— Не е човешко същество, но се усеща.
— Започваш да ставаш истерична.
— Неизразимо злобно; съвършено, изключително зло.
— Стига, престани!
Искаше й се да затръшне слушалката, но не можеше. Нещото от другата страна я бе омагьосало. Лайза се доближи до нея.
— Какво има? Какво става?
Трепереща, мокра от пот, чувстваща се просто смразена от отвратителното присъствие, Джени понечи да отлепи слушалката от ухото си, когато чу съскане и прещракване — и след това свободен сигнал.
За момент, вцепенена, не можеше да реагира.
После, със стон, натисна бутона на нулата.
Имаше сигнал по линията. Чудесен, приятен, успокояващ звук.
— Централа.
— Централа, спешен случай — каза Джени. — Трябва да се свържа със службата на окръжния шериф в Санта Майра.
9
ЗОВ ЗА ПОМОЩ
— Пералня ли? — попита Кейл. — Каква пералня?
Брайс забеляза, че Кейл е неприятно изненадан от въпроса и само се преструва, че не разбира.
— Шерифе, накъде биеш? — попита Боб Робин.
Притворените очи на Брайс си останаха такива, а гласът му продължаваше да е бавен и спокоен.
— Господи, Боб, само се опитвам да стигна до дъното на нещата, така че да свършим с тази работа и да си ходим. Кълна се, мразя да работя в неделя и вече съм капнал. Трябва да му задам тези въпроси, а г-н Кейл може да не отговаря на нито един от тях, но аз ще ги задам, така че да мога да си отида у дома, да вдигна краката си нависоко и да изпия една бира.
Робин въздъхна. Погледна към Кейл.
— Не отговаряй докато не ти кажа, че може.
Разтревожен, Кейл кимна.
Намръщен, Робин се обърна към Брайс:
— Продължавай.
— Когато пристигнахме в къщата на г-н Кейл миналия четвъртък — каза Брайс, — след като той ни се обади и съобщи за двата смъртни случая, забелязах, че единият крачол на панталоните му и долният край на пуловера му са леко влажни, едва забележимо. Добих впечатление, че е изпрал всичко, което е носил на себе си и просто не е оставил достатъчно дълго дрехите си в сушилнята. Така че надникнах в мокрото помещение и открих нещо интересно. В шкафа точно до машината, където г-жа Кейл е държала сапуните, препаратите за пране и омекотителите, имаше два кървави отпечатъка върху голямата кутия „Чиър“. Единият бе размазан, но другият беше ясен. От лабораторията казаха, че отпечатъкът е на г-н Кейл.
— Чия бе кръвта по кутията! — остро попита Робин.
— И г-жа Кейл, и Дани са нулева група. Както и г-н Кейл. Това прави нещата малко по-трудни за нас…
— Кръвта върху кутията с прах за пране? — прекъсна го Робин.
— Нулева група.
— Тогава може да е била собствената кръв на клиента ми! Може да е останала върху кутията от по- рано, може би след като е работил в градината миналата седмица.
Брайс поклати глава.
— Както знаеш, Боб, цялата тази работа с кръвния тест е много усъвършенствана напоследък. Пробата може да се разгради на толкова ензими и протеини. Човешката кръв е почти така уникална, както и отпечатъците от пръсти. Така че съвсем определено кръвта по кутията с „Чиър“ — кръвта върху ръката на г-н Кейл, когато е оставил тези два отпечатъка — е кръв на малкия Дани Кейл.
Сивите очи на Флетчър Кейл останаха безизразни и непроменени, но лицето му силно пребледня.
— Мога да обясня — отвърна той.
— Почакай! — каза Робин. — Първо обясни на мен, насаме. — Адвокатът заведе клиента си в далечния ъгъл на стаята.
Брайс се отпусна на стола. Чувстваше се много остарял. Съсипан. Беше в това състояние от четвъртък, откак видя покъртителното, сгърчено телце на Дани Кейл.
