преследвачите си. Все пак персийските свещеници още не били забравили по-ранната му поява. Според преданието пророкът Юз Асаф дошъл в страната от запад и всичко, което проповядвал и говорел, не се различавало съществено от казаното от Иисус Христос. Той направил престой в Машаг и там посетил гроба на Сем, сина на Ной (Джамиут-Таварик, т. II). Има и други разкази за това, как Юз Асаф проповядвал по цял Иран и покръстил много хора във вярата си. Винаги детайлите (напр. в книгата „Ахвали ахалиау-и-Парас“ от Ага Мустафай) доказват, че Юз Асаф е идентичен с Иисус.
Дворцовият поет на царя на Могул Акбар нарича Иисус „Ай ки нам-и-то: Юз о Кристо“ (Ти, чието име е Иисус Христос). Докато на запад гръцката титла Христос се загнездила в променени езикови форми, на Изток в течение на векове се запазила титлата Юз Асаф. Имената на населените места, които говорят за пребиваване на Христос, могат да бъдат открити в днешен Афганистан и Пакистан. Такива например са две равнини, носещи името на пророка Юз Асаф, недалеч от градовете Ханзи и Джалалабад в Източен Афганистан, където според преданието Иисус се отбил.
Присъствието на Христос и Тома в Таксила (в днешен Пакистан) в двореца на цар Гундафор през 26-ата година от управлението му (т.е. 47 сл.н.е.) е подкрепено от Acta Tomae. Той получил от царя задачата да построи великолепен дворец, но апостолът злоупотребил с парите, за да задоволи нуждаещи се. За шанса да може да прави добро Томас благодари на Иисус:
Царят веднага се покръстил и получил „палат в небето“! Тома посвещава Гундафор и брат му Гад, „подпечатва“ ги с кръщение с вода, помазване с масло и евхаристия и ги приема като овце в стадото Господне.
Малко след това се казва:
На описаното място апостолът намира един уж мъртъв ученик, който е съживен отново пред много зрители. Този красив младеж уверява Тома, че видял Иисус:
Следващото сведение за пътя на Иисус на изток откриваме в градчето на име „Мари“ на 70 км източно от Таксила. В това идилично планинско място (на англ. муре) на границата с Кашмир се почита един гроб, който се нарича „Май Мари да Астан“, което ще рече „мястото на почивка на майка Мария“.
Когато Иисус достигнал със свитата си областта, майка му била над седемдесет години и силно изтощена от усилията по прехода. Тъй като не може да се докаже гробът на Мария, напълно възможно е тя да е била погребана тук, защото Иисус едва ли е оставил майка си беззащитна на враговете си. Като много гробове в Кашмир, и този е положен в посока изток-запад, докато в ислямската културна област гробовете винаги са разположени юг-север. Гробът на Мария на планината „Понди поинт“ извън градчето се почита от ислямското население като гроба на майката на Иисус (той се почита като Иса — един от най-великите пророци). Намира се в забранената от военните зона — демаркационната линия с Индия.
В началото на нашето летоброене областта около Мари била хиндуистка. Индусите обаче изгаряли мъртвите си и разпръсвали пепелта, погребвани били само монаси (сандхи) и светци. Тъй като гробът е от предислямско време, то там бил погребан някой, който бил смятан за светец.
Когато през VIII в. ислямските войски настъпили към Северна Индия и ислямизирали голяма част от местното население, завоевателите разрушили много от култовите постройки на „неверните“ индуси. Гробът на Мария обаче останал недокоснат, тъй като мюсюлманите разбрали, че това е светиня на уважаваната от мюсюлманите „книжна религия“ — християнството или юдеизма.
През 1898 г. британската колониална армия построила отбранителна кула непосредствено до гроба, която обаче не могла да спре многобройните странници от посещение на култовите места. През 1917 г. гробната постройка била оградена по заповед на капитан Ричардсън, за да възпре вярващите по-далеч от военната зона. Поради острите протести на населението пълното разрушение на гробницата било предотвратено от намесата на местните власти. Разправиите около гроба на Мария могат да се намерят в архивите на местното управление. Те са документирани на 30.07.1917 г.
През 1950 г. гробът е реставриран, а отбранителната кула разрушена. Днес той е „украсен“ от антената на телевизионен предавател.
Едно шосе води през гористата местност от Мари към отдалечения на 170 км Сринагар, столицата на Кашмир. Между Наугам и Нил марг, на 40 км от Сринагар, се намира отворената долина Юз Марг
Acta Tomae разказват още, че апостол Тома мисионерствал известно време в двореца на индийския цар Мисдай в Южна Индия където спечелил многобройни привърженици и покръстил много хора! преди да изпадне в немилост и загине в мъченическа смърт. През 1295 г. Марко Поло след двадесет и пет годишно пребиване в Далечния изток се върнал в Европа и донесъл вестта, че на източния бряг на Южна Индия живеят много християни, които почитат гроба н апостол Тома и използват за лечение оцветената от кръвта на мъченика земя. В западната част на Южна Индия (днешния щат Керала) също открил християни, които се наричали „томаняни“.
Има документи много преди това, които доказват присъствие то на християни в Индия. Тертулиан причислява Индия към „владените“ от Христос народи, Ефраим Сирийски (306–373 г. пр.н.е. разказва за мисионерската дейност на Тома в Индия, а Анорби (около 305 г.) също така причислява Индия към християнските страни. На събора в Никея за първи път участвувал някой си „Йоан на цяла Персия и Голяма Индия“.
Гробът на апостол Тома край Милапора край Мадрас в Южна Индия и до днес се почита от християните, макар че костите му били пренесени още в началото на IV в. в Едеса.
През 1900 г. в едно английско списание била публикувана кратка статия, която привлякла към себе си вниманието на теологическия свят. Репортажът разказва, че в индийския град руина Фатепуп Сикри (в близост до град Агра на около 175 км южно от Делхи) е намерена напълно неизвестна на запад притча на Христос, изсечена върху плоча. По време на владичеството на големия могул Акбар (1542–1605 г.) Фатипур Сикри за кратко време бил столица на индийското могулско царство, докато няколко години след издигането на града бил изоставен и напуснат. През май 1601 г. царят триумфално влязъл в града и като възпоминание затова наредил на южната порта на голямата джамия да се постави споменатият надпис. През 1582 г. Акбар оповестил рационалистическия монотеизъм (Дин-и-Илаи) като нова религия. Това бил опит на ислямския император да обедини многото религии на Индия, Акбар се занимавал с хиндуизъм, парсизъм и джайнизъм, а от португалските йезуити, които живеели в двореца му, научил за евангелията. Идеята му била да обедини религиозно разкъсаната Индия посредством една единствена религия, която били квинтесенция на всички учения.
Акбар вероятно видял в притчата на Иисус най-добрата формулировка на идеите си, защото иначе едва ли би я поставил. Напускайки двора на джамията през главния портал, човек вижда надписа в лявата страна на огромната дъга на портата заедно с датата на поставянето и повода:
На друго място над свода на северното крило на джамията срещаме същия надпис, но в малко по-друга форма:
