Христос в Индия

„съживявам“!169 Шварц прецизира: „Лексикалната констатация доказва: не «възкресение», а «съживяване» е единствено възможното значение на двете арамейски думи, от които Иисус използвал едната или другата. Имам предвид равнозначните думи ахаюта и техиюта. Двете съществителни произлизат от глагола хая, живея и означават повтарям, «съживяване» и нищо повече.“ Това откритие е сензационно и дава на текстовете значение, което е в съзвучие с нашия досегашен анализ. Дори и гръцкият език познава преводите на арамейския прототип не в християнската употреба: анхистеми означава събуждане (транзитивен) и ставане, изправяне (не транзитивен); анастазис означава ставане. Едва с по-късна християнска интерпретация анхистеми станал възкресявам (транзитивен) и възкръсвам (не транзитивен), а анастазис — възкресение.170

Да прочетем местата в Матей и Лука, където жените на гроба получават обяснения от момъка в бяло за изчезването на Иисус Христос. Марко пише: „А той им казва: не се плашете. Вие търсите тук Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма го тук. Ето го мястото, дето бе положен.“ (16:6) (В Матей 28:6 събитията са преувеличени — театралните ангели, земетресения и вкаменени стражи). Краката забележка на белия момък в Лука защо търсят Живия сред мъртвите (24:5) не може да бъде по- ясна. Иисус е жив, той е спасен, няма какво да търси в гроба, живият принадлежи на живите. Той е тръгнал към Галилея, където неговите привърженици могат да го видят. Вече разказах как по-късно Иисус полага големи усилия да убеди учениците си в своята телесност. Причината за това е с двойна природа. От една страна, голямата част от учениците му не са информирани за опита за съживяване и затова вярват, че пред себе си имат мъртвец, респ. призрак, от друга, с мнимата смърт на Иисус на кръста започва вземането на властта от първите християнски теолози. Историята на човека Иисус според официалното учение завършва тук и на нейно място започва историята на Христос.

Глава IXСлед разпъването на кръста

Ап. Павел среща Иисус в Дамаск

Излекуван от раните от изтезанията, Иисус се скрил. Той вече не можел публично да проповядва, защото преследвачите му били по следите му и втори път нямало да избегне екзекуцията. Не му оставала никаква друга възможност, освен завинаги да избяга от заплахата на враговете си: „И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше към небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.“ (Лука 24:50–52)

Как е протекла тази сцена на раздялата, можем най-добре да си представим, като реконструираме събитията на място. От границата на града през последните склонове на планината пътят стръмно води до „хребета на възнесението“. Ако се спускате от другата страна на този хребет, изчезвате от погледа на тези, които остават.

Има един свидетел, че Иисус не се отправил в безкрайните пространства, на чиито сведения можем да се уповаваме — ап. Павел. Наистина той не присъствал лично на събитията около разпъването на кръст, но срещнал Иисус доста време след „възнесението“ — събитие, променило целия му живот.

Павел (Саул) бил един от най-ревностните и фанатични противници на младия „Нов съюз“. Той, изглежда, чул слуховете, че смятаният за мъртъв Иисус продължава делото си, от сигурно място: „А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, Вързани да ги доведе в Йерусалим.“ (Деяния на св. Апостоли 9:1–2)

В известната си книга „Гений, лудост и слава“ психиатърът Вилхелм Ланге Айхбаум171 рисува характеристика на Павел, получена след интензивно изследване на източниците: външно грозноват, укоряващ, плешив, дребен и слабоват, при това груб, отблъскващ, жив и импулсивен — картина на физически слаб астеничен невротик. Ревността му в преследването на християните сигурно е компенсация на чувството му за сексуална недостатъчност. Огромното привличащо действие на основаната от Павел теология се дължи на идеята за освобождаването от вътрешните нужди (сексуална нужда и страх от смъртта). Павел без съмнение бил психопат, притежавал приключенска енергия и инфантилен егоизъм. Той страдал от тежки кризи, които приписвал на „сатанински ангел“ и които често се представят като епилептични припадъци. По-новите източници не дават изходни точки за епилепсия. Едно приблизително обяснение за неговата „болест“, която той наричал „трън в тялото“, защото трябвало да я носи постоянно със себе си (Писмо до Галатяни 6:17, Писмо до Коринтяни 12:7), със сигурност е неговата хомосексуалност, от която трагично страдал. Оттук произхождат проблематичното му отношение към жените и към сексуалността изобщо и аскетичната му теория за брака, която оформя и до ден днешен антисексуалната, свързана с подценяването на жената картина на църквата. Иисус за разлика от него имал към жените открито, почти съвременно отношение. В противоречие с настроената враждебно към жената среда той имал ученички и учел както жени, така и мъже. Според апокриф-ните предания една от тях била Мария-Магдалена, която му била особено близка. Каноничните евангелия също разказват, че тя е първата, която го видяла след разпятието. Павел обаче в първото си писмо до Коринтяни (15:4–8) съставя собствен списък на виделите възкръснали, който изброява само мъже, а Мария-Магдалена изобщо не се споменава.

Преживяването преди Дамаск не е само видение поради епилептичен припадък (както често се тълкува): „Но, когато той беше на път и наближаваше Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.“ (Деяния на светите апостоли 9:3–6)

Дамаск се намира сред Сирия, където евреите били мразени от въстанието на макавейците (165 г. пр.н.е.) и по това време бил център на ордена на есеите. Може би Павел взел участие в ритуал за посвещаване и под въздействието на сома три дни не виждал нищо (вж. Деяния на светите апостоли 9:8– 9).

В книгата „До християните“ на Сосианий Иерокъл, висш римски служител, губернатор на финикия, Ливан, Витиния и Египет, смятан от християните за един от най-жестоките преследвачи, пише: „Христос преди бягството (!) си от евреите събрал 900 души, които се отдали на разбойничество.“172 За кои групи се употребявало понятието „разбойници“, вече стана дума. Напълно възможно е есейската общност в Дамаск да е наброявала 900 души. Павел бил кръстен и посветен в учението от живеещ в Дамаска привърженик на Христос на име Ананий. Този Ананий получил лично от Иисус задачата, както казват източниците, да намери Савел. Той отначало отказал, защото се страхувал от преследване. Иисус обезсилил мотивите с думите: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да страда за Мое име.“(Деяния на светите апостоли 9:15–16) От този момент насетне Павел станал най-върл поборник на новата вяра.

Той разбрал какво очарование излиза от Иисус и видял мащаба на задачата, която му е отредил Назарянинът. С още по-голяма ревност Павел се посветил на разпространението на новото учение според своите разбирания. Срещата между Иисус и Павел в Дамаск се състояла около две години след разпятието. На 300 километра северно от Йерусалим Иисус се чувствувал твърде сигурен под опеката на есеите.

Пътуването към рая

Щом една религиозна общност възприемела римския държавен култ, Рим толерирал упражняването на други религиозни практики. Евреите даже били освободени от участие в държавния култ. Под защита на този закон се извършило разпространението на „Новия съюз“. Когато за римляните станало ясно, че привържениците на Иисус не са много свързани с еврейството и че даже били политически бунтовници, за