китките. Главата паднала напред, брадичката — върху гърдите. В това положение, ако тялото е висяло три или четири часа, то би трябвало да бъде вкочанено. Ако разгледаме по-внимателно отпечатъка върху плащеницата от долната страна, веднага се вижда, че тялото е лежало напълно върху проснатата кърпа. Същото важи и за положението на ръцете, които също трябва да показват тенденция да се връщат в положението, в което са били на кръста.
Срещу това някои синдолози вмятат, че ръцете вероятно са били завързани за китките. Бинтът обаче би скрил кървенето от китките, което се вижда ясно от плащеницата. Монсиньор Джулио Рици, член на Римския съвет за синдология, решава проблема по свой начин, като обяснява, че надгробната плащеница била тясно увита и завързана с превръзка около вдървеното и извито тяло. Това обяснение обаче е напълно нелогично. Рисунката показва, че плащеницата е простряна отгоре и отдолу на тялото, тъй като в противен случай биха се получили силно изкривени по ширина изображения.
Само фактът на липсващата вкочаненост е доказателство за това, че Иисус не може да е мъртъв, когато е снет от кръста. Още по-голяма доказателствена сила имат някои следи от кръв, които се виждат върху платното.
Различават се ясно два различни вида кръвотечение — веднъж засъхнала кръв, която изтекла, когато Иисус е приковаван към кръста, и друга, свежа кръв, излязла от тялото, когато е лежал хоризонтално върху плащеницата!
Да разгледаме най-напред кръвотеченията по главата. Острите като игла тръни от венеца, поставен върху главата на Иисус, за да го подиграят, оставят върху тънката кожа на главата малки, но дълбоки убождания. Докато „трънената корона“ била върху главата, малките ранички с диаметър 1–2 мм зараснали сравнително добре. Малкото кръв, която изтекла покрай трънчетата, засъхвала бързо по косите, както се наблюдава при малките ранички. Изображението върху плащеницата обаче показва в областта на темето ясни многобройни силни съсиреци във всички посоки. Тази кръв без съмнение засъхвала първо върху плата, след като са отстранени тръните, т.е. малко преди тялото да бъде поставено върху плащеницата. В тънката кожа на главата се намират много фини кръвоносни съдове, които се подхранват от кръвообращението. При липса на сърдечна дейност кръвта се оттегля от капирлярните съдове под повърхността на кожата. Капилярите се изпразват от кръв, цветът на кожата става „мъртвешки“, кръвта в никакъв случай не може да излезе от тези рани, защото веднага започва интравеналното съсирване.
Ако се разгледа портретът на Иисус от предната страна на плащеницата, веднага се набива в очи една следа от кръв по челото, която има формата на обърната тройка. Тази своеобразна форма може да възникне само тогава, когато главата се намира в леко повдигнато положение. Под главата на лежащия е поставена малка възглавница, бавно течащата кръв се спускала до първата бръчка, разделила се, спуснала се до втората бръчка. Тази рана, предизвикана от трънения венец, се намира обаче на най-високото място на тялото. Дори и при определени условия трупът да може да кърви, в никакъв случай не е мислимо за високо разположеното чело. Кръвотечение е възможно само при наличие на сърдечна дейност!
По скръстените ръце, които се намират също толкова високо, колкото и челото, може да се види най- добре, че освен засъхналата кръв върху кърпата има и свежа. В основата на дланта се разпознават ясно три различни пътечки кръв, които преминават в различни посоки. Прости измервания на ъгъла дават ясно заключение за вида на възникване на пътечките кръв. Лявата ръка е над дясната и скрива раните от пироните, ето защо изчисленията се отнасят само до видимата рана на лявата ръка. Част от кръвта изтекла при приковаването към кръста в браздата между опънатите мускули на долната част на ръката и капела отвесно надолу, следвайки силата на тежестта. Тези малки, отвесни съсиреци са почти паралелни. Така може да се изчисли ъгълът, под който са се намирали ръцете на кръста — около 20°, а също така и разстоянието между изправеното и свлеченото положение на тялото. Наистина напълно неразбираем обаче е странният факт, че една трета следа от кръв не е спомената от нито един признат синдолог.
