— Вие сте интригант, драги мой. Всъщност би трябвало да ви уволня.
Йохан поласкан се усмихна. Сетне каза:
— Такъв ужас изпитах, като пристигнах! Директорът на хотела и портиерът направо лазеха на четири крака пред доктор Хагедорн. Искаше ми се просто да ви пресрещна, за да ви предупредя.
— Ще отрежа ушите на дъщеря си — заяви Тоблер. — Тя естествено е телефонирала.
— Ушите на госпожица Хилдегард са толкова нежни — рече Йохан. — Бас държа, че е телефонирала Кункел.
— Ако не бях в толкова добро настроение, щях да побеснея от яд — призна Тоблер. — Такава наглост! Цяло щастие е, че междувременно стана това щуро недоразумение!
— Симпатична стая ли ви дадоха? — запита прислужникът.
— Очарователна стая — заяви Тоблер. — Слънце, въздух. Дори много въздух.
Йохан очисти няколко прашинки от костюма на тайния съветник и започна угрижено да отупва с длан раменете на виолетовото сако.
— Престанете! — изръмжа Тоблер. — Луд ли сте?
— Не — каза Йохан. — Но съм радостен, че седя до вас. Е, пък естествено съм и малко пийнал. Костюмът ви е страшен. Утре ще дойда в стаята ви и ще поставя ред. Кой номер стая имате, господин таен съветник?
— Да не сте посмели — каза строго Тоблер. — Само това липсваше още — да спипат собственика на една цветуща параходна линия, като ми бърше праха. Имате ли у себе си молив и хартия? Трябва да напишете едно служебно писмо. Побързайте! Преди да се е върнал нашият млад милионер. Как ви се харесва той?
— Очарователен човек — каза Йохан. — Ние тримата ще се забавляваме много хубаво.
— Оставете ни намира нас, бедните хора! — каза тайният съветник. — Бъдете така добър по-добре да се посветите на зимния спорт и на знатното общество!
— Дирекцията на хотела смята, че аз познавам доктор Хагедорн от Берлин и че не искам да призная това — каза Йохан. — Следователно никому няма да се зловиди, ако бъда често с него. Обратното, ако не бях аз, той никога нямаше да бъде признат толкова бързо за милионер!
Той измери Тоблер с поглед от главата до петите.
— И обувките ви не са лъснати! — каза той. Личеше, че страда. — Просто отчайващо е!
Тайният съветник, който смучеше пурата с изключително удоволствие, каза:
— По-добре си гледайте вашата параходна линия!
Всеки път, щом оркестърът поискаше да спре за малка почивка, танцуващите двойки ръкопляскаха като полудели. Госпожа Каспариус каза тихо:
— Вие танцувате наистина добре.
Ръката й се намираше върху рамото на Хагедорн и упражняваше върху него нежен натиск.
— Какво ще правите утре? Скиор ли сте?
Той отговори отрицателно.
— Имах ски като малък. Но сега вече това е прекалено скъпо за мен.
— Да уредим ли една разходка с шейна? До Санкт Фаит? Ще си вземем обеда с нас.
— Уговорил съм се с моите двама познати.
— Откажете им! — замоли го тя. — Как можете изобщо да предпочетете пред моето очарователно общество тоя човек, който прилича на плашило?
— Аз също съм такова плашило — каза ядосан той. — Шулце и аз сме от една черга!
Тя прихна и му намигна съучастнически.
— Разбира се, докторе. Аз все забравям. Но въпреки това вие трябва да дойдете с мен до Санкт Фаит. С шейна, теглена от кон. С пеещи звънчета. И с топли одеяла. Една такава разходка може да бъде много хубава.
Тя се притисна още повече към него и запита:
— Нима съм ви толкова несимпатична?
— О, не — каза той. — Но в маниера ви има нещо тъй ужасяващо внезапно.
Тя се поотдръпна малко от него и сви недоволно устни.
— Такива са мъжете. Като им кажеш точно какво ти е на душата, стават целомъдрени като цяла дузина стари моми от благотворителното дружество.
Тя го погледна право в очите.
— Не бъдете толкова превзет, дявол да го вземе! Млади ли сме? Допадаме ли си? Е? Тогава защо е целият този театър? Права ли съм?
Оркестърът престана да свири.
— Права сте — каза той. — Но къде са моите познати?
Придружи я до масата й, поклони се пред нея и пред дебелия господин Ленц и бързо се отдалечи, за да потърси господата Шулце и Кеселхут.
— Приберете листата! — каза на прислужника си тайният съветник Тоблер. — Нашият невръстен милионер идва.
Хагедорн сияеше. Седна и изпъшка.
— Каква жена! — рече замаяно той. — Трябвало е да стане кавалерийски генерал.
— За такъв е решително прекалено хубава — заяви Шулце.
Хагедорн се позамисли.
— Е, да — каза той. — Но не можеш да тръгваш подир всяка хубава жена! В края на краищата хубавите жени са прекалено много!
— Мога само да се присъединя към доктора — каза господин Кеселхут. — Келнер! Три пъти „Корн“!
А когато келнерът — и питиетата — бяха налице, извика:
— Честити заговезни на всички!
Гаврътнаха безцветното съдържание на трите чаши. Сетне Хагедорн любопитно каза:
— А какво ще правим сега? Няма още дори полунощ.
Шулце изгаси пурата си и каза:
— Тишина, господа! Позволявам си да ви задам един въпрос, който ще ви слиса. И този въпрос гласи: Защо сме дошли в Брукбойрен? Нима с намерение да се напием?
— Тъй изглежда — каза Кеселхут и се изкиска тихо.
— Който е против, да остане седнал! — каза Шулце. — Първи път! Втори път! Трети път!
— Приема се с единодушие — рече Хагедорн.
Шулце продължи:
— Значи, дошли сме тук не за да пием.
Кеселхут вдигна ръка и запита:
— Не само за да пием, нали, господин учителю!
— И тъй — заяви Шулце, — приканвам присъствуващите да се надигнат от местата си и да ме последват сред природата.
Надигнаха се с мъка и, като залитаха леко, излязоха от хотела. Чистият, студен планински въздух пресече дъха им. Застанаха смаяни сред дълбокия сняг. Над тях, обсипан със златни и зелени, сребърни и червеникави брилянтови отломки, се извисяваше тъмносиният огромен свод на звездното небе. Самотно бяло облаче бавно се плъзгаше покрай луната.
В продължение на минути мълчаха. Откъм хотела отекваше далечна танцова музика. Господин Кеселхут се окашля и каза:
— Времето утре ще бъде хубаво.
Изправени пред вълнуващи впечатления, мъжете обикновено се смущават. Ето защо Хагедорн каза:
— Така, уважаеми господа! А сега да направим един голям снежен човек!
А Шулце извика:
