Съдовете сами се почистиха и изсушиха. Вълшебникът прочисти гърлото си и започна да диктува точките на договора между чирак и майстор, използуваше внушително пауново перо, което изникна на масичката пред него. Една крачеща лампа се приближи и услужливо предложи светлината си в помощ на заниманието.
После съдовете се подредиха на полицата си и след възраженията, направени с вежлив, но твърд глас от страна на захарника по повод на тяхното дрънчене и мърморене, цялата къща се присъедини към късната вечерна тишина. Даже мишката, скрита в сламения покрив и кравите в краварника се умълчаха, останаха да се чуват само звуците от гласа на Мага.
Украсеният с подходящи завъртулки документ представляваше четири плътно изписани страници. С удоволствие и наслаждение Вълшебникът се взираше в пълните, точни и безкрайни изречения, написани на правен език.
Направеният договор между майстор и чирак, в онези дни и в онази част на света установяваше точните практически задължения на всяка страна. Той предвиждаше преустановяване на отношенията при неуспех на някоя от страните, а при някои много сериозни случаи, Дъглас осъзна, че неспазването на правилата, заложени в договора, можеше да завърши със затвор или с леко и по-сериозно наказание. С две думи, той си представи какво би произтекло от някоя негова погрешна стъпка при чиракуването му, произтичаща от нарушението на приятелството му с Вълшебника.
След изтичането на договора, в случай, че майсторът бъде доволен от своя помощник, той се задължаваше да го завери в присъствието на поне още един майстор и да го връчи на чирака като сертификат, удостоверяващ, че същият е придобил име, пари и статус на калфа. В такъв случай калфата трябваше да запази документа, докато придобие ранга на пълноценен майстор. След гореспоменатото, той ще бъде въведен в братството на майсторите и му се дава правото да унищожи първоначалния договор, с което да провъзгласи свободата си спрямо първоначалния си майстор-покровител. (Трябва да добавим, че когато Дъглас Брайтглед достигна ранга на пълен вълшебник, той вместо да изгори договора, го запази. Документът се превърна в ценен сертификат за неговите семейни документи.)
От друга страна, договорът предвиждаше и задълженията на Майстора. В много красиво изписани от пауновото перо прекрасни изречения той уточняваше задълженията на Флеърмън Флоуърстолк — подслон, храна и подходящо за сезона облекло. Същият се задължаваше внимателно да го подготвя и обучава в разделената на равни части Втора част, включваща мистерии, умения, ловкости, занаяти, тайнствености и мистериозни тайни в областта на огнегадателството, използуване на магия чрез огромен медиум, ограничени до уменията на Вълшебника и съобразно възможностите на Дъглас да ги усвои.
В знак на признателност, младежът даде тържествено обещание да бъде послушен, чевръст, чист и с измито тяло, а по дух пестелив, сериозен, отговорен, многообещаващ всред по-старите и по-добрите, прилежен в обучението и т.н. и т.н., изписано по-надълго и по-нашироко, стигайки до номера на долното му бельо, което Магът се задължаваше да осигури, както и позволеното време, при което чиракът можеше да бъде събуден, за да изпълни някоя друга задача.
Когато всичко беше изписано, накрая Флеърмън събуди задремалия младеж и го накара да прочете документа отначало, питайки го имали някакви въпроси. После и двамата се подписаха. Нямаше нужда от свидетел — един младеж на четиринадесет години се смяташе вече за достатъчно пораснал, за да държи на думата си. Вълшебникът пъхна пергамента в широкия си ръкав и заизкачва широката стълба, като се прозяваше широко.
Дъглас остана буден за няколко минути. Вслушваше се в далечните стъпки на стария човек, които се отдалечаваха към собствената му стая, в нощните звуци на селището, градината и хълма. След това той се унесе в дълбок и спокоен сън.
Не винаги спокоен. Преди да настъпи утрото сънуваше наредени в бойни редици, облечени в сребристи и черни роби фигури, с извезани върху тях звезди и луни, или пентаграми, вървящи към морето или неуморно наблюдаващи пенестите му вълни.
Недалече от брега флота от високи кораби улавяше слънцето, залязващо в пламъци — брилянтно- оранжеви и златисти. Внезапно между него и екипажа от разпенените вълни се появяваше чудовище — ледено-син морски дракон, който издишваше студени облаци от гъста мъгла.
