредило да поговорим и след това да погледаме на чаените листенца. Техните останки в чашата са в състояние да разкажат много за един човек, сами ще се убедите.
Той взе гледжосана купичка с обилна щипка чаени листенца на дъното й и наля вода от чучура на син емайлиран чайник. От тях веднага се надигнаха въртящи се стълбчета розова пара.
— Захар? Мляко?
— Без мляко, моля, но бъдете добър да сложите малко захар — отвърна Дъглас, който под натиска на майчиното коляно се бе научил на известни маниери. Беше се разположил на ръба на високо кресло и то кротко му заяви:
— Облегни се и се успокой, младежо. Разположи се удобно.
— Страхувам се, че ако го направя, ще заспя — извини се момчето, което бе започнало да свиква с всички тези „говорещи“ вещи. — Моля за извинение, уважаемо кресло и ви благодаря много.
— Всичко е наред — измърмори креслото сънливичко. — Харесва ми всеки да се чувствува удобно.
— Хайде — каза магьосникът, погледна го доста намръщеничко и поднесе на Дъглас купичката с розов чай.
Те мълчаливо отпиваха малки глътки, като от време на време кратко разговаряха — толкова, колкото го правят вежливите гости при покана на чай. Накрая магьосникът рече:
— И сега какво щяхме да правим?
— Възнамеряваше да изследваш остатъците от чая — подсказа бухалът, който, застанал по средата на отворената входна врата, чуваше всичко през ноктите си.
— Да, но първо да побеседваме. Като за начало, как се казвате, сър?
— Дъглас Брайтглед. Син съм на известния корабостроител Дъглас от Пертсайд, сър. С баща ми и майка ми живеехме на брега на Фараго Уотър — на запад, доколкото си спомням. Преди пет години баща ми излезе в морето с един от новите си кораби и две години по-късно все още не се беше завърнал в къщи. Според действуващите закони, той бе обявен за изчезнал и се предполагаше, че се е удавил.
— Но казват, че изгубените в морето никога не се смятат за сигурно изчезнали — изрече строго Флеърмън.
— От последната му пролет изминаха пет години, а хората, зависещи от баща ми, искаха парите си — работниците му желаеха да бъдат пуснати да работят другаде. Преди две години майка ми се опита да продължи по същия начин и да уреди сметките, като реши да продаде всичко, но не успя. После постъпи в женския манастир на Глотърсоум. Колкото до мене, наех се да чиракувам в корабостроителницата на едно приятелско семейство, която се намираше близо до Пертсайд. Разделих се с дома и майка си с натежало сърце, но го направих със смелост и непоколебимост. Всичко щеше да бъде добре, ако не бях открил, че приятелското семейство, което се съгласи да ме вземе за чирак, не беше в състояние да изхрани собствените си синове, а всички бяха по-възрастни от мен и по-опитни в занаята. Така че поисках да бъда освободен от сключения договор и след дълги дискусии, те се съгласиха. Имаха малък избор — там нямаше достатъчно работа.
Момчето направи пауза, за да отпие дълбока глътка от освежителния чай, а креслото съучастнически проговори:
— Тук, тук, момко, облегни се и ме остави за момент да те поддържам.
— Извинете ме — промълви Дъглас и от дясното му око се отрони сълза.
— Истината е, че майка ти в манастира те е изпуснала от контрол и няма понятие какво правиш по света — каза бухалът.
— Две години след постъпването й там се забранява всякакъв светски контакт — обясни Дъглас, — което означава, че ако преди този срок намеря подходящо място, ще й спестя всякакви грижи.
— Ако си имал възможността да останеш в корабостроителството? — остави висящ въпроса Флеърмън.
— Винаги съм разбирал достатъчно от обработване на дърво и свързаните с него инструменти в корабната практика — баща ми ме бе обучил от ранните ми години, а той беше един от най-добрите корабостроители, всеки ще го потвърди.
— Да, да — отвърна Флеърмън замислено. — Сръчен човек, който знае да обработва дървото, да използува инструменти, да шие и да прави всичко останало. Сръчен за чирак на магьосник и също…
— … свикнал на дълги часове тежка работа, гарантирам го — добави металната птица от прага на вратата.
Последва неудобно мълчание, в продължение на което Дъглас изпи чая си, бухалът замлъкна, а
