Тъмните реки на сърцето

арестуват. Тъй като агенцията им официално не съществуваше, думата „арест“ не се вписваше в дефиницията си и „отвличане“ би било по-точно описание на намеренията им.

Рой нямаше проблем с нито един от двата термина. Моралът беше относителна представа и нищо, извършено в интерес на правилни идеали, не беше престъпление.

Всички носеха документи на Агенцията за борба с наркотиците, затова Грант щеше да помисли, че го водят на разпит във федерална институция и ще му позволят да се обади на адвокат. Всъщност имаше по- голяма вероятност да види Всемогъщия Бог, седнал на позлатен трон, реещ се в облаците, отколкото някой с юридическо образование.

Прилагайки необходимите методи, за да получат достоверни отговори, те щяха да го разпитат какви са взаимоотношенията му с жената и къде е тя в момента. И когато научеха онова, което им трябваше или се убедяха, че са изтръгнали всичко, те щяха да се отърват от него.

Рой лично щеше да ръководи премахването и да освободи горкото, уплашено копеле от страданията на този изтерзан свят.

Кал Дормон, един от тримата агенти, беше облечен в бял панталон и бяла риза с емблемата на ресторант за пица. Той щеше да кара малък микробус със същата емблема — един от множеството магнитни знаци, които можеха да се прикрепят към всяко превозно средство, за да променят външността му в зависимост от изискванията на операцията.

Алфонс Джонсън беше с работни обувки, сиво-кафяв панталон и джинсово яке, а Майк Векио — по анцуг и маратонки.

Рой беше единственият, издокаран в костюм. Но тъй като на дивана на Дейвис бе задрямал с дрехите, и той не се вместваше в представата за спретнат и с добре изгладено облекло федерален агент.

— И така, няма да действаме като снощи — каза Рой на тримата, които бяха включени в екипа на специалните сили в Санта Моника. — Трябва да поговорим с онзи човек.

Ако предишната нощ бяха видели жената, те мигновено щяха да я ликвидират. Заради местните полицаи, които можеше да се появят в къщата, те щяха да сложат в ръката й оръжие — „Дезърт Ийгъл“, четирийсет и четвърти калибър — толкова мощен пистолет, че куршумът, изстрелян от него, пробиваше човешкото тяло и оставяше дупка с размера на юмрук, оръжие, очевидно предназначено да убива само хора. Историята щеше да бъде, че един от агентите е застрелял жената при самоотбрана.

— Не можем да си позволим да го изпуснем — продължи Рой. — И не забравяйте, че той е обучен като вас, затова едва ли ще протегне ръце, за да му сложим белезниците. Ако не можете да го накарате да се държи прилично, стреляйте в краката му. И без това няма да му трябват повече. Само не го изпускайте. Ясно ли е? Запомнете, че е абсолютно наложително да говорим с него.

Спенсър получи цялата информация, която го интересуваше, съдържаща се във файловете на комисията по хазарта в Невада, после се свърза с полицията в Санта Моника и прочете файла с произшествията, станали през последните двайсет и четири часа. Името Валери Ан Кийн и адресът на къщата, която бе наела, не се споменаваха никъде.

Той излезе от файла за произшествията и провери повикванията в сряда през нощта, защото беше възможно полицаите в Санта Моника да са отговорили на телефонно обаждане, свързано с инцидента в едноетажната къща, но да не са го записали в докладите си. И този път Спенсър намери адреса.

Последната бележка на дежурния полицай показваше защо случаят не е вписан в съответния файл. „Операция на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия. Под федерална юрисдикция.“

Местните ченгета бяха изолирани.

Роки се събуди, излая пронизително, падна на пода, стана и започна да гони опашката си, после озадачено завъртя глава наляво и надясно, търсейки заплахата, която бе прогонила съня му.

— Кошмар — успокои го Спенсър.

Кучето го погледна недоверчиво и изскимтя.

— Какво беше този път? Гигантски праисторически хищник?

Роки бързо прекоси стаята, сложи предните си лапи на перваза на прозореца и се вторачи в алеята за коли и в гората.

Краткият февруарски ден клонеше към колоритен залез. Долната част на овалните листа на евкалиптовите дървета, които обикновено бяха сребристи, сега отразяваха златистата светлина, проникваща през клоните и проблясвайки, потрепваха от слабия ветрец. Приличаха на елхи, украсени за Коледа, от която бе изминал повече от месец.

Роки отново изскимтя тревожно.

— Или беше птеродактил? — попита Спенсър. — С огромни криле и грамадни зъби?

Кучето не се развесели. Пусна се от прозореца и забърза към кухнята. Винаги правеше така, когато внезапно се събудеше от лош сън. Обикаляше от прозорец на прозорец, убедено, че врагът от страната на сънищата е опасен като в реалния свят.

Спенсър пак погледна екрана на компютъра.

Операция на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия. Под федерална юрисдикция.

Тук нещо не беше наред.

Ако екипът на специалните сили, който предишната нощ бе провел операцията в едноетажната къща се състоеше от агенти на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия, тогава защо мъжете, посетили дома на Луис Лий в Бел Еър, бяха показали документи на ФБР? Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия беше под контрола на Министерството на финансите, а ФБР отговаряше пред главния прокурор на Съединените щати, макар да обмисляха промени в структурата. Различните организации понякога си сътрудничеха в операциите от взаимен интерес, но като се имаше предвид обичайното съперничество и подозрителност, и двете бюра би трябвало да имат представители при разпита на Луис Лий или на всеки друг, от когото можеше да научат нещо.

Скимтейки под носа си, Роки изтърча от кухнята и хукна към спалнята.

„Операция на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия.“

Тук имаше нещо гнило.

ФБР беше далеч по-силната от двете институции и ако беше заинтересувана достатъчно, за да отиде на сцената на произшествието, никога не би се съгласила да предаде всичките си пълномощия на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия. Всъщност по искане на Белия дом в момента в Конгреса се изготвяше законопроект Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия да премине към ФБР.

Размишлявайки по този въпрос, Спенсър проникна във файловете на полицията на Лос Анджелис, задържа се там за миг, докато се опитваше да разбере дали е разкрит, после излезе от компютъра на полицията, заличавайки всички следи от присъствието си там.

Роки изскочи от спалнята, мина покрай Спенсър и отново се приближи до прозореца на хола.

Спенсър изключи компютъра и застана до кучето.

Роки бе долепил нос до стъклото. Едното му ухо беше наострено, а другото — клепнало.

— Какво сънува? — попита Спенсър.

Кучето тихо изскимтя. Вниманието му беше съсредоточено върху тъмночервените сенки и златистите отблясъци в евкалиптовата горичка, над която падаше здрач.

— Фантастични чудовища? Неща, които никога няма да съществуват? Или… миналото си?

Роки потрепери.

Спенсър сложи ръка на врата му и нежно го погали.

Кучето го погледна за миг, сетне мигновено се вторачи в евкалиптовите дървета, вероятно защото навън постепенно се смрачаваше. Роки се страхуваше от нощта.