— Убил и двамата — намеси се Нела. — Жената се отървала без драскотина.
— Имало ли е вътрешно разследване?
— Не. Всички били на мнение, че е бил в правото си да застреля онези типове.
Рой погледна следващата страница, която Дейвис му даде, и каза:
— Според тази информация Грант е бил преместен.
— Притежава умения да работи с компютър и е много способен — рече Дейвис. — Затова са го преместили в отдел „Компютърни престъпления“. Работа само зад бюро.
Рой се намръщи.
— Защо? Травматизиран ли е бил след убийствата?
— Някои ченгета не издържат — вещо отбеляза Верц. — Не са замесени от такова тесто. Стомахът им не го понася и те се скапват.
— Според докладите от задължителните терапевтични сеанси Грант не е бил травматизиран — каза Нела Шайър. — Убийствата не са се отразили на психиката му. Поискал е да го прехвърлят, но не защото е бил травматизиран.
— Вероятно като отрицание на онова, което и изпитвал — рече Верц. — Тъй като е бил мъжко копеле, срамувал се е от слабостта си и не е искал да я признае.
— Каквато и да е причината — рече Дейвис, — той е поискал да го преместят. Сетне, преди десет месеца, след като служил двайсет и един месеца в специалните сили, Грант е напуснал полицията.
— И къде работи сега? — попита Рой.
— Не знаем, но разбрахме къде живее — отговори Дейвис и с театрален замах му подаде още една разпечатка.
Рой се вторачи в адреса и попита:
— Сигурни ли сте, че това е нашият човек?
Нела Шайър прелисти купчината листа, които държеше, и извади списък на идентифицираните пръстови отпечатъци на персонала на полицията в Лос Анджелис, а Дейвис показа снимки на отпечатъците, които бяха снели от прозореца на банята.
— Компютърът е сравнил отпечатъците и правилно е стигнал до извода, че те идеално съвпадат. Това е нашият човек. Няма съмнение.
Нела Шайър даде още една разпечатка на Рой и рече:
— Това е последната му снимка от полицейския архив.
Грант поразително приличаше на компютърния портрет, който Мелиса Уиклън бе дала на Рой.
— Последната му снимка, така ли? — попита Рой.
— Последната, която фигурира в архива на полицията в Лос Анджелис — потвърди Нела.
— Правена е дълго след инцидента с кражбата на колата, нали?
— Преди две години и половина. Защо питаш?
— Белегът изглежда зараснал.
— Но той не го е получил по време на онази престрелка — каза Дейвис. — Имал го е много отдавна, още когато се е записал в армията. Белегът е от нараняване в детството.
Рой вдигна глава.
— Какво нараняване?
Дейвис сви ъгловатите си рамене и дългите му ръце се размахаха безпомощно върху бялата лабораторна престилка.
— Не знаем. В досиетата няма информация по този въпрос. Само го споменават като най-отличителната му черта за разпознаване. „Цикатриксиален белег от дясното ухо до брадичката, резултат от нараняване в детството.“ Това е всичко.
— Прилича на Игор — изкикоти се Верц.
— Според мен е секси — възрази Нела Шайър.
— Игор — настоя Верц.
— Кой Игор? — попита Рой.
— Игор от старите филми за доктор Франкенщайн. Ужасният дърт гърбушко с кривия врат.
— Не обичам този вид развлечения. Възхваляват насилието и уродливостта. Това е извратено — каза Рой, вторачи се в снимката и се запита как малкият Грант е понесъл тази сериозна рана, сетне добави: — Горкото хлапе. Какъв живот е имал с такова лице? Какво ли психическо бреме носи?
Верц се намръщи и рече:
— Мислех, че той е лош човек, замесен в тероризъм.
— Дори лошите хора заслужават състрадание — търпеливо обясни Рой. — Този човек е страдал. Това е очевидно. Да, аз трябва да го заловя и да спася обществото от него, но въпреки всичко той заслужава да се отнесат с него със съчувствие и с колкото е възможно повече милост.
Дейвис и Верц с недоумение се вторачиха в Рой, но Нела Шайър каза:
— Ти си добър човек, Рой.
Рой сви рамене.
— Не — настоя тя. — Наистина си добър. Чувствам се по-спокойна, като знам, че в полицията работят хора като теб.
Лицето на Рой поруменя.
— Е, благодаря ти. Много си мила, но в мен няма нищо специално.
Тъй като Нела явно не беше лесбийка и макар да бе петнайсет години по-голяма от него, Рой изпита желание поне една от чертите й да беше привлекателна като изящните устни на Мелиса Уиклън. Но косите на Нела бяха твърде къдрави и оранжеви, очите — сини, но студени, носът и брадичката — твърде заострени, а устните — строго стиснати. Тялото й беше сравнително хубаво, но не и изключително.
— Е — въздъхна Рой. — Ще отида на гости на този господин Грант и ще го попитам какво е правил снощи в Санта Моника.
Спенсър седеше пред компютъра в бунгалото си в Малибу и ровеше в информацията за комисията по хазарта в Карсън Сити, Невада. Търсеше файла с текущите разрешителни на служителите в казината. Поиска имената на всички крупиета жени на възраст между двайсет и осем и трийсет години, високи метър и шейсет, с тегло между петдесет и пет и шейсет килограма, с кестеняви коси и кафяви очи. Тези параметри стесниха кръга до четиринайсет кандидатки. Той включи принтера, за да отпечата списък с имената по азбучен ред.
Вторачи се в първото име и поиска файла на Джанет Франсин Арбънхол. Първата страница на електронното досие, което се появи на екрана, показа физическото й описание, датата на издаване на разрешителното и снимка. Джанет не приличаше на Валери, затова Спенсър излезе от файла, без да го прочете.
Сетне прегледа друг файл — на Тереза Елизабет Дънбъри. Жената на снимката не беше Валери.
Бианка Мари Инес. Не.
Корин Серис Куинси. Не.
Рахел Сара Маркс. Не приличаше на Валери.
Джаклин Етъл Мънг. Не.
Хана Мей Рейни.
На екрана се появи лицето на Валери Ан Кийн. Прическата й беше друга. Не се усмихваше.
Спенсър поиска пълна разпечатка на досието на Хана Мей Рейни, което беше само три страници и го прочете отначало докрай.
Под името Рейни предишната година Валери бе работила четири месеца като крупие в казиното на хотел „Мираж“ в Лас Вегас. Беше напуснала на двайсет и седми ноември, почти преди два месеца и половина и според доклада на управителя на казиното бе изчезнала без предупреждение.
Които и да бяха, „те“ я бяха проследили и тя им се бе изплъзнала по същия начин като в Санта Моника.
В един от ъглите на паркинга под сградата на агенцията в центъра на Лос Анджелис Рой Майро даваше последни указания на тримата агенти, които щяха да го придружат до къщата на Спенсър Грант, за да го
