Христос в Индия

сила) за издигането на кръвната колона срещу хидростатичното налягане.165

Този отговор на експерт, който не знае по каква деликатна тема — е изготвил експертиза, е забележителен. То показва, че непреднамереният анализ на фактите води до съвсем други резултати, отколкото искат да вярват онези, които въз основа на „надгробната плащеница“ искат да докажат смъртта на Иисус. Когато на съдебния лекар беше обяснен истинският предмет на експертизата и му бяха съобщени други аргументи от колегите, той уточни: „Не искам да повтарям предишната си аргументация. По мое мнение всичко говори за това, че кръвообращението не е било стихнало напълно. Разбира се, съгласен съм с господин професор Болоне, че в рамките на транспорта на трупа може се получи почти пасивно изтичане на кръв от прободна рана в гърдите. Във връзка с това може да се постави въпросът дали плащеницата е била увита около трупа още в началото на пренасянето. Смятам, че в този случай не възникнало тъй нареченото статично изображение, което без изключение позволява директно топографско подреждане към лежащо тяло. По-скоро бих очаквал многобройни следи от размазване, чиято локализация е разпределена случайно и нерегулярно. Виждащото се изображение говори повече за това, че лицето е било увито в кърпата едва след гробополагането, и то най-вероятно тялото най-напред е увито с плащеницата и след това тя е била поставена с другата си половина върху него. Не мога да си представя, че при това положение може да се стигне до пасивно изтичане на по-големи количества кръв.“

Силните кръвоизливи могат да се видят и при раните от пироните по краката_._ На изображението в гръб може да се види как е текла кръвта от раната надолу към петите, събирала се там и трябвало да изтече надясно, тъй като постоянно идвала прясна кръв.

Дългата 17 см следа от кръв е непрекъсната, тъй като кръвта капела в една гънка и след това текла надясно. Краят на това кърваво петно се намира в другия край на плата. На това място единият край на чаршафа лежал върху другия, като по този начин следата от свежата кръв се пренесла върху двете страни. Кръвта не може да тече от няколкочасов труп. При намалено дишане сърдечната и кръвоносната дейност не работят. Позитивно изглеждащите изображения на съсиреците са друго потвърждение за това, че тази кръв достигнала до плащеницата едва след гробополагането. Тъй като тъканта била напоена със смолистото алое, на онези места, които са били най-близко до тялото, кръвта не успяла да се просмуче в плата, а се разпръснала по повърхността.

Установяването на клиничната смърт не е просто за лекарите. Дълбокото безсъзнание, което може да бъде предизвикано от определени наркотици, лесно може да доведе до грешни диагнози. Един по-старт метод за установяване на смъртта е малък срез в петите или артерията. Ако изтича артериална кръв, кръвообращението все още функционирало. Труповете не кървят!

В случая на Иисус има всичко 28 рани, които са кървели и след снемането от кръста. С това е ясно, че Иисус при никакви обстоятелства не би могъл да бъде мъртъв, когато тялото му било положено в гроба.

Откритият скален гроб

Докато Иисус висял без съзнание на кръста, Йосиф побързал да получи колкото се може по-бързо тялото на Христос, като използвал целия си авторитет пред Пилат, Един тълкувател дори е на мнение, че платил голям подкуп, за да ускори освобождаването.166 Това е напълно възможно. Йосиф бил в безизходица и целта оправдавала всяко средство. Докато на останалите екзекутирани били пречупени краката, стотникът се уверил с „удара с копието“, че Иисус е „умрял“. Пилат освободил „трупа“ и Йосиф и Никодим веднага свалили Христос от кръста и го занесли в близкия скален гроб.

В усамотението на гробницата било подготвено лечението на Христос. Напитката от опиум го приспала дълбоко, медицинската опаковка с огромното количество билки трябвало да ускори лечението на раните. Йосиф и Никодим били наясно, че не могат да оставят Иисус дълго в гроба. Евреите били недоверчиви и се страхували, че учениците могат да откраднат тялото, за да имитират чудодейно възкресение. Според Матей (27:62–66) те поискали от Пилат стража на гроба. Шабатът би спрял евреите лично да наблюдават гроба, но след това щяло да става все по-трудно да се измъкне Иисус незабелязано. Дали наистина е имало римска стража, не може да се установи. Само Матей говори за това. Стражата изглежда въведена само за драматизиране на появата на ангелите. Наистина за римляните може да е много странно да охраняват мъртвец и е невероятно да са откликнали на тази молба.

