Спенсър караше откраднатия черен шевролет пикап на изток по магистрала 70, а Ели трескаво работеше с компютъра, който бе включила в запалката за цигари на таблото, и от време на време поглеждаше разпечатката на картата на парцела и другата информация, която бе намерила за ранчото.
— Какво правиш? — повтори Спенсър.
— Изчислявам.
— Какво?
— Тихо. Роки спи отзад.
От брезентовата чанта Ели бе извадила дискети с програмни продукти, които инсталира в компютъра. Явно сама бе разработила програмите и ги бе приспособила към неговия компютър, докато Спенсър бе изпаднал в делириум за повече от два дни в пустинята Мохаве. Спенсър нямаше представа какви са възможностите на програмните продукти. На екрана проблясваха формули и графики и се въртяха холограмни глобуси на земята, от които Ели изолираше отделни райони, за да ги увеличи и проучи отблизо.
До Вейл оставаха само три часа. Спенсър искаше да разговарят и да научат повече един за друг. Три часа бяха толкова кратък период, особено ако се окажеха последните им часове заедно.
14.
Когато се върна от разходката по хълмистите улици на Уестуд, Харис Деското не спомена за срещата си с високия мъж със синята тойота. Преди всичко, случилото се приличаше на сън. Невероятно. Освен това той не можа да разбере дали непознатият е приятел или враг. Харис не искаше да тревожи Дариус и Джесика.
Късно следобед, след като Ондин, Уила и леля им се върнаха от търговския център и Бен, синът на Дариус и Бони, се прибра от училище, Дариус реши, че трябва да се позабавляват. Той настоя всички да се качат в микробуса фолксваген, който собственоръчно бе ремонтирал, и да отидат на кино, а после да вечерят в „Хамлет Гардънс“.
Харис и Джесика не искаха да ходят на кино, нито да вечерят в ресторант, за да не прахосват пари. Ондин и Уила още не се бяха съвзели от шока, нанесен им в петък от атаката на екипа на специалните сили и от изгонването от собствения им дом.
Но Дариус беше непреклонен, че филм и вечеря в „Хамлет Гардънс“ ще бъдат най-подходящото лекарство за болестта им. И настойчивостта му беше едно от качествата, които го бяха направили изключително добър адвокат.
Ето как, в шест и петдесет в понеделник вечерта, Харис се озова в киносалон с весела и шумна тълпа, без да може да разбере хумора в сцени, които всички останали намираха за адски смешни, и получи поредната атака на клаустрофобия. Тъмнината. Множеството хора в затворено помещение. Топлината от телата им. Отначало не можеше да си поеме въздух, а после усети лек световъртеж. Уплаши се, че бързо ще последва нещо по-лошо. Прошепна на Джесика, че трябва да отиде до тоалетната. На лицето й се изписа безпокойство. Той я погали по ръката, усмихна й се окуражително и излезе.
В тоалетната нямаше никого. Харис пусна студената вода на една от четирите мивки. Наведе се и няколко пъти наплиска лицето си, опитвайки да се разхлади от прекалено затопления киносалон и да прогони световъртежа.
Шумът на течащата вода му попречи да чуе влизането на още един човек. Когато вдигна глава, Харис видя, че вече не е сам.
Азиатецът беше трийсетинагодишен, с джинси и тъмносин пуловер с избродиран северен елен в скок. Непознатият стоеше през две мивки и сресваше косата си. Той срещна погледа на Харис в огледалото и се усмихна.
— Господине, мога ли да ви предложа нещо за размисъл?
Зададе му същия въпрос като високия мъж със синята тойота. Харис се стресна и отстъпи назад толкова рязко, че се блъсна в люлеещите се врати на една от тоалетните кабинки. Залитна и едва не падна, но се хвана за вратата, за да запази равновесие.
— Известно време японската икономика бележеше такъв разцвет, че даде на света идеята големите правителства и големият бизнес да работят заедно.
— Кой сте вие? — попита Харис, съвземайки се по-бързо, отколкото когато го заговори мъжът със синята тойота.
Непознатият не обърна внимание на въпроса и продължи:
— И така, днес слушаме много за национална индустриална политика. Големият бизнес и правителството сключват сделки всеки ден. Подкрепете социалните ни програми и увеличете властта ми, казва политикът, и аз ви гарантирам печалба.
— Какво общо има това с мен?
— Бъдете търпелив, господин Деското.
— Но…
— Непрекъснато прецакват членовете на профсъюзите, защото правителството заговорничи с шефовете им. Прецакват и дребния бизнес, защото е твърде незначителен, за да играе в лигата за стотици милиони долари. А сега, министърът на отбраната иска да използва военните като инструмент в икономическата си политика.
Харис се приближи до мивката и спря водата.
— Навремето съюзът между бизнеса и правителството, подсилен от военните и вътрешната политика, се наричаше фашизъм. Ще видим ли в днешно време фашизъм, господин Деското? Или това е нещо, за което не бива да се притесняваме?
Харис трепереше. Той осъзна, че от лицето и ръцете му капе вода и дръпна салфетка от автомата.
— И ако е нещо ново, господин Деското, ще бъде ли хубаво? Вероятно. Може би ще минем през период на адаптация и после всичко ще бъде наред. — Непознатият кимна и се усмихна, сякаш обмисляше тази вероятност. — Или това ново нещо ще се окаже нов ад.
— Всичко това не ме засяга — сърдито каза Харис. — Не се интересувам от политика.
— И не е необходимо. За да се предпазите, вие само трябва да бъдете информиран.
— Вижте, който и да сте, искам си къщата. Искам си живота такъв, какъвто беше. Искам всичко да бъде по старому.
— Това никога няма да стане, господин Деското.
— Защо ми се случи всичко това?
— Чели ли сте романите на Филип К. Дик, господин Деското?
— На кого?
Харис отново имаше чувството, че е преминал в друг свят.
Учуден, азиатецът поклати глава.
— Футуристичният свят, описан от господин Дик, е светът, в който нашият се превръща. А светът на Дик е страшен. Сега повече от всякога човек се нуждае от приятели.
— А вие приятел ли сте? Кой сте вие?
— Бъдете търпелив и помислете върху думите ми.
Мъжът тръгна към вратата.
Харис протегна ръка да го спре, но после се отказа. След миг остана сам.
Изведнъж го присви стомахът. В края на краищата не бе излъгал Джесика. Наистина му се ходеше до тоалетната.
Наближиха Вейл, разположен високо в западната част на Скалистите планини и Рой Майро използва телефона в лимузината, за да се обади на Гари Дювал.
— Чисто ли е? — попита Рой.
— Още не са се появили — отговори Дювал.
— Близо сме.
— Наистина ли мислиш, че ще дойдат?
