— Не трябваше да го правите. — Сюзан с неудобство прие подаръците.
— Не е кой знае какво. Исках да го направя.
— Е… благодаря.
— Освен това е от полза за лечението. Бонбоните ще ви помогнат да възстановите теглото, от което се нуждаете. А книгите ще ви разсейват от неприятните мисли. Не бях сигурен какво точно бихте искали за четене, но тъй като вчера споменахте за Филип Марлоу и Реймънд Чандлър, помислих, че навярно се интересувате от криминални истории.
— Книгите са чудесни — зарадва се тя.
Той издърпа стол до леглото й и си говориха почти двайсет минути — отчасти за упражненията й, отчасти за апетита и за останалите празнини в паметта й, но главно за интимни неща като любими книги, ястия и филми.
Обаче не говориха за Питър Джонсън, двойника на Куинс, когото беше видяла тази сутрин. Страхуваше се да не би да я сметне за истерична и дори за глупава. Двама двойници? Докторът би трябвало да започне да се чуди дали целият проблем не се крие в собствените й възприятия. А тя изобщо не искаше той да си помисли, че е… неуравновесена.
Освен това тя действително не беше напълно сигурна, че възприятията й не са повлияни от нараняването на главата. Съмненията й относно нея самата бяха дребни, незначителни, но все пак бяха съмнения.
Когато Макгий накрая се приготви да си тръгне, тя каза:
— Не виждам как бихте могли да намерите време за личен живот след всички грижи, които полагате за пациентите си.
— Ами аз не прекарвам толкова време с останалите пациенти, колкото прекарвам с вас. Вие сте нещо специално.
— Навярно не ви се случва особено често да лекувате болни с амнезия — реши да уточни тя.
Той се усмихна, но усмивката не се изрази единствено в гънката на красивите му устни; и очите му участваха в нея — чисти, сини и изразяващи нещо като обич:
— Не амнезията ви прави така специална. Но и вие самата добре го знаете, сигурен съм.
Но тя не беше толкова сигурна в него. Не знаеше дали е просто учтив, дали се опитва само да повдигне настроението й или наистина я намира привлекателна. Но как би могла да бъде интересна за него в това й състояние? Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, й идваше наум мисълта за удавен плъх. Сигурно флиртът беше обичайна част от поведението му с болните.
— А как се държи състайничката ви? — тихо и заговорнически я попита той.
— Мирува като мишка — прошепна му и погледна към паравана.
— Хубаво. Това означава, че няма болки. Не съм в състояние да направя особено много за нея, но поне мога да спестя донякъде болката в последните й дни.
— О, и тя ли е ваша пациентка?
— Да. Чудесна жена. Наистина е жалко, че умирането за нея трябва да се превърне в такъв дълъг и бавен процес. Тя заслужава много по-добър и по-чист край.
Той отиде до другото легло и мина зад паравана.
Сюзан отново не успя да съзре госпожа Сийфърт.
Макгий заговори иззад паравана:
— Здрасти, Джеси. Как се чувстваш днес?
Дочу се някъкво мърморене — съвсем тихо и сухо скрибуцане, прекалено ниско, за да може Сюзан да разбере каквото и да е, дори прекалено ниско, за да бъде напълно сигурна, че е човешки глас.
Изслуша онази част от разговора, която за минута-две изрече докторът, а после дойде нова минута тишина. Когато той се показа иззад паравана, тя протегна врат, като се опитваше да види старицата. Но преградата се отмести само колкото Макгий да мине оттам, нито сантиметър повече, а и той я затвори зад гърба си веднага.
— Упорита е — с явно възхищение възкликна той. После примигна към младата жена и добави: — Всъщност тя доста прилича на вас.
— Глупости — отсече Сюзан. — Аз не съм упорита. За Бога, трябваше да ме видите сутринта, като пълзях около това легло и така се подпирах на горката госпожа Бейкър, че едва не завлякох и двете ни на земята.
— Исках да кажа упорита вътрешно — уточни докторът.
— Аз съм като градинско цвете. — Тя беше смутена от комплиментите му и все още не можеше да реши в какъв дух са поднесени. Дали я ухажваше? Или просто беше любезен? Промени темата: — Ако й дръпнете паравана, госпожа Сийфърт би могла да гледа телевизия заедно с мене довечера.
— Тя спи — обясни Макгий. — Заспа още докато й говорех. Навярно отсега нататък ще спи по шестнайсет часа на ден и повече.
— Е, може и да се събуди по-късно — настояваше Сюзан.
— Работата е…, че тя не иска да се маха параванът. У нея има някаква суетност относно външния й вид.
— Госпожа Бейкър спомена за това. Но аз съм сигурна, че бих могла да я накарам да се почувства добре. Възможно е в началото да бъде и в полусъзнание, но съм сигурна, че ще съумея да я предразположа.
— Убеден съм в това — съгласи се той, — но…
— Сигурно е ужасно мъчително само да си стоиш в леглото по цял ден. Малко телевизия би й помогнала да прекара по-леко част от времето си.
Той пое ръката й:
— Сюзан, знам, че намеренията ви са най-благородни, но според мен най-добре е да оставим паравана затворен, каквото е желанието на Джеси. Не забравяйте, че тя умира. Може и да не иска да прекара времето си по-леко. А може и да предпочита тихия размисъл пред гледането на някой епизод от „Далас“ или „Джеферсънови“.
Макар да не й бе говорил остро, Сюзан се почувства засегната от думите му. Защото беше прав, разбира се. Нямаше телевизионна програма, която би могла да развесели умираща жена, която броди между подсиления с опиати сън и непоносимата болка.
— Не исках да проявявам нетактичност — извини се тя.
— Нищо подобно не сте направили, разбира се. Просто оставете Джеси да си спи и престанете да се тревожите за нея. — Той притисна ръката й, погали я и накрая я пусна. Ще се видим пак за няколко минути утре сутринта.
Младата жена почувства, че той се колебае дали да не се наведе и да я целуне по бузата. Понечи да го направи, после се отдръпна като че ли не беше сигурен в нейните чувства, както и тя се съмняваше в неговите към нея. А може би тези намерения и реакции съществуваха единствено във въображението й — все още не можеше да реши какъв е случаят.
— Пожелавам ви приятни сънища.
— Обещавам ви да спя добре — отвърна тя.
Отиде до вратата, спря се и отново се обърна към нея:
— Между другото, определил съм ви час за физкултура утре сутринта.
— Каква физкултура?
— ЛФК — лечебна физкултура. Упражнения, тренировка на мускулите. Главно за краката. И час за водния басейн с центрофугата. При вас ще дойде санитар и ще ви отведе на долния етаж за ЛФК по някое време след закуска.
Госпожа Сийфърт не можеше да се храни сама, така че една сестра й поднесе вечерята. Дори това бе извършено с плътно затворен параван.
Сюзан вечеря и зачете един приключенски роман, което й достави удоволствие, тъй като отклони вниманието й от двойниците на Харч и Куинс.
По-късно, след като закуси с мляко и сладки, тя успя да се завлече до банята, като се опираше на стената, а после се домъкна обратно по същия начин. Обратният път й се стори два пъти по-дълъг.
