магьосникът замислено се вгледа в огъня.
— Е, аз наистина не трябва да отнемам повече от вашето ценно време — каза Дъглас. — Длъжен съм да продължа нататък и да намеря място за нощуване. Извинете, но колко далеч от тук се намира Транкити? Чух, че там има добър ковач и може да се потърси някаква работа за мене…
Той вдигна вързопа си и се запъти към вратата. Бухалът го спря с тракане на крилете си.
— Къде си тръгнал?
— Мислех да продължа и към столицата, там също има работа. Не мислите ли, че бих могъл да стана готвач в двореца на херцозите? В крайна сметка няма да остана гладен.
Бронзовият бухал завъртя напълно главата си и изскърца с нисък глас:
— Чаените листенца, дебел огнен магьоснико!
От вътрешността пристигна стреснат глас:
— Какво? Къде? Ааа, ооо, да!
Човечето се появи на прага, носейки купичката на Дъглас. Хвана с лявата си ръка ръката на момчето, същевременно с дясната придържаше купичката до очите си, съсредоточено я изследваше и накрая промърмори:
— Хъммм! Много интересно! Да, да, извънредно забавно…
Това продължи известно време, Дъглас търпеливо стоеше и се стараеше да не мърда под неочаквано силната хватка на магьосника. Бухалът втренчено гледаше в пространството и бърбореше нещо на себе си, след това се обърна към момчето и произнесе:
— Търпение!
— О, аз съм търпелив — отвърна Дъглас, — но ръката ми е на път да изтръпне.
Флеърмън отвори широко очи — изглеждаше поразен. Внезапно възкликна на висок глас:
— Тука, мое момче, стой тук, Дъглас Брайтглед! Реших да те задържа, да те взема за чирак! Донеси вещите си и затвори вратата, изглежда ще има дъжделива вечер. Добре дошъл при Върховния Маг, в твоя нов дом! Ще трябва да съставя договор, който да бъде подписан — продължаваше той, докато водеше момчето към централния салон.
Бронзовият бухал лениво изпляска с криле и за изненада на Дъглас се отдели от големия гвоздей, на който беше прикрепен и полетя след тях с голямо дрънчене.
— Между другото, хайде да вечеряме и да уведомим всички! И нека да си направим забава. Ще трябва много да учиш, чирак-магьоснико, а също така от много да се отучиш, после ще преучиш и да учиш отново, дори да забравиш да учиш!
Глава втора
През тази първа вечер, Дъглас по странен път беше въведен в домакинството на магьосника.
— Ти се появи в добър ден за започване — заяви Флеърмън. — Днес съм свободен, не съм зает с работа. Тази вечер бъди мой гост и добре се наспи в новото си легло, защото утре сигурно ще работим! Но нека първо да видим какво има за готвене за вечеря, момчето ми — предложи той и го отведе към задната част на салона, където се намираше просторна кухня.
Тя изглеждаше възбудена под светлините на три големи фенера, в които със сладък мирис гореше масло… Дали бяха възникнали във въображението на момчето или се бяха запалили след влизането на магьосника?
Една огромна печка сякаш играеше на сцена странен балет. От предната част на камината, над нейната решетка, представлението се дирижираше от голям син чайник, който размахваше чучура си и издаваше парни заповеди с топъл, подсвиркващ тон, звучащ като пищене, обаче непретенциозен и приятен за слушане.
— Хей, скаро, махай се оттук, отивай да се нагряваш ей там! Кейковете са разбъркани и веднага да се напъхат във фурната! Къде е машината за белене? Ооо, скъпа, там си! Ще го направим ли скоро? Чудесно! Стари приятелю, помръдни се! Постави картофите в гърнето на сини точки и го сложи върху огъня, чуваш ли? Така, момче! Тук е Маестрото, всички да кажат: „Здравей!“ на новия чирак, казва се Дъглас Брайтглед, после отново да се захванат за работа. Вечерята ще бъде сервирана след половин час, Маестро Магьосник…
Гърнетата и тенджерите, тиганите и тавичките, черпаците, лъжиците, вилиците, бъркалките и ножовете подскочиха весело и поздравиха Дъглас и Магьосника с весело: „Здравей!“, а той от своя страна ги запозна с всичко свързано с момчето.
