— Ами ако резервните въжета се скъсат?
— Тогава ще слезем между спирките — заяви Хагедорн.
Тя продължи да буйствува, докато най-сетне Хилде каза:
Мила лельо, нима искаш ние, другите, да паднем в пропастта без тебе?
Госпожа Кункел мигновено занемя и поклати отрицателно глава.
Кабинката се издигна и се плъзна навън. През първите десет минути леля Юлхен не отвори очи. Всеки път, когато минаваха с клатушкане и люлеене покрай някой от стълбовете, устните й безмълвно се раздвижваха.
Бяха изминали горе-долу половината от разстоянието. Тя внимателно разтвори клепки и примигвайки, предпазливо надникна през прозореца. Тъкмо бяха надвиснали високо над една пропаст, осеяна богато със скалисти зъбери, ледени стълбове и замръзнали водопади. Останалите пътници гледаха с благоговение към бездънната бездна. Леля Юлхен изпъшка и зъбите й започнаха да тракат.
— Ама и вие сте една страхопъзла! — рече ядосано Шулце.
Това я възмути.
— Може да ме е страх, колкото си искам! Пък и защо ли да бъда смела? И как да стана? Смелостта е въпрос на вкус. Имам ли право, господа? Ако бях генерал, тогава да. То е вече друг въпрос. Но тъй? Когато сестра ми и аз бяхме още деца — сестра ми се ожени в Хале на Заале, то доста добре дори, за един главен пощенски инспектор имат си и деца, двечки са, те впрочем отдавна изкараха училище, какво исках всъщност да кажа? А, да, сетих се — та тогава през голямата ваканция ходихме в един чифлик — той беше на някакъв наш далечен чичо по баща, същност те бяха само приятели от детинство и не бяха никакви роднини, но ние, момичетата, му викахме чичо по-късно той се принуди да продаде чифлика, защото на земеделските стопани им тръгна зле, но вие всички знаете това, може и да е умрял вече, доста вероятно е дори, защото сега аз съм… разбира се, че трябва да е умрял, защото никой не доживява до сто и двайсет години, естествено има и изключения, преди всичко в Турция, както четох. О, главата ми! Снощи не биваше да пия толкова, не съм свикнала, а освен това съм канила на танц непознати господа. Убийте ме ако щете, нищо не помня, просто ужасно е какво може да се случи на човек в такова едно състояние…
Бум! Лифтът спря. Бяха стигнали крайната станция. Заливайки се от смях, пътниците заслизаха.
— На старата госпожа й се зави свят от височината — каза един от скиорите.
— Ами — отвърна друг. — Още е пияна от снощи!
Леля Юлхен и двамата по-възрастни господа се настаниха на шезлонгите.
— Не искаш ли по-напред да се насладиш и ти на гледката, мила лельо? — запита Хилде.
Тя бе застанала до Хагедорн при оградата и се оглеждаше на всички страни.
— Оставете ме намира с вашите планини! — изръмжа лелята, сключи ръце върху жакета си и каза: — Добре си ми е така!
— Струва ми се, че пречим — прошепна Хагедорн.
Шулце имаше остър слух.
— Изчезвайте! — заповяда той. — Но след един час да сте тук, инак ще си имаме разправии! Кръгом, марш!
Сетне му хрумна още нещо:
— Фриц! Не забравяй, че сега аз изпълнявам ролята на майка ти!
— От вчера насам паметта ми е много отслабнала — заяви младият човек.
Сетне той тръгна след Хилде. Но го спряха още веднъж. Някаква женска ръка се протегна към него от един шезлонг. Беше Малбре.
— Сервус, господин докторе! — каза тя и нарочно завибрира с хубавия си алтов глас. Погледна го примирено в очите. — Позволете ми да ви запозная с мъжа си. Той пристигна тая сутрин.
— Каква приятна изненада! — каза Хагедорн и се здрависа с един елегантен господин с черни мустаци и изморен поглед.
— Чух вече за вас — каза господин фон Малбре. — Вие сте главната тема за разговори през този сезон. Моите почитания!
Хагедорн се сбогува бързо и последва Хилде, която стоеше сред снега и чакаше в подножието на стълбата.
— Пак ли някоя обожателка? — запита тя.
Фриц сви рамене.
— Искаше да я спасявам — разказа й той. — Страда от хронична способност да се пригажда. Тъй като последните й любовници били повече или по-малко повърхностни по природа, беше решила — опасявайки се да не занемари своя богат духовен живот — на радикално лечение. Искаше да се изкачи до нивото на някой ценен човек. И тоя ценен човек съм бил аз. Но ето че сега съпругът пристигна!
Прекосиха пътя, който водеше надолу към станцията. Следващата кабинка тъкмо беше пристигнала. Начело на всички пътници от нея изскочи госпожа Каспариус. Сетне пъхна по момчешки ръце в джобовете на клина си и чевръсто се заизкачва нагоре към хотела. След нея, въоръжен, с два чифта ски, пъшкаше Ленц от Кьолн.
Русокосата бременчанка зърна Хагедорн и Хилде и очите й злобно светнаха.
— Ало, докторе! — извика тя. — Какво правят котенцата? Поздравете ги от мен!
Сетне изчезна в хотела с огромни крачки.
Хилдегард мълчаливо вървеше до Фриц. Едва когато след завоя останаха сами, запита:
— И тази непоносима особа ли искаше да я спасяват?
Сърцето на Хагедорн подскачаше.
„Вече ревнува“ — помисли си развълнувано той. Сетне каза:
— Не. Нейните планове бяха други. Заявяваше, че сме били млади, цветущи и здрави. А това задължавало. Платоничните у воли трябвало да се съкращават до минимум.
— А какво търсеше при вашите котки?
— Преди няколко дни на вратата ми се почука. Извиках: „Влез!“, защото мислех, че е Едуард. Обаче беше госпожа Каспариус. Тя се излегна на скъпия персийски килим и започна да си играе с котенцата. По късно дойде Едуард и тогава тя си отиде. Казва се Хортензия.
— Чудесно! — каза Хилдегард. — Струва ми се, господин докторе, че някой трябва да бди над вас. Инак правите много глупости.
Той отчаяно кимна.
— Няма да продължава така но никакъв начин. Тоест, нали Едуард бди над мене.
— Едуард ли? — запита присмехулно тя. — Едуард не е достатъчно строг. Пък и това съвсем не е мъжка работа!
— Колко сте права! — извика той. — Но кой ли друг би се заел да я върши?
— Че опитайте с обявление във вестника — предложи тя. — „Търси се бавачка“!
— „Да бъде неомъжена — добави добросъвестно той. — Храна и легло — безплатно. Нежни отношения — гарантирани.“
— Да! — каза гневно тя. — „Най-малко шейсетгодишна! Предварително условие: да има позволително за носене на оръжие!“
Тя кривна встрани от пътя и като ругаеше пол нос, се запрепъва из снежнобялата равнина.
Той едва успяваше да я следва.
По едно време Хилде се извърна.
— Не се смейте! — извика тя извън себе си от яд. — Разпътен тип!
И след това побягна.
— Спрете веднага! — заповяда Фриц.
В същия миг тя пропадна в снега. Затъна до хълбоците. Най-напред на лицето й се изписа уплаха. Сетне започна да рита необуздано. Но хлътна още по-дълбоко в снега. Сякаш потъваше.
Хагедорн побърза да й се притече на помощ.
— Хванете се за ръката ми! — каза загрижено той. — Аз ще ви изтегля.