В съня си, с върховна твърдост, Дъглас правеше с ръка мистичен жест… и драконът изчезваше в невероятния блясък от пламтяща светлина и студен огън.
И тогава една голяма черна котка скочи на гърдите му, подпря пухените си лапички на рамото му и погъделичка нослето му с черно-сребристите си мустаци, дълбоко мъркайки „мъррр“.
Това беше Черният Пламък, заедно с красотата на новата утринна светлина в неговия прозорец, който говореше с нетърпящ възражение глас: „Време е за ставане, поспаливи чирако!“.
Дъглас Брайтглед скочи от леглото, разпръсквайки Черния Пламък и съпругата му, после оглави тържественото шествие извън спалнята и надолу по стъпалата, което стигна до умивалника в двора, пред кухненската врата — вече пълен с гореща вода и готов да измие ръцете и лицето му, след което да вчеше косата си.
Той дочу гласа на Синия Чайник, който се разнасяше от кухнята и предупреждаваше машината за палачинки да не ги прави много кафяви.
— Знаеш как ги харесва Флеърмън!
А после, потропвайки тежко, пресече двора, за да се убеди дали магьосникът вече работи.
Беше крайно време да се започва работа.
В онези дни вълшебникът Флеърмън Флоуърстолк живееше в полукъща-полуколиба, разположена под билото на заоблен хълм и полувмъкната във вътрешността му, а самият хълм бе наречен „Хълма на Вълшебника“. Той и селището имаха изглед към Кривия поток, който с извивки и завои се втурваше надолу към Морето, следвайки дългия и тесен фиорд на Фаранго. Там, по крайбрежието, всред многото малки селища, разположени в околностите на Пертсайд се намираше и едно, наречено Брайтглед, където се намираше и домът на Дъглас. Разстоянието от Хълма на Вълшебника до Брайтглед бе около четиридесет мили полета на морска птица, но по пътя, който следваше курса на извиващия се поток, беше значително по-голямо.
Къщата под Хълма бе ниска, почти потънала в поляната пред нея. Но след по-внимателно наблюдение отстрани, можеше да се забележи, че е висока два или повече етажа. Тя беше със сламен покрив, здраво построена от жълт, кафяв и син камък. Предната й част гледаше към потока, поляните и хълмовете на юг, имаше множество светли прозорци, които приличаха на весели, жизнерадостни очи.
Притежаваше дванадесет комина, ако някой все пак пожелаеше да ги преброи, и дузина стаи, включително слънчевата предна всекидневна, където Дъглас и Флеърмън разговаряха за първи път и пиха розов чай. Там се намираше и голямата кухня, с изход към обширния двор, а в нея огромната печка с фурна, достатъчно голяма да опече дузина пая наведнъж.
В средата на кухнята бе разположена дъбова маса, голяма около акър или поне така изглеждаше — с множество следи и изгорена, леко вдлъбната от дълга употреба. Обширната камина, снабдена с изковани от желязо решетки се намираше по средата на една от стените и бе обкръжена от зловещо дебнещи огнени кучета, които със светещите си очи пазеха стаята от нажежените искри, отхвръкнали от треските.
Цялата срещуположна стена беше покрита от пода до тавана с всякакъв вид гърнета, тави, куки, шишове за кейк, тигани, скари за готвене на открито, дълги вилици, ръчно изковани лъжици — закачени или поставени на лавиците.
Постепенно, след първите няколко дни, Дъглас откри различни стаи в дома на Вълшебника, но въпреки това изглеждаше, че винаги ще има възможността да намери нови стаи, килери и тавани, както и зимници, бюфети, скрити местенца и кътчета, изгледи от прозорци, които никога не бе виждал.
Централно разположена до голямото стълбище, което се извиваше откъм приемната, се намираше лично стаята на Вълшебника. Тя беше изпълнена с всевъзможни красиви предмети, като препарираната глава на антилопа, кутия, покрита с парченца розов и син корал, или пък калъф, съдържащ символични амулети, отнасящи се до ръкописно надписана карта.
Един от прозорците, който гледаше към Потока и разположената по-надолу Долина, беше прорязан, за да осигури поместването на кошер пчели, чието жужене понякога служеше като приспивна песен на страдащия от безсъние Магьосник. Вместо наем, пчелите позволяваха на Синия Чайник да взема от тях мед за трапезата. Също така, те предварително предупреждаваха за приближаването на посетители или за
