Чудеше се какво ли би станало, ако не беше избягала от халюцинациите си снощи. Какво ли би станало, ако бе решила смело и глупаво да не избяга от разлагащия се труп на Джери Стийн? Страхуваше се, че знае отговора. Ако бе останала на мястото си, ако отдавна мъртвият й любовник бе изпълзял от леглото и я бе докоснал, ако я бе прегърнал, ако бе допрял гниещите си устни до нейните, за да отмъкне от нея топла целувка в замяна на собствената си студена, тя би се пречупила. Би се пречупила като суха клонка и след това би останала завинаги в неизлечимо състояние. Биха я открили сгърчена на пода да бърбори безсмислици и да се кикоти загубена завинаги в самата себе си, биха я преместили от уилоуокската общинска болница в някой тих санаториум, където щяха да й отделят хубава стая с меки, изолирани стени.
Не можеше да понесе още много такива изпитания. Дори и заради Макгий. Дори и за бъдещето, което би могло да очаква двама им, ако тя се излекува. Чувстваше се напрегната до краен предел.
„Моля ти се, Боже — помисли си тя, — нека тестовете разкрият нещо. Нека Макгий намери болката ми. Моля ти се.“
Стените и таванът имаха същия синьо-зелен цвят. Както беше легнала по гръб върху носилката на колелца с повдигната само няколко сантиметра от малката възглавница глава, Сюзан изпита чувството, че е увиснала някъде в средата на лятното небе.
Джеф Макгий се появи до нея:
— Ще започнем с ЕЕГ.
— Електроенцефалограма — разтълкува го тя. — Никога не са ми правили.
— Напротив, правихме ви. Докато бяхте в кома. Вие не я усещахте, разбира се, така че няма защо да си спомняте. Не се страхувайте. Изобщо няма да ви боли.
— Знам.
— А резултатите ще ни позволят да видим естеството на мозъчните ви вълни. Ако в работата на мозъка ви има някакви нередности, те почти сигурно ще проличат на електроенцефалограмата.
— Почти?
— Нищо не е съвършено.
Една сестра изкара апарата за ЕЕГ от ъгъла на стаята и го разположи до Сюзан.
— Резултатите са най-добри, когато сте отпусната — обясни й Макгий.
— Аз съм отпусната.
— Данните няма да бъдат особено достоверни и много трудно ще се разтълкуват, ако сте в емоционален стрес.
— Отпусната съм — повтори тя.
— Покажете ми ръката си.
Тя повдигна дясната си ръка от десетсантиметровия матрак на носилката.
— Дръжте я изправена пред себе си, с опънати пръсти. Добре. Сега разперете пръстите. — Той гледа внимателно няколко секунди, после доволен кимна: — Добре. Не се опитвате да ме заблудите. Вие наистина сте по-спокойна. Вече не треперите.
Още, когато я свалиха на долния етаж, Сюзан се почувства сравнително спокойна, защото реши, че нещо се прави за нея, колкото и малко да е то. В края на краищата като първокласен физик тя можеше да разбере, да оцени и да одобри онова, което правеха сега — тестове, лаборатории, научни методи, внимателно програмирано търсене на отговори чрез елиминиране на възможностите, докато разрешението не се очертае ясно. Тя разбираше тази процедура и й вярваше.
Вярваше и на Джефри Макгий. Осланяше се на медицинските му познания и разчиташе на интелекта му. На него му беше ясно какво да търси и — още по-важно — щеше да го разпознае, когато попадне на него.
Тестовете накрая щяха да дадат отговора. Макгий вече правеше първите стъпки към окончателния край на страданията й.
Беше убедена в това.
— Спокойна съм като мида — пак каза тя.
— Стрида — поправи я той.
— Защо стрида?
— Някак повече ви приляга.
— О, вие смятате, че аз приличам повече на стрида, отколкото на мида?
— Не. В стридите има перли.
— Бас държа, че рекламирате стоката пред някой магазин за риба в свободното си време — засмя се тя.
— Аз съм акула — заяви той.
Макгий прикрепи осем изолирани осолени електрода към главата на Сюзан, по четири от всяка страна.
— Ще отчетем показанията и за лявата, и за дясната ви мозъчна полусфера — обясни той. — После ще ги сравним. Това ще е първата стъпка към установяване на разположението на травмата.
Сестрата включи апарата.
— Дръжте си главата точно в това положение — нареди й Макгий. — Всяко рязко движение ще даде смущения.
Тя задържа поглед в тавана.
Макгий наблюдаваше зеления, флуоресцентен екран на монитора, който Сюзан не можеше да види от своето положение.
— Изглежда добре — забеляза той с известно разочарование в гласа си. — Няма заострени ръбове. Няма и равни участъци. Хубаво, стабилно разположение. Всичко е в границите на нормалното.
Младата жена стоеше съвсем неподвижна.
— Отрицателно — каза той повече на себе си, отколкото на пациентката или на сестрата.
Сюзан чу как щракна с един ключ.
— Сега ще хвърля един поглед на сравнителните показатели — обясни й той.
Известно време не каза нищо.
Сестрата се премести в друг ъгъл на стаята и започна да приготвя друг уред — или за Сюзан, или за друг пациент, който още не бе въведен.
След малко Макгий изключи апарата.
— Е? — попита Сюзан.
— Нищо.
— Съвсем нищо?
— Ами електроенцефалографът е полезен апарат, но данните му не са стопроцентово определящи. Има са случаи, когато пациенти със сериозни мозъчни заболявания показват съвършено нормални показатели при ЕЕГ. А други, без видими болести, имат ЕЕГ с редица отклонения. Уредът ни помага в диагностиката, но не изчерпва всичко. С него само започваме.
Разочарована, но все още убедена, че някой или повече от тестовете ще определят точно заболяването й, Сюзан попита:
— А сега?
Макгий махна електродите от главата й и отвърна:
— Ами рентгенологията е в съседния кабинет. Искам да се направят нови снимки на черепа ви.
— Звучи интересно.
— О, страшно е забавно.
Рентгенологичният кабинет беше разположен в светлокремава стая, изпълнена с множество тежки, лъскави, черни и бели апарати, част, от които изглеждаха на Сюзан остарели, не че тя беше специалист по рентгенологичното оборудване, разбира се. Освен това не можеше да очаква отдалечената орегонска болница да бъде съоръжена с най-съвременните, диагностични уреди. Макар че бе възможно да са малко остарели, уилоуокските апарати изглеждаха напълно годни за работа.
Рентгенологът бе млад човек на име Кен Пайпър. Той проми негативите още докато бяха при него, после закрепи снимките към две осветени кутии. Заедно с Макгий ги разгледаха, като си мърмореха нещо един на друг и сочеха към по-светлите участъци от изображението.
