Христос в Индия

тъй наречените християни отпаднало всякакво толериране и конфликтът станал открит. Отначало християнските общности били преследвани като нарушители на реда само локално. Държавно управлявано преследване до края на втората половина на трети век няма.

Непосредствено след разпятието враждебността на евреите принудила първите християни да разпространят универсалната си мисия в другите части на Римската империя. В Дамаск Иисус можел все още да бъде относително сигурен под закрилата на есеите. На около пет километра преди Дамаск се намира място, което се нарича „маяуам и иса“, което означава „мястото, където живя Иисус“. Персийският историк Мир Каванд изрежда няколко източника, според които Иисус живял там след разпятието.

Привържениците на „Новия съюз“ трябвало да стават все повече. Слухът за присъствието на Иисус в Дамаск, който довел и Павел там, ставали все повече, така че за Назарянина ставало все по-опасно да се задържа в римската провинция Сирия,

Според персийските източници Христос получил по време на престоя си писмо от царя на Нисиб от Мала Азия, в което царят го моли да отиде при него, за да го излекува от болестта му. Иисус изпратил довереника си Тома с посланието, че скоро ще дойде, и спешно заминал с майка си Мария за Нисиб. В книгата си „Ями- ут-Тава-рик“ персийският учен факир Мохамед пише въпреки всичко, че Тома излекувал царя, преди Иисус и свитата му да пристигне в Нисиб. В известната творба „Тафсир-ибн-и-ярир ат-Табри“ от имам Абу Джа-фар Мохамед ат Табри се разказва, че престоят в Нисиб станал твърде опасен за Назарянина.173

От Нисиб Иисус се отправил най-напред в северозападна посока, във всеки случай апокрифните папки на Тома разказват за появата на Христос в двора на царя на Андрапа, където възкръсналият изведнъж се появил на празненствата за сватбата на дъщерята на царя.

Андраполис се намирал в Пафлагония (днес Искалъп в най-северен Анадол) и от 7 г. пр.н.е. принадлежал към римската провинция Галатея. На това сватбено празненство ученикът и учителят му се срещнали още веднъж, след което си тръгнали отделно.

Апостолът поел от Иисус задачата да замине за Индия. „Гой не искаше да замине и рече: не мога да замина, поради слабостта на плътта, и още: как мога аз, който съм евреин, да замина и да проповядвам на индийците истината? Когато той помисли и рече, яви му се Спасителят през нощта и му рече: не се плаши, Тома, отиди в Индия и проповядвай там словото, защото Моята милост е с тебе. Но той не Го послуша и рече: където искаш, там ме прати, но някъде другаде. Защото за Индия няма да замина.“ (Acta Tomae 1)174

Според Acta Tomae Иисус продал колебаещия се Тома като роб на индийския търговец Абан, който имал поръката на цар Гундафор да привлече дърводелец. (Находки от монети потвърждават, че партско- индуският цар Гундафор управлявал през I в. сл.н.е.). Иисус сключил с Абан писмен договор и уговорил с него продажна цена в размер на три фунта чисто сребро. Тази необикновена история сочи, че пътуването на Тома било платено от Христос и по този начин той можел да бъде сигурен, че Тома ще пристигне в Индия.

Тези източници, както и апокрифното евангелие на Тома, са със сирийски произход и обхващат периода до мисионизирането на Едеса. През четвърти век в Едеса са пренесени костите на апостола, защото той починал в Мадрас в Южна Индия.

Тези произведения са в тясна връзка помежду си. Двете са написани на сирийски арамейски произведения на гностици и до началото на трети век са използувани от късногностичните манихейци (Мани е роден през 217 г.). „Евангелието на Тома“ се появява споменато и цитирано през 230 г. от Хиполит (Ref. V 7,20) в разказа му за „наасерите“.

