предпочитате!
Хагедорн вдигна яката на сакото си и пъхна ръце в джобовете.
— Студът е здравословно нещо — каза Шулце. — В най-лошия случай, когато лягам да спя, няма да си свалям пантофите.
Хагедорн се огледа, сякаш търсеше нещо.
— Та тук няма дори шкаф — каза той. — Можете ли да си обясните всичко това? На мен дават княжески апартамент. А вас ви тикват в мансарда, където и кучета не биха изтърпели студа.
— Има едно-единствено обяснение — заяви Шулце. — Смятат ви за някого другиго! Навярно някой си е позволил да се пошегува. Може да е пуснал слух, че сте престолонаследник на Лихтенщайн. Или пък син на някой мултимилионер.
Хагедорн посочи излъсканите лакти на костюма си и вдигна крак, за да покаже нагледно библейската възраст на обувките си.
— Имам ли вид на такъв?
— Тъкмо затова! Между онези, които могат да си позволяват парични екстравагантности, има наистина достатъчно екстравагантни особи.
— Не страдам от сплин — отвърна младият човек. — Не съм престолонаследник и не съм милионер. Беден червей съм. Майка ми ходи до спестовната каса, за да имам възможност да изпия тук няколко чаши бира.
Той удари яростно по масата.
— Така! А сега отивам при директора на хотела и му казвам, че са го пратили за зелен хайвер, и че желая веднага да се преместя тук, горе, до вас, в неотоплена кучешка колиба!
Той беше вече при вратата.
Тоблер почувствува собственото си приключение в опасност. Той хвана здраво за сакото младия човек и го накара да седне на единствения стол.
— Драги Хагедорн, не правете глупости! От това, че ще се настаните да живеете в някой ледник до мен, ние двамата с вас няма да спечелим нищо. Бъдете хитър! Останете си тайнственият непознат! Запазете стаята си, за да имам къде да ида, когато тук, горе, ми стане много студено! Позволете им, по дяволите, да ви носят едно след друго шишетата с коняк и да натикат в леглото ви цяла тухларница! Какво ще ви навреди това?
— Ужасно! — каза младият човек. — Утре сутрин идва масажистът.
Шулце не можа да сдържи смеха си.
— Масажът е здравословно нещо! — каза той.
— Знам — отвърна Хагедорн. — Стимулира проникването на кръвта в кожата.
Той се удари по челото.
— И портиерът събира пощенски марки! Цялата тая мистификация е най-добросъвестно обмислена! А аз, говедото, си въобразявах, че хората тук са си мили по природа!
Той обидено захвърли на масата плика с марките.
Шулце провери вещо съдържанието и прибра плика.
— Имам една великолепна идея — каза Хагедорн. — Вие ще се настаните в моята стая, а аз ще живея тук. Ще кажем на директора, че се е заблудил. Че престолонаследникът на Лихтенщайн сте вие! Става ли?
— Не — отвърна Шулце. — За престолонаследник съм твърде стар.
— Има и стари престолонаследници — възрази младият човек.
— А пък че съм милионер, изобщо няма да ми повярват! — каза Шулце. — Представете си само! Аз — милионер! Смешно.
— Няма да изглеждате много убедителен — призна открито Хагедорн. — Но аз не искам да играя чужда роля.
— Сторете това заради мен — замоли го Шулце. — Толкова ми харесаха трите котенца.
Младият човек се почеса по главата.
— Е, хубаво — рече той. — Но преди да заминем, ще окачим на черната дъска обявление, че някой шегаджия, е пратил хотела за зелен хайвер. Нали?
— За това има време — каза Шулце. — А дотогава, останете си, моля ви, загадка!
Осма глава
Снежният човек Казимир
Когато двамата прекосиха заедно залата, възмущението беше всеобщо. Публиката го почувствува като грубо предизвикателство. Как можеше тайнственият милионер да се сдуши с единствения бедняк, когото хотелът бе в състояние да предложи! Наистина не бе необходимо да играе ролята си толкова реалистично.
— Просто дивотия! — каза Карл Смелия, който стоеше при портиера — Тоя Шулце! Това е върхът!
— Каспариус и Малбре вече дебнат малкия — разправи му чичо Полтер. — Той би могъл да се нареди като в лоното Аврамово!
— Сравнението е сполучливо само отчасти — каза директорът. (Понякога той изпадаше в педантизъм.)
— Разбрах вече — каза портиерът, — ще трябва да измисля някое малко странично занимание за господин Шулце. Инак той няма да се отлепи от милионера.
— Може би скоро ще се разкара — забеляза господин Кюне. — Таванската стаичка, която му избрахме, едва ли ще му допадне за по-дълъг престой. Досега там горе не са издържали нито камериерка, нито камериер.
Но чичо Полтер познаваше хората по-добре. Той поклати отрицателно глава.
— Лъжете се. Шулце ще остане. Шулце е инат.
Директорът последва двамата странни гости в бара.
Оркестърът свиреше. Няколко елегантни двойки танцуваха. По стар навик колониалният офицер Съливан пиеше чисто уиски и вече беше вързал кънките. Той буквално висеше от високото столче в бара, гледаше втренчено пред себе си и навярно смесваше „Брукбойрен“ с някои северноиндийски военен пункт.
— Мога ли да ви запозная? — запита Хагедорн.
И сетне представи тайния съветник Тоблер на неговия прислужник Йохан. Седнаха. Господин Кеселхут поръча коняк за всички.
Шулце се облегна удобно назад, огледа развълнувано и същевременно присмехулно добре познатото лице и каза:
— Доктор Хагедорн току-що ми разказа, че вие сте познавали тайния съветник Тоблер.
Господин Кеселхут не беше вече съвсем трезвен. Беше пил не толкова заради алкохола. Но като добросъвестен човек, той не беше забравил, че всекидневно трябва да харчи най-малко сто марки.
— Познавам тайния съветник дори отлично — заяви той и примигна от задоволство, поглеждайки към Шулце. — Ние сме почти винаги заедно.
— Навярно имате общи сделки? — запита Шулце.
— Навярно ли? — реторично запита Кеселхут. — Но моля ви се! Аз притежавам една цветуща параходна линия! Ние заседаваме заедно с него в управителния съвет. Направо един до друг!
— Дявол да го вземе! — извика Шулце. — Коя е тая линия?
— Не бих желал да говоря по въпроса — каза изискано Кеселхут. — Но не е най-малката, драги господине!
Пиха. Хагедорн остави чашата си, вдигна горната си устна и рече:
— Не разбирам нищо от спиртни напитки. Но този коняк, ако не се лъжа, има вкус на сапун.
— Точно тъй трябва да бъде — заяви Шулце. — В противен случай не струва.
— Бихме могли да пием и нещо друго — каза Кеселхут. — Господин оберкелнер, кое питие при вас няма вкус на сапун?
