— Като възглавничка за топлийки — пошегува се Сюзан, която още усещаше тъпа болка в гърба си, спомен от гръбначната пункция.
— Доктор Макгий сам ли извърши повечето операции?
— Да.
— Тогава сте се отървали леко. — Госпожа Бейкър вдигна капака от подноса. — Тук имаме някои лекари, които не се славят с неговите изтънчени похвати.
— Така е. Страх ме е обаче да не закъснее за кабинета си.
— Той не приема в сряда сутринта — припомни й сестрата. — Чак до пет часа следобед.
— А, между другото — досети се Сюзан. — Вчера почти не се видяхме и забравих да ви попитам как мина вечерта в понеделник.
Госпожа Бейкър явно се озадачи:
— Понеделник вечерта?
— Как беше срещата. Нали ми бяхте казали за боулинга и вечерята с хамбургери?
Сестрата явно не можа да се сети за какво става дума няколко секунди. После очите й изведнъж блеснаха:
— О! Срещата. Разбира се. Моят весел едър дървар.
— Онзи, с чиито рамене можело да се измерват врати. Сюзан цитираше думите на самата госпожа Бейкър, когато й бе описала приятеля си в понеделник.
— И големите, силни, нежни ръце — добави сестрата.
— Така е по-добре — усмихна се Сюзан. — И на мене ми се струваше, че не сте го забравили.
— Забележителна вечер беше.
— Радвам се.
Госпожа Бейкър я погледна дяволито:
— Успяхме да свалим всички фигури. И аз не говоря само за боулинга.
— Е, госпожо Бейкър — засмя се Сюзан, — вие сте били по-голяма мераклийка, отколкото си мислех.
Веселите очи на сестрата просветнаха зад белите рамки на очилата й:
— Животът не е особено вкусен, ако от време на време не му добавиш и малко подправки.
Сюзан разгъна книжната салфетка и я постави под яката на пижамата си — беше сложила отново изпраната синя пижама, след като се върна в стаята.
— Подозирам, че ви се случва да му добавите повече от малко подправки.
— О, понякога са цели супени лъжици.
— Знаех си. Госпожо Бейкър, вие сте най-обикновена бонвиванка.
— Не. Аз съм методистка, но и методистите знаят как да се забавляват. Изяжте си сега всичко от подноса, мила. Наистина се радвам, като виждам, че сте започнали малко да заглаждате косъма. Няма да се връщаме назад, я!
През следващия половин час Сюзан изяде закъснялата си закуска загледана в навъсеното небе зад прозореца. Облачните маси, оцветени в десетина отсенки на сивото, се надбягваха от единия до другия край на хоризонта.
Джеф Макгий се появи няколко минути след единайсет часа:
— Извинявайте, че се забавих. Резултатите от лабораторията дойдоха преди доста време, но бях в интензивното отделение с Джеси Сийфърт.
— Как е тя?
— Гасне доста бързо.
— Жалко.
— Да. Жалко е, че трябва да умре. Но тъй като не можем да й помогнем с нищо, все пак се радвам, че положението й рязко се влошава. Тя винаги е била дейна жена и сега й е трудно да бъде прикована в леглото, по-трудно, отколкото би било на мнозина други. Неприятно ми беше да я гледам как се мъчи и страда през последните няколко седмици. — Той тъжно поклати глава, после щракна с пръсти като че ли изведнъж се бе сетил за нещо. — Вижте, нещо ми хрумна, докато бях с Джеси в интензивното на горния етаж. Защо е възможно да ви се е привиждал трупът на Джери Стийн, докато всъщност сте гледали Джеси? Мисля, че сте имали един подтик, нещо, което ви е улеснило.
— Подтик?
— Да. Инициалите.
— Инициали — повтори Сюзан, без да е убедена, че знае за какво говори той.
— Точно така? Не разбирате ли? Джери Стийн и Джесика Сийфърт — и в двата случая Дж.С.
— О. Не ми беше направило впечатление.
— Може би не сте го забелязали съзнателно. Но нищо не убягва от подсъзнанието, то е дяволски наблюдателно. Обзалагам се, че подсъзнателно сте го знаели. Може би тъкмо съвпадението на инициалите им е насочило вниманието ви към паравана и ви е накарало така да се страхувате от него. Ако случаят е такъв, тогава сигурно никой от пристъпите ви не е просто случайно и спонтанно събитие. Може би те всички се задействат от определени подтици, от незначителни дребни събития и наблюдения, които се свързват с някой от спомените ви за Гръмотевичния дом. Може би след като такава връзка се осъществи на подсъзнателно равнище, епизодът с халюцинациите я следва автоматично.
Теорията му явно го бе развълнувала, затова Сюзан попита:
— Дори и така да е, каква е разликата?
— Не съм напълно сигурен. Не съм имал достатъчно време да го обмисля. Би могло да има значение за мене, когато решавам как да оформя пълната диагноза, дали да отдавам такова значение на физическите причини.
На нея не й харесваха думите му.
— Ако халюцинациите ми не са просто случайни, спонтанни искри, запратени от наранения мозък, тогава може би основната причина за тях изобщо не е физическа. Това ли е смисълът на думите ви? Ако виденията ми се дължат на някакъв фин психологически механизъм, тогава навярно целият случай е най-добре да се предаде в ръцете на психиатър?
— Не, не, не — бързо отрече Макгий, като размахваше успокоително ръце. — Нямаме достатъчно данни, за да направим такова заключение. Все още трябва да търсим физическо обяснение, тъй като, за това имаме най-много основания, като имаме предвид, че сте преминали през удар в главата и сте били в кома повече от три седмици.
На Сюзан много й се искаше да вярва, че проблемът й е изцяло физически, че не е нищо повече от очаквания резултат от увреждане на жизненоважни тъкани. Ако е миниатюрен съсирек в мозъка, някакво прищипване или друго заболяване на тъканите й, медицинската наука щеше да го излекува много бързо. Тя имаше доверие на медицината тъкмо защото е наука. Но не вярваше на психиатрията, защото — според нея, според знанията й като физик психиатрията изобщо не беше наука, а по-скоро нещо много близо до вуду.
Решително тръсна глава:
— Грешите за инициалите, които са ми подействали като подтик. Дж.С. Не беше това. Не беше нещо, свързано с психологическото ми състояние.
— Склонен съм да се съглася с вас — кимна той. — Но на този етап всъщност не бива да изключваме която и да е хипотеза.
— Аз мога. Вече съм я изключила.
— Но аз не мога. Нали съм лекар? А лекарят трябва да остане обективен.
За пръв път, откакто бе влязъл в стаята, той докосна ръката й и допирът му й подейства много успокояващо.
— Какви са резултатите от гръбначната пункция? — попита тя, като стисна ръката му.
Макгий замислено подръпна ухо със свободната си ръка:
— Протеиновата проба не показа отклонения. После преброихме кръвните телца. Ако имаше прекалено много червени клетки, бихме заключили, че имате кръвотечение или във вътрешността на черепа, в основата на мозъка, или някъде по гръбначния стълб.
— Но и броят на червените клетки беше нормален — изпревари го Сюзан.
