Хъркащото куче размаха крака. Сигурно в съня си гонеше зайци. Но като се имаше предвид характера му, сигурно зайците гонеха него.
Спенсър разгледа файловете в компютъра на шерифския отдел, проникна в досиетата на служителите и най-сетне откри файл на име „КОДОВЕ НЕВАДА“. Беше убеден, че знае какво означава това и искаше да получи достъп.
Файлът „КОДОВЕ НЕВАДА“ имаше специална защита. За да влезе в него, му беше необходим някакъв номер за достъп. Колкото и невероятно да звучеше, в повечето полицейски агенции това беше или номерът на значката на някое от ченгетата, или — ако беше учреждение — идентификационният номер на някой от служителите. А всички тези номера можеше да бъдат научени от служебните досиета, които не се пазеха особено строго. Спенсър вече знаеше няколко номера на значки, в случай че му потрябват. Той написа единия и отвори файла „КОДОВЕ НЕВАДА“.
Списъкът изброяваше цифрови кодове, с които можеше да се получи достъп до информацията във всяка правителствена агенция в щата Невада. За миг Спенсър проследи киберпространствената магистрала от Лас Вегас до Комисията по хазарта в Карсън Сити, главния град на Невада.
Комисията даваше лиценз на всички казина в щата и се грижеше за прилагането на правилата, на които се подчиняваха. Всеки, който искаше да инвестира или да постъпи на работа в хазартната индустрия, трябваше да представи автобиография и да докаже, че няма връзки с известни престъпници. През седемдесетте години комисията се състоеше от безкомпромисни членове, които изгониха повечето мафиоти, основали най-голямата индустрия в Невада в услуга на компании като „Метро-Голдуин-Майер“ и веригата хотели „Хилтън“.
Беше логично да се предположи, че освен шефовете, и другите служители на казината — от салонен управител до сервитьорка на коктейли — са обречени на подобни, макар и не толкова изчерпателни проверки, за да им бъдат издадени служебни карти. Спенсър разгледа менютата и директориите и след двайсет минути намери досиетата, които му трябваха.
Информацията, отнасяща се до служителите на казината, бе разделена на три основни файла — „ИЗТЕКЛИ“, „ТЕКУЩИ“ и „ВИСЯЩИ“. И тъй като от два месеца Валери работеше в „Червената врата“ в Санта Моника, Спенсър първо влезе във файла „ИЗТЕКЛИ“.
По време на странстванията си в киберпространството той бе виждал малко файлове, съдържащи толкова много препратки към други справки като този. При това информацията в другите файлове се отнасяше до сериозните въпроси на националната сигурност. Системата му позволяваше да търси обект в категорията „ИЗТЕКЛИ“ с помощта на двайсет и два индекса, вариращи от цвета на очите до последната месторабота.
Спенсър написа:
ВАЛЕРИ АН КИЙН
След няколко секунди системата отговори:
НЕПОЗНАТА
Спенсър избра файл „ТЕКУЩИ“ и отново написа името.
Отговорът беше:
НЕПОЗНАТА
Спенсър провери и файла „ВИСЯЩИ“, но резултатът беше същия. Валери Ан Кийн беше непозната на комисията по хазарта в Невада.
Той се вторачи за миг в екрана. Отчая се, защото единствената му следа не бе довела доникъде. После осъзна, че жена, която бяга, едва ли би използвала едно и също име там, където отидеше, защото така лесно можеха да я проследят. Ако Валери беше живяла и работила в Лас Вегас, тогава името й по онова време сигурно е било друго. И за да я намери във файла, Спенсър трябваше да действа хитро.
Докато чакаше Нела Шайър да открие мъжа с белега, Рой Майро се намираше в ужасна опасност да бъде въвлечен в неколкочасов дружески разговор с Дейвид Дейвис. Рой предпочиташе да изяде кифла с цианкалий и да изпие голяма чаша карболова киселина, отколкото да прекара още време в компанията на експерта по отпечатъци.
Той заяви, че не е мигнал цяла нощ, макар да спа като невинен младенец, и успя да убеди Дейвис да му предложи да използва кабинета му.
— Настоявам и не искам да чувам никакви възражения! — заяви Дейвис, като трескаво жестикулираше и кимаше. — Там има диван. Можеш спокойно да се опънеш. Няма да ме притесняваш. Имам много работа в лабораторията, така че днес няма да ползвам кабинета.
Рой не предполагаше, че ще заспи. Стаята беше хладна и тъмна. Лъчите на калифорнийското слънце не проникваха през плътно спуснатите щори. Той мислеше, че ще легне по гръб, ще се вторачи в тавана, ще си представи докъде се простира духовната му същност — там, където душата му се сливаше със загадъчната сила, която управляваше космоса — и ще медитира върху смисъла на съществуванието. Всеки ден Рой се стремеше към все по-дълбоко самосъзнание. Търсенето на просветление беше безкрайно вълнуващо за него. Но колкото и да беше странно, той заспа.
Сънува един съвършен свят, където нямаше алчност, завист и отчаяние, защото всички хора бяха еднакви. Имаше един-единствен пол и човешките същества се самовъзпроизвеждаха чрез дискретна партеногенеза, усамотени в баните си — макар и рядко. Цветът на кожата им беше бял с леко сияещ синкав оттенък. Всички бяха красиви и притежаваха отличителните белези и на двата пола. Никой не беше глупав, но не беше и много умен. Всички се обличаха еднакво и живееха в къщи, които си приличаха. Всеки петък вечер имаше планетарно бинго и всеки печелеше, а в събота…
Верц го събуди и Рой се парализира от ужас, защото обърка съня с реалността. Видя бледото и кръгло като месечина лице на помощника на Дейвис и помисли, че както всички други по света, и Рой прилича на Верц. Опита се да изпищи, но от устата му не излезе звук.
После Верц заговори и го разсъни.
— Госпожица Шайър го намери. Мъжа с белега. Откри го.
Рой се прозя, направи гримаса от неприятния вкус в устата си и тръгна след Верц. Дейвид Дейвис и Нела Шайър стояха пред компютъра. Всеки държеше купчина листа. Рой присви очи първо от блясъка на неоновото осветление, после от интерес, когато Дейвис започна да му подава лист по лист компютърните разпечатки, които двамата с Нела оживено коментираха.
— Казва се Спенсър Грант — рече Дейвис. — Няма бащино име. На осемнайсет години, след като завършил гимназия, постъпил в армията.
— Висок коефициент на интелигентност и също така висока мотивация — добави Нела. — Записал се за подготовка в специалните сили. Военен рейнджър.
— След шест години напуснал армията — продължи Дейвис. — Възползвал се от военните привилегии и се записал в университета в Лос Анджелис.
Рой прелисти разпечатките и отбеляза:
— Има магистърската степен по криминология.
— И още една специалност — криминална психология — добави Рой. — Завършил е само за три години.
— Млад човек, който бърза — отбеляза Верц, явно за да запомнят, че е бил в екипа, открил издирвания мъж.
— После се записал в полицейската академия в Лос Анджелис — продължи Нела Шайър. — Завършил като първенец на класа.
— Един ден, след като бил служил по-малко от година, Грант случайно се натъкнал на кражба на кола. Двама въоръжени мъже. Видели го, че се приближава и се опитали да вземат за заложник жената, която шофирала автомобила.
