Обаче до масата беше пристъпил не келнерът, а директорът на хотела. Той запита младия човек, дали му харесват стаите.
— Е, да — каза Хагедорн. — Засега съм съвсем доволен.
Господин Кюне заяви, че това го правело щастлив. Сетне даде знак; и Джони и един келнер донесоха купа лед с бутилка шампанско и две чаши.
— По една глътка за добре дошли! — каза усмихнато директорът на хотела.
— А за мен няма ли чаша? — невинно запита Шулце.
Кюне се изчерви. Келнерът донесе трета чаша и наля.
Опитът да се пренебрегне Шулце излезе безуспешен.
— За ваше здраве! — извика весело той.
Директорът се изпари, за да се оплаче на портиера от последната си беда.
Шулце стана, чукна чашата си и я вдигна. Останалите посетители погледнаха недружелюбно към него.
— Да пием за това — каза той, — господин Кеселхут да успее да нареди със стария Тоблер нещо за моя млад приятел!
Йохан се кискаше под мустак.
— Ще наредя, ще наредя! — промърмори той и изпразни до дъно чашата си.
Хагедорн каза:
— Драги Шулце, ние не се познаваме отдавна. Но може би в този миг би трябвало да попитаме дали господин Кеселхут не би могъл да направи нещо и за вас?
— Идеята не е лоша — рече Шулце.
Йохан Кеселхут развеселено каза:
— Ще внуша на тайния съветник Тоблер да назначи и господин Шулце. Но какъв сте по професия вие?
— И аз съм специалист по рекламата — отговори Шулце.
— Хубаво би било да можехме да работим в един и същ отдел — рече Хагедорн. — Ние — Шулце и аз — се разбираме много добре. По отношение на пропагандата ще обърнем Тоблеровия концерн с главата надолу. Няма да му е излишно. От рекламите им, които виждал напоследък, просто може да ти се доплаче.
— Тъй ли? — запита Шулце.
— Такава дилетантска работа, че да ти настръхнат косите! — заяви младият човек. — Рекламният бюджет, с който разполага един концерн като тоя, позволява съвсем друг замах. Ще му покажем на Тоблер какви огън момчета сме ние! Впрочем симпатичен човек ли е той?
— О, да — каза Йохан Кеселхут. — На мен ми харесва. Но това, разбира се, е въпрос на вкус.
— Ще видим — каза Хагедорн. — Да пием за него! Да живее старият Тоблер!
Чукнаха се.
— Да живее — каза Кеселхут и погледна в очите господин Шулце.
След като изпиха до дъно бутилката, отпусната от Смелия Карл, притежателят на параходната линия Кеселхут поръча втора. Бяха изненадани, че въпреки дългото пътуване, все още не чувствуваха умора. Отдадоха го на високопланинския въздух. Сетне слязоха в бирхалето, ядоха наденички и пиха мюнхенска бира.
Но не останаха дълго там. Защото расовата дама от Полша, която беше пристигнала същата вечер, седеше в един сумрачен кът с мистър Брайън и Хагедорн каза:
— Опасявам се, че пречим на международното разбирателство.
Когато се върнаха в бара, там беше още по-пълно отпреди. Госпожа фон Малбре и барон Келер седяха до пулта, пиеха коктейли и дъвчеха кафе на зърна. Госпожа Каспариус и дебелият господин Ленц се бяха върнали от „Еспланада“ и играеха на зарове. Внушителна група червендалести холандци гълчеше около голяма кръгла маса. А брачната двойка от Саксония се присмиваше на фонетичната непоносимост на холандския език.
По-късно един от холандците измести пианиста. Темпераментните му земляци веднага се надигнаха и без да ги е грижа, че бяха в смокинги и модно вечерно облекло изпълниха типични холандски народни танци.
Съливан се смъкна от високия стол пред бара и понеже госпожица Марек се възпротиви, взе солово участие в народните танци, като заплашително залиташе.
Това продължи кръгло двадесет минути. Сетне пианистът успя да завоюва обратно своя стол.
— Танцувайте най-сетне с някоя от вашите почитателки — каза Шулце на Хагедорн. — Просто непоносимо е вече — жените си изкривиха очите да ви гледат!
Младият човек поклати отрицателно глава.
— Съвсем не го правят заради мен, а заради престолонаследника на Лихтенщайн.
— Да беше само заради това — отвърна Шулце, — не бих се безпокоил толкова. Но главното тук е ефектът.
Хагедорн се обърна към Кеселхут.
— Кой знае защо, в хотела ме смятат за внук на Рокфелер или за предрешен царски син. При това аз не съм нито едното, нито другото.
— Невероятно! — каза господин Кеселхут. Той се помъчи да придаде смаяно изражение на лицето си. — Какво ли не става по света!
— Но, моля ви, нека това остане между нас! — замоли го Хагедорн. — Аз на драго сърце бих изяснил недоразумението. Обаче Шулце ме разубеди.
— Господин Шулце е прав! — каза Кеселхут. — Няма ли шега — няма и смях!
Внезапно оркестърът даде тържествен сигнал. Господин Хелтай, професор по танцовото изкуство и уредник на костюмирани балове, пристъпи на подиума, плесна с ръце и извика:
— Дами канят, господа!
Той повтори съобщението на английски и френски език. Гостите прихнаха да се смеят. Повечето от дамите станаха. И госпожа Каспариус. Тя се устреми към Хагедорн. Госпожа фон Малбре побледня и с кисела усмивка покани барона.
— А сега — без шикалкавене! — заповяда Шулце.
Госпожа Каспариус стори прекалено нисък поклон и каза:
— Виждате, господин докторе, че от мен не може да се избяга.
— „Жените там превръщат се в хиени!“ — задекламира Шулце, който разбираше добре от тия работи.
Но бременчанката и Хагедорн бяха вече твърде далеч, за да го чуят. Танцът започна.
Шулце се приведе напред.
— Отивам в хола — прошепна той. — Последвайте ме незабелязано! Но донесете със себе си една свястна пура!
След това той напусна бара.
И тъй, сега тайният съветник Тоблер седеше в хола с прислужника си Йохан. Кеселхут отвори табакера за пури и запита:
— Мога ли да ви поканя на един коняк!
— Не задавайте такива глупави въпроси! — каза Тоблер.
Йохан поръча. Двамата господа пушеха и се гледаха развеселени. Келнерът донесе коняците.
— Е, значи, все пак се запознахме — каза със задоволство Йохан. И то още първата вечер! Как успях само да го наредя?
Тоблер смръщи чело.
