Събеседникът му отстъпи голяма крачка назад.
— Ако не улуча от първия път, ще се откажа — заяви младият човек. — Но имам едно такова смешно предположение.
И понеже по-възрастният не отговори, додаде:
— Вие се казвате Шулце! Тъй ли е?
Другият беше напълно слисан.
— Така е — рече той. — Казвам се Шулце. Но откъде знаете? Как?
— Знам нещо повече — заяви младият човек. — Вие сте спечелили втората награда на заводите „Пуцбланк“. Виждате ли? Аз съм един от пророците на дребно! А сега пък вие трябва да отгатнете как се казвам аз.
Шулце се замисли. Сетне лицето му се проясни. Той буквално засия и извика:
— Отгатнах! Вие се казвате Хагедорн!
— Точно тъй — каза по-младият. — От нас човек може да се поучи.
Прихнаха да се смеят и се здрависаха.
Шулце седна на плетения си куфар, като предложи местенце и на Хагедорн. Седяха тъй, в интимна задушевност и веднага се впуснаха в задълбочен и сериозен разговор за рекламата. А именно, за пределната граница на въздействието на оригиналните формулировки. Изглежда, като че се познават от години.
Господин Йохан Кеселхут, който държеше пред лицето си вестник, за да може да наднича иззад него, се смая. Сетне започна да крои един план. И накрая се качи с асансьора на втория етаж, за да разгледа стаята си с банята и балкона, и да подреди вещите от куфарите си.
За да не се смачкат новите костюми.
Когато Кюне и Полтер, след обстойно съвещание, прекосиха хола, двамата наградени от конкурса все още седяха върху прогизналия, изнемощял от старост плетен куфар и беседваха разгорещено. Портиерът се вцепени и спря директора, като го хвана за смокинга.
— Ето! — едва успя да произнесе той. — Вижте ги само! Нашият предрешен милионер с господин Шулце — същински паметник! Като Гьоте и Шилер!
— Просто дивотия! — заяви Смелия Карл. — Само това ни липсваше още! Аз ще отмъкна Шулце в празната слугинска стая. А вие ще дадете на младия милионер да разбере колко много съжаляваме, че тъкмо в нашия хотел е трябвало да се запознае с един истински бедняк. Той ще разбере, че не можем чисто и просто да изхвърлим Шулце. Все пак може би тоя тип ще си иде сам доброволно утре или в другиден. Дано! Инак ще ни подплаши другите редовни посетители!
— Господин доктор Хагедорн е още дете — каза с известна строгост портиерът. — Госпожицата, която телефонира от Берлин, имаше право. Отмъквайте бързо Шулце отвъд хоризонта! Преди гостите да са излезли от трапезариите.
Двамата продължиха напред.
— Добре дошли! — каза директорът Кюне на господин Шулце. — Ще позволите ли да ви покажа вашата стая?
Двамата наградени се изправиха. Шулце хвана плетения си куфар.
Хагедорн погледна дружелюбно Шулце.
— Драги господин Шулце, ще ви видя пак, нали?
Директорът се намеси:
— Господин Шулце сигурно е изморен от дългото пътуване — каза той.
— Нещо, в което напълно се заблуждавате — каза Шулце.
А на Хагедорн рече:
— Драги Хагедорн, с вас ще се видим пак.
И тръгна след директора към асансьора.
Портиерът вложи в погледа си възможния максимум от бащинско доброжелателство и каза на младия човек:
— Извинявайте, господин докторе! Съжаляваме, че тъкмо това беше първият гост, с когото се запознахте.
Хагедорн не можа да го разбере напълно.
— Аз съвсем не съжалявам!
— Господин Шулце, ако мога да се изразя така, не подхожда за тази обстановка.
— И аз не подхождам — заяви младият човек.
Чичо Полтер се усмихна дяволито.
— Зная, зная.
— И още нещо — каза Хагедорн. — Има ли тук животни във всички стаи?
Той сложи на масичката ръцете си. Бяха изподраскани и на червени петна.
— Животни? — портиерът се взираше окаменял в двете ръце. — В нашия хотел да има животни?
— Вие очевидно не ме разбрахте добре — отвърна Хагедорн. — Става дума за котките.
Чичо Полтер облекчено си пое дъх.
— Улучихме ли вкуса ви?
— Е, донейде. Малките зверчета са много милички. Вярно е, че дращят. Но, изглежда, им прави удоволствие. А пък това е главното. Исках да кажа само: имат ли и другите ви гости по три котки в стаите си?
— Зависи, според случая — каза портиерът, като търсеше друга тема. И намери: — Утре сутринта в стаята ви ще дойде масажистът.
— Че какво ще търси там? — запита младият човек.
— Ще масажира.
— Кого?
— Вас, господин докторе.
— Много любезно от негова страна — каза Хагедорн.
— Но аз нямам пари. Поздравете го от мен.
Портиерът изглеждаше обиден.
— Господин докторе!
— Нима и масажирането ми ще бъде безплатно? — запита Хагедорн. — Добре тогава. Щом като непременно трябва да бъде тъй! Има ли някаква полза от тая работа?
Невръстният милионер се преструваше великолепно.
— Масажът поддържа стегната мускулатурата — обясни Полтер. — Освен това по този начин отлично се стимулира проникването на кръвта до кожата.
— Моля — каза младият човек. — Щом като няма по-лоши последици, съгласен съм. Имате ли пак пощенски марки?
— Още не — каза със съжаление портиерът. — Но утре положително.
— Разчитам на това — заяви сериозно Хагедорн и отиде в хотела, за да може спокойно да се усмихне.
На четвъртия етаж Шулце и Смелия Карл излязоха от асансьора. Защото той стигаше само дотам.
Изкачиха се пеша до петия етаж, а сетне продължиха по дълъг, тесен коридор. В самия му край директорът разтвори една врата, светна лампата и каза:
— Хотелът впрочем е съвсем препълнен.
— Аха, затова значи — промърмори Шулце и в първия миг с недоумение погледна стаичката, която се състоеше от легло, маса, стол, умивалник и полегати стени. — Нямате ли по-малки стаи?
— За съжаление, не — каза директорът.