През шабата помощниците имали време да се погрижат за здравето на Иисус, но след като излезел от безсъзнанието, трябвало да бъде отведен, за да не се срещне с еврейските власти.

Когато жените дошли с мирото в първия ден на седмицата, те намерили камъка отместен и гроба празен. Лука описва: „А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двамата мъже в бляскави дрехи. И като бяха уплашени и навели лица към земята — мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?.“ (Лука 24:1 –5)

Марко разказва: „И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им каза: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.“ (Марко 16:4–6)

След „възкресението“ си Иисус излязъл през уж постоянно затворените врати и по този начин уплашил учениците (Йоан 20:19–26). Защо, трябва да се запитаме, е бил отместен огромният камък от гроба? Би било удивително „чудо“, ако жените с благовонията отместят камъка и установят, че Иисус е изчезнал през заключената гробница. Отвореният гроб ни говори, че някой е бързал да измъкне Иисус от убежището. Очевидно приятелите есеи били още на гроба — мъжете с блестящи дрехи при Лука, ученикът с белите одежди при Марко. Блестящите бели дрехи издават есеите. Иисус бил изведен вероятно малко преди това. Тъй като Пасхата винаги съвпадала с пълнолунието, лесно било да го направят в светлата нощ. Останалите есеи трябвало да вземат някои предмети и да затворят гроба. На въпросите си изплашените жени получили ясни отговори: Иисус е възкръснал и затова не е тук. В действителност се е събудил, т.е. излязъл от безсъзнанието. Текстът на Лука е по-конкретен: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ Не се ли разбира, че бил спасен? Не е ли това ясното послание на евангелията?

Йоан, който не разказва за епизода с жените на гроба, дава подробно една случка, която се разиграла малко преди пристигането на жените (Йоан 20:1–18) — Мария-Магдалена идва рано сутринта, още по тъмно, и вижда отместения камък на гроба. Силно уплашена, изтичва при Петър и Йоан и се оплаква, че някой взел Господа от гроба. Когато двамата отиват там и поглеждат, виждат само кърпите, а от Иисус нямало и следа. Мария-Магдалена, която стояла плачеща до гроба, пита градинаря дали той е изнесъл трупа. Когато повиква мнимия градинар по име, разбира, че това е самият Иисус.

Странно е, че Мария-Магдалена бърка Иисус Христос с градинаря. Това ли е възкръсналият, когото най-близката му сътрудничка не разпознава и го смята за градинар? Вероятно Иисус току-що бил измъкнат от гроба и бил навлечен с простите градинарски дрехи, с които не се набивал в очи. Може би обезсиленият Иисус се е подпирал на бастун или градинарски инструмент. Освен това градинарите имат кафяв тен поради постоянната работа на открито. Лицето на Христос било подпухнало от раните и оцветено в кафяво от разтворя на алоето и смирната. Мария-Магдалена затова не успяла да познае учителя си в ранните зори, а не защото й се представил като „възкръснал“ в „преобразено тяло“.

Според апокрифното евангелие на Петър гробищната стража видяла трима мъже да излизат от гроба и „двама да подпират третия“! Може ли славно възкръсналият да бъде подкрепян? В никакъв случай, но раненият, който трябва да бъде заведен на сигурно място и току-що е излязъл от безсъзнание, трябва.

Другите евангелски разкази за Иисус са оскъдни и ненадеждни, защото митовете за „възкресението“ и теологическите интерпретации, които правят от човека Иисус възкръсналия Христос, преливат в тях. Сигурно е, че Иисус срещал учениците си за известно време в Йерусалим, главно в Галилея.

Има различни данни за това, в какъв интервал от време са се разигравали събитията след изчезването от гробницата, така че точните заключения са невъзможни. Трите дни между разпятието и възкресението