В този миг обаче Шулце се извърна и енергично плесна портиера през пръстите.
— Махайте веднага ръката си от костюма ми! — добави заплашително той. — Искам да обърна вниманието ви върху това, че кипвам лесно!
Портиерът неволно сви пестници. Дъхът му свистеше. Приличаше на самовар за кафе достигнал точката на кипенето. Но каза само:
— Ще има да поговорим още.
И си отиде.
По съседните маси възбудено шушуках. Очите на блондинката от Бремен бяха добили отровен блясък.
— Да му бяхте залепили една! — рече леля Юлхен. — Все така става, господин таен съветник. Прекалено добродушен сте.
— Тихо! — прошепна Тоблер — Децата идват.
Докато доктор Хагедорн се преобличаше за вечеря пиколото му донесе едно препоръчано писмо и — с поздрави от портиера — няколко чуждестранни пощенски марки. Фриц подписа квитанцията. Сетне разтвори плика. Кой ли пък му изпращаше препоръчани писма в „Брукбойрен“? Зачетен в писмото, той се препъна в килима. Падна на софата, посред трите играещи котенца, и при все това не преставаше да се взира като хипнотизиран в написаното. Сетне обърна плика наопаки. Оттам изпадна някаква хартийка. Чек за петстотин марки! Възбуден, прокара пръсти през косата си.
Едно от котенцата се покатери на раменете му, затърка глава в ухото му и замърка. Той стана, хвана се за масата, защото му се виеше свят, и бавно пристъпи към прозореца. Пред него се разстилаха заснеженият парк, огледално гладката пързалка, ски гардеробът с белия покрив. Няколко от шезлонгите бяха забравени навън. Хагедорн не виждаше изобщо нищо.
Котката страхливо се вкопчи в синьото му сако. Изви гръб. Той сновеше надлъж и нашир из стаята. Тя жално замяука. Хагедорн я свали от рамото си, сложи я на масичката за пушене и продължи да се разхожда. Наведе се, вдигна чека, вдигна и писмото. Сетне каза:
— Втасахме я!
Не му хрумна нищо по-подходящо.
Внезапно излезе тичешком от стаята. В коридора го срещна камериерката. Тя усмихнато го погледна, пожела му „приятна вечер“ и запита:
— Нарочно ли господин докторът не си е вързал връзка?
Той спря.
— Какво моля? А, тъй. Не. Благодаря ви!
Върна се обратно в стаите си. Там започна да си подсвирква с уста. Малко по-късно, като остави вратата широко разтворена, слезе долу при портиера и поиска бланка за телеграма.
— Извинявайте, господин докторе. Нарочно ли не сте си сложили връзка?
— Как така? — запита Хагедорн. — Та нали точно затова се връщах в стаята!
Посегна към яката на ризата си и поклати глава:
— Действително! Е, все пак най-напред трябва да телеграфирам.
Наведе се над бланката и написа следния адрес:
Отдолу добави текста:
„Ще телефонирам вторник 10 часа стоп моля повикайте мама на телефона стоп подгответе я за радостно съобщение.
Подаде бланката през масата.
— Ако майка ми получи телеграма, ще помисли, че ме е затрупала някоя лавина. Затова телеграфирам на месаря до нас. Той е душа човек.
Портиерът учтиво кимна, макар че всъщност не разбираше за какво става дума.
Хагедорн отиде в трапезарията. Останалите вече вечеряха. Каза им „Наздраве!“ и седна на мястото си.
— Нарочно ли не сте си вързали връзка? — запита леля Юлхен.
— Моля за снизхождение — каза той. — Днес нещо ми хлопа.
— Че от какво, моето момче? — запита Шулце.
Хагедорн почука с една лъжичка по чашата си.
— Знаете ли какво се случи? Назначен съм! От следващото първо число съм на работа! С осемстотин марки месечно! Просто да се побъркаш! Едуард, ти не си ли получил още писмо? Не? Тогава ще получиш. Можеш да бъдеш сигурен! Пишат ми, че за в бъдеще ние двамата сме щели да имаме обща работа. Радваш ли се, стари момко? Ах, колко е хубав животът!
Той погледна към собственика на параходна линия Йохан Кеселхут.
— От все сърце ви благодаря! Толкова съм щастлив!
И развълнувано стисна ръката на грижливо облечения възрастен господин.
— Едуард, трябва да благодариш и ти!
Шулце се засмя.
— Замалко щях да забравя. И тъй, хиляди благодарности, господине.
Кеселхут смутено се въртеше насам-нататък на стола си. Леля Юлхен с недоумение гледаше ту към единия, ту към другия.
Хагедорн бръкна в джоба си и остави чека от петстотин марки до чинията на Хилде.
— Извънредно възнаграждение! Деца, това се казва фирма! Петстотин марки още преди да си си мръднал малкото пръстче! Началникът на отдела пише да съм си починел превъзходно, понеже това било в интерес на службата. Превъзходно; какво ще кажете за това?
— Великолепно, великолепно! — каза Хилде. — В такъв случай още утре ще можеш да пратиш нещо на майка си, нали?
Той кимна.
— Точно така! Двеста марки! Освен това утре сутрин ще я извикат у Кухенбух. Ще й разкажа всичко по телефона.
— Кухенбух ли? — запита Едуард.
— Това е месарят, от когото купуваме. Току-що му телеграфирах. Помолих го да подготви предпазливо мама. Инак тя ще се уплаши до смърт.
Хилде каза:
— От все сърце ти честитя назначението.
— И аз на теб — отвърна весело той. — Сега най-сетне ще имаш съпруг.