Макар че тази „трета следа“ е ясна, за нея се мълчи! Защо става така, може лесно да се обясни: траектория номер 3 доказва с формата и посоката си, че това кървене може да възникне едва когато пироните са отстранени от раната. Така тази рана започнала отново да кърви, като кръвта започнала да тече широко върху плоско лежащата длан. Освен това ясно се вижда, че краищата на „траектория № З“ са очертани много по-слабо, отколкото тези от „номер 3“. От това може да се заключи, че пътеки 1 и 2 вече са били засъхнали и алоето ги „подмокрило“ отново, докато свежата кръв от номер 3 показва краища с кръвен серум. Подобни краища възникват само при действие на фибрин в свежата кръв. Предварително засъхналата кръв не показва серумни краища,
Дясната ръка на плащеницата изглежда малко по-дълга от лявата. Подобни дребни изкривявания анфас показват, че платът не е лежал като дъска върху тялото, а че е бил леко подгънат. Така станала видна дългата 4,5 сантиметра рана в хълбока. Анфас директно до една кръпка на изгорелите места се разпознават ясно очертани кръвосъсиреци. Те произхождат от страничния срез и са текли още на кръста.
Върху изображението на гърба на височината на раната се намира очебийна следа от кръв, която се простира напречно на гърба и изглежда напълно различно от кръвта от предната страна. Ясно се различават линии кръв и серумни места — сигурно доказателство за това, че кръвта
Да изслушаме експертите. Учените от East Midland Forensic Laboratory смятат за много невероятно ударът в областта на хълбока да улучи сърцето. Дори пробождането не е опасно за живота. Копието в този случай би пробило диафрагмата, при което биха изтекли „вода и кръв“, водниста течност, която при изтезанията се събира между белия дроб и торакса.164
По проблема за раната в хълбока на съдебния лекар д-р В. Бонте, ръководител на Института по съдебна медицина в университета в Дюселдорф, беше зададен въпросът, дали при лежащо по гръб тяло може да изтече кръв от отвор на рана между петото и шестото ребро на около 10 см вдясно от средата без механично налягане отвън. Рана е била нанесена в изправено положение, по-късно лицето е било поставено по гръб. За да се запази непредубеденост, на експерта не беше съобщено, за какъв „криминален случай“ става дума. Отговорът на съдебния медик е богат на заключения:
1. По трупа спонтанно кръв може да изтече само тогава, когато:
а) отворът на раната е в областта на тъй наречената хипостаза, т.е. в областта на смъртните петна, или
б) отворът на раната води към изпълнена с кръв кухина, кръвта е все още (или поне отчасти) течна или горното огледало има по-високо разстояние от земята отколкото отворът на раната.
2. Според вашето описание отворът на раната се намира в дясната половина на предната стена на гръдния кош на около десет сантиметра от средната линия. При легнало положение на трупа това отговаря много точно на най-високото положение натрупа. Следователно не са изпълнени двете условия:
а) отворът на раната не лежи в областта на хипостазата,
б) нито пък от този отвор може да изтече кръв от дясната половина на гръдната кухина, тъй като би трябвало да се изкачи нагоре срещу налягането на течността. Същото важи задруги подобни източници на кървене (бял дроб, белодробни съдове, сърдечна кухина).
3. Спонтанно постомортално изтичане на кръв от подобно разположен отвор на рана следователно е немислимо.
4. Изтичане на кръв в описания от вас обем, включително посоката, е възможно при представата, че въпросното лице по това време все още е било живо. В съдебномедицинската практика не е рядкост при лежаща по гръб все още жива жертва кръвта да изтича от рана с точно описаната тук локализация и в описаната от вас посока. Това важи особено тогава когато са отворени по-големи артериални съдове и когато даже кръвното налягане е достигнало необходимата