— Правете нещата така, както ги правите за мене — посъветва ги той.
— Какъв красив младеж — обади се една тавичка от дъното на шкафа.
— Не ставай нахална — отвърна й синият чайник. — Хайде, всички на работа! Тя е само малка тавичка за сосове — извини се той на Дъглас.
— Никой не е пострадал, нищо лошо не се е случило — каза новоизпеченият чирак и се усмихна. — А какво ще вечерям?
— Все добри неща; отлична тлъста бобена супа с шунка и подправки от копър, риган и чесън, наречена „приятелите на магьосника“ — отвърна синият чайник с тон на сериозен майстор готвач, който обсъжда своята работа. — Следва зелена салата, набрана от брега на потока, гарнирана с пролетен лук с деликатни люспици. После добре изпечено месо от стадото на фермера Френстил, полято с розови и кафяви сокове, и приготвено чрез обръщане по любимия начин на Флеърмън, придружено от гарнитура от картофено пюре в сос. А десерта? Какво обичаш най-много, млади Дъглас? Аз съм предвидил плодова пита, която ще се стори много ласкава на младото ти езиче и коремче. Все пак, какво обичаш най-много?
— Зелен ябълков пай — каза момчето без много да се чуди.
— Ще го имаш, и то намазан с гъст крем! Резачки! Стъргала! Започвайте работа, господа! Там под оная престилка има тесто за сладки, а тя самата е по-къса, отколкото би трябвало да бъде, гарантирам го! Фурната е гореща… и горещият зелен ябълков пай, намазан с гъст крем, трябва да е готов, когато започнете да прибирате чиниите от печеното месо с картофено пюре.
След малко те седнаха да пируват, като се забавляваха с кривенето на солницата и пиперницата, придружено от смешките на съда за сокове във форма на лодка, който пееше морски песни и сам композираше музиката за тях.
Двойка дилафи от сърце вдигаха тупурдия като танцуваха на пети, а синият чайник ги ръководеше с вид на шеф на цирково представление, но без да забравя да поддържа топла и вкусна храната, както и да се грижи за поднасянето й в определен момент. Към края на изпълнението си, здравият хор от купчинки и чинийки изпълни няколко стари любими песни, постигайки пълна хармония. И Дъглас никога повече нямаше да помисли колко странно е това малко домакинство.
Когато накрая отблъсна чинията си и се избърса за последен път от вкусния кафяв сок на месото с топло парченце свеж хляб, Дъглас някак си се справи с отправянето на две дебели парчета зелен ябълков пай в допълнителните ъгълчета на стомаха си, докато Флеърмън се подкрепи с чаша студен ябълков сайдер и филия с масло и сирене.
Тогава вълшебникът се отпусна и запали голяма извита глинена гуга, после изпуфка облачета дим от ароматичната трева в купичката. Но сега момчето не бе изненадано от факта, че той нито си послужи с кибрит, нито с тресчица, подпалена от камината — то сякаш от любопитство бегло бе погледнало в купичката си и беше видяло появата на огнено пламтящо око, след това къдрица синкав дим поглади носа му.
— В тази кухня съм опитвал много ястия, Сини Чайнико, но нито едно от тях не бих могъл да нарека така чудесно и така вкусно. Поздравленията ми са отправени към главния готвач! Ще трябва да поседнем за малко, за да можем напълно да оценим прекрасно приготвеното ядене.
Дъглас сърдечно се съгласи и потъна в стола си, разговаряйки с Вълшебника, с някои от предметите на масата и най-вече със стария захарник, който беше най-възрастен — нещо като майордом на останалите.
Захарникът се гордееше със своя сребърен връх и се отнасяше покровителствено към по-младите. Дори Флеърмън, когато се обръщаше към него говореше: „Този захарник принадлежеше на прабаба ми, после на баба ми и на моята майка. Сами виждате, че отдавна се намира в помещението, толкова отдавна!“