Името на апостола Didimus Judas Thomas означава „Юда близнакът“ (от арамейски тома = близнак) и сочи една особено тясна връзка с Иисус. В коптските текстове като по-точно съответствие на „близнак“ се използува терминът „брат-другар“. Според източниците Тома имал предимството да бъде запознат с най- скритите тайни на Христос. В глава 39 апостолът се обръща към апостола с особената му титла: „Брат-близнак на Христос, апостол на върховния и посветен в тайната дума на Христос, който получаваш тайните му заповеди.“ И в друга формулировка: „…ти, който си участвувал в тайната дума на Дарителя на живота и си получил тайните мистерии на Божия Син.“175 Тома следователно е един от пазителите (=назарянин) на предадените му тайни думи от Иисус. В евангелието от Тома от коптските текстове от Наг Хамади има следния пасаж: „Иисус рече на учениците си: вижте ми и кажете, на кого приличам. Симон Петър рече: Ти приличаш на праведен посланик. Матей Му рече: Ти приличаш на човек, който е мъдър философ. Тома Му рече: учителю, учителю, устата ми не може да рече, на кого приличаш. Иисус му каза: Аз не съм учителят; понеже си пил, опил си се от искрящия извор, който ти дадох. И Той го взе, отдръпна се и му каза три думи. Когато Тома се върна при другарите си, те го попитаха: що ти рече Иисуса? Тома им отвърна: ако ви кажа една от думите, които той ми рече, ще хвърляте камъни по мене, и от камъните ще излезе огън и ще ви изгори.“ (logion 13)176 Тома явно е напреднал в дълбоките измерения на познанието и е почти равен на учителя си.

Голяма роля в Acta Tomae играят признанията на апостолите. Постоянно се описват нововъведения със сакраментален ритуал. Новопокръстените се помазват с масло и се подпечатват с евхаристия. Вечерята е само хляб, в каната има вода. Маслото, мазнината и хлябът по-късно са наречени от индийския цар Мисдай вълшебните средства на апостола. Посветеният се нарича роб или слуга на Бога, който има силата му и е част от групата. Оттук идва обяснението защо Иисус „продава“ Тома като роб на Абан (аба = баща).

Чрез изливането на маслото върху главата и помазването след това на разсъблечения новопокръстен се подпечатвало издигането на обикновения брат от есейския орден във по-високопоставен назарянин. Тъй като всички назаряни носели еднакви бели дрехи и еднакви прически и бради, те изглеждали еднакви.

Възможно е определението „близнак“ да идва и от външната прилика между Иисус и Тома. Макар че Тома бил с десет години по-млад от Иисус, апокрифните източници говорят, че те толкова си приличали, че човек можел да ги обърка.

Още в сватбената нощ царят на Андрапа въвежда апостол Тома в покоите на младоженците, за да ги покръсти. След като се помолил с тях, всички напуснали помещението. „Когато излязоха и вратите бяха заключени, годеникът повдигна завесата на балдахина на булката, за да си я вземе. И той видя лицето на Господа Иисус в образа на апостол Иуда Тома, който ги беше благословил преди малко и Му рече: не беше ли ти, който излезе преди малко? Как стана така, че си пак тук? А Господ му рече: Аз не съм Иуда по прякор Тома, Аз съм брат му. И Господ седна на леглото, а на тях им заръча да седнат на столовете и започна да им говори: помислете, деца мои, за това, което ви каза моят брат и на кого ви заповяда…“ (А. Th. 11–12)177

Епизодът преди това (гл. 8) описва срещата на Тома с една еврейска флейтистка, която свири на сватбеното тържество. От края на израелското царство (722 г. пр.н.е.) в целия Близък изток имало разпръснати еврейски общности. Може да се приеме, че Иисус по време на бягството си на изток постоянно намирал подслон у децата Израилеви или при приятелски настроени покровители. В Партия (днешен Ирак и Иран) имало значителни еврейски селища. При инвазията на Траян (около 115 г.) израелтянските съединения оказали яростна съпротива. Многобройните имена на селища покрай древния Път на коприната говорят за пребиваване на Иисус или Мария.

Една такава „къща на Мария“ се намира край Ефес на западния бряг на днешна Турция. Възможно е групата пътници да е била известно време там, преди да продължи пътя си на изток.

За престоя на Иисус в Персия разказват различни исторически документи. При преминаването на езиковите и държавните граници името и титлата на Христос били променяни и напасвани към местните условия. Там, където Иисус се задържал за по-продължително време, имената са се запазили до днес. Изминали повече от шестнадесет години от разпъването на кръста, преди Назарянинът да пристигне в Кашмир.

В Партия Иисус бил известен под името Юз Асаф, чието значение в едно древноперсийско творение е предадено с титлата „Фар-ханг-и-Асафиа“. Според него Иисус (Хазра Иса178) излекувал прокажени, които след освобождаване от мъките си били наречени „асаф“ (очистени). Юз означава водач или предводител, което загатва за мисията да чисти „нечистите духове“ и да ги връща в правата вяра. Под това име Иисус можел да се движи по-безопасно и да се изплъзва на