пациенти до моргата с обикновените асансьори.
— Никога — съгласи се Мърф.
— Покойниците се превозват със служебни асансьори — обясни Фил.
— Така е по-дискретно — добави Мърф.
— По-дискретно — повтори Фил.
Искаше й се да им изкрещи: „Аз не ви говоря за такива мъртъвци, мръсни заговарници такива! Искам да кажа мъртъвци, които са се върнали от гроба, които ходят и говорят и някак успяват да минат за живи; онези, които искат да ме убият.“
Но не произнесе нито дума, защото знаеше, че щеше да прозвучи като бълнуването на луд.
— Само сън е било — успокоително й напомни Мърф.
— Само лош сън — съгласи се Фил.
Тя огледа лицата им, които се извисяваха над нея и изглеждаха несъразмерно огромни от неудобната й гледна точка. Погледът на сивокосия бащински настроен Мърф беше загрижен. А би ли могло зад гладките, закръглени, детински черти на Фил да се крият злонамерени и ненавистни мисли? Не, не мислеше, че е така. Невинността, отразена в очите му, бе съвсем истинска, както и собственият й страх и объркване.
— Но как може да е било сън? — възкликна тя. — Беше толкова истинско… толкова живо.
— И аз няколко пъти съм имал така живи сънища, че са оставали с мене цяла минута, след като съм се събудил сподели Фил.
— Да, и с мене се е случвало — кимна Мърф.
Тя си спомни речта на Куинс за собственото му самоубийство. Помисли си за ръката върху гръдта й, за другата ръка върху очите, за третата ръка, която бе запушила устата й, когато се бе опитала да изкрещи.
— Но това беше… истинско — настоя тя, макар вече да бе почнала много да се съмнява. — Поне… изглеждаше истинско… ужасяващо истинско…
— Кълна се, че не са минали повече от пет минути, откакто госпожа Аткинсън ни извика да дойдем и да ви вземем оттук — увери я Мърф.
— Дойдохме веднага — подкрепи го Фил.
— И ето ни пред вас. Но не сме идвали преди това.
— Сън — повтори Мърф.
— Трябва да е било лош сън — съгласи се Фил.
Накрая Сюзан неохотно кимна:
— Да. Сигурно е така. И вижте… извинявайте.
— О, не си тревожете хубавата главичка — махна с ръка Мърф. — Няма за какво да се извинявате.
— Не трябваше да ви се озъбвам така — продължи Сюзан.
— Ти засегна ли се, Фил?
— Ни най-малко. А ти, Мърф?
— Никак.
— Ето, виждате ли — обърна се към Сюзан Фил. — Няма абсолютно никаква нужда да се извинявате.
— Абсолютно никаква — съгласи се Мърф.
— А сега готова ли сте за малкото ни пътуване? — попита Фил.
— Ще го направим хубаво и приятно — обеща Мърф.
— Ще минем по панорамния път — добави Фил.
— С първокласни удобства по целия маршрут.
— С деликатеси направо от масата на капитана.
— И с танци в балната зала на кораба всяка вечер.
— Ще има безплатни шезлонги и право за участие в игрите на рулетката, а също и коктейли за сметка на заведението.
Прииска й се да спрат с бърборенето си — то вече не я забавляваше. Още й беше лошо, усещаше замайване и объркване като че ли бе препила или бе поела прекалено много успокоителни. Бързо разменяните им реплики приличаха на топка, която бясно отскачаше в главата й; от това с всяка минута й ставаше все по-лошо: Но не знаеше как да им каже да млъкнат, без да ги засегне; а ако ужасът от асансьора наистина е бил само сън, тя и без друго вече бе проявила достатъчно много грубост.
— Е… добре — съгласи се тя. — Хайде да вдигаме котва и да изкараме кораба от пристанището.
— Bon voyage — пожела на всички Фил.
— Упражнението със спасителните лодки е точно в шестнайсет часа — съобщи Мърф.
Избутаха носилката в коридора на първия етаж през двойната врата.
— А ти сигурен ли си, че Спящата красавица не е забъркала нещо с джуджетата? — попита Мърф.
— Нали ти казах, онова е Снежанка. Мърф, започвам да си мисля, че ти си безнадеждно неграмотен.
— Как само ме обиждаш, Фил. Аз съм образован човек.
Завиха по дългия централен коридор и насочиха носилката към асансьорите.
— А аз просто не чета вече детски приказки. Сигурен съм, че те са напълно подходящи за тебе, но аз предпочитам по-сериозна литература.
— Като „Конни надбягвания“ ли? — попита Фил.
— По-скоро Чарлз Дикенс, Фил.
— Или „Нашънал Инкуайърър“? — Спряха пред асансьора.
Сюзан се чувстваше напрегната като навита пружина.
— Ще ти доверя, че съм прочел всички публикувани творби на Луис Ламур — важно каза Мърф и натисна бутона с надпис „Нагоре“.
— От Дикенс до Ламур — забеляза Фил. — Това е доста голям диапазон, Мърф.
— Аз съм човек с широки интереси.
Сюзан затаи дъх, докато чакаше да се отворят вратите. В гърдите й се бе стаил писък, готов всеки миг да прескочи до гърлото й и навън.
„Моля ти се, Боже, — мислеше си тя, — не и този път.“
— А ти, Фил? Чел ли си напоследък някои интересни надписи по кутиите с макарони?
Вратите на асансьора се отвориха с тихо бучене. Бяха зад главата на Сюзан и тя не можеше да види самата кабина.
Санитарите вкараха носилката и този път влязоха с нея. Вътре нямаше мъртъвци.
Тя силно въздъхна и затвори очи. Заедно с облекчението я споходи и главоболие.
Завръщането й до стаята премина спокойно, но когато се прехвърляше от носилката на леглото, усети болка в дясната си ръка, точно над вътрешната свивка на лакътя. Изведнъж си спомни, че Харч — а може би някой от останалите — я бе ощипал там силно, много силно непосредствено преди да припадне в асансьора.
След като двамата санитари си тръгнаха, Сюзан остана за малко с отпуснати в скута си длани, защото се боеше да огледа ръката си. Накрая обаче нави десния ръкав на зелената си пижама. Върху нежния й мускул имаше белег, тъмно овално петно върху по-бледата кожа на пет сантиметра над свивката на лакътя. Белегът беше лек, но продължаваше да потъмнява. Имаше размера на монета. И цвета на ягодовочервено родилно петно. При допир я болеше осезаемо. Пресен белег, това бе съвсем ясно.
Но какво означаваше той? Беше ли доказателство, че среща с Харч и останалите трима наистина е имало доказателство, че не е било просто лош сън по време на кратко задрямване? Или тя сама си бе нанесла белега по време на упражненията си и като е знаела за него подсъзнателно го е вплела в лошия си сън за мъртъвците в асансьора?
Опита се да си спомни дали бе удряла ръката си в някой момент по време на физкултурата. Нямаше как да бъде сигурна. Насочи мисълта си към вземането на душ. Дали тогава бе забелязала някакви следи по ръката? Бе ли изпитвала болка в мускула си? Не си спомняше нито за някакъв белег, нито за каквато и да е болка. Така или иначе следата тогава би била така слаба, че тя не би я забелязала; все пак повечето белези се появяват след известно време.
„Трябва да съм си го направила при упражненията — каза си тя. — Само това обяснение не звучи…