Очакваше да изпита значително удовлетворение като притисне Кейл. Но не изпита нищо подобно.
Робин и Кейл се върнаха.
— Шерифе, страхувам се, че моят клиент е извършил глупост.
Кейл се опита да си придаде засрамен вид.
— Сторил е нещо, което може да се изтълкува погрешно — точно както вие сте го разбрали. Г-н Кейл е бил уплашен, объркан и изпълнен с мъка. Не е разсъждавал нормално. Сигурен съм, че всеки съдебен заседател би го съжалил. Виждате ли, когато намерил малкото си момче, той го вдигнал…
— Той ни каза, че не го е докосвал.
Кейл издържа погледа на Брайс и каза:
— Когато видях Дани да лежи на пода… не можех да повярвам, че е… мъртъв. Вдигнах го… мислех да го заведа в болницата… По-късно, след като застрелях Джоана, погледнах надолу и видях, че целият съм в… кръвта на Дани. Бях застрелял жена си, но изведнъж осъзнах, че може да изглежда като че съм убил също така и собствения си син.
— В ръката на съпругата ви имаше касапски нож — каза Брайс. — И върху нея навсякъде имаше от кръвта на Дани. И вие трябва да сте мислили, че съдебният следовател ще открие РСР във вените й.
— Сега разбирам това — каза Кейл, вадейки носна кърпа от джоба си и бършейки очите си. — Но тогава бях уплашен да не ме обвинят в нещо, което не съм направил.
Думата „психопат“ не бе най-подходящата за Флетчър Кейл, реши Брайс. Не беше луд. Нито бе социопат, съвсем не. Нямаше точна дума, която да го характеризира точно. Обаче едно добро ченге можеше да разпознае този тип и да види потенциала за криминална дейност и може би склонността към брутално насилие. Има определен вид мъже, които са много жизнени и обичат действието, мъже с прекалено много кух чар, чиито дрехи са по-скъпи отколкото могат да си позволят, които нямат ни една книга у дома (както Кейл), които нямат определено мнение за политика, изкуство, икономика или по какъвто и да е съществен въпрос, които не са вярващи, освен когато ги връхлети нещастие и искат да впечатлят някого със своето благочестие (както Кейл, който не принадлежи към никоя религия, а сега чете Библията в килията си най- малко четири часа дневно), които имат атлетично телосложение, но изглежда се отвращават от всяко занимание, което е здравословно като физическо упражнение, които прекарват свободното си време в барове и коктейлни заведения, които мамят жените си по навик (както Кейл, според всички сведения), които са импулсивни, непостоянни и винаги закъсняват за уречени срещи (като Кейл), чиито цели са или смътни, или нереални („Флетчър Кейл? Той е един мечтател.“), които често превишават банковия си кредит или лъжат за пари, които лесно взимат пари назаем и бавно ги връщат, които преувеличават, които знаят, че някой ден ще станат богати, но нямат определен план за спечелването на това богатство, които никога не се съмняват и не мислят за следващата година, които се тревожат само за себе си и само когато е твърде късно. Имаше такива хора, такъв тип мъже и Флетчър Кейл бе първокласен екземпляр от въпросния животински вид.
Брайс бе виждал и други като него. Очите им бяха винаги безизразни; в тях не можеше да се види нищо. Лицата им изразяваха чувства според случая, макар и всеки израз да бе пресилен. Когато изразяваха загриженост към всеки друг освен себе си, лицемерието им бе очевидно. Не бяха обременени с разкаяние, морал, любов или съпричастие. Често водеха живот на приемлива разруха, съсипвайки и огорчавайки онези, които ги обичаха, разтърсвайки живота на приятелите си, които им вярваха и се уповаваха на тях, мамейки доверието, но никога не прекрачваха чертата на откритото престъпно поведение. От време на време обаче някой такъв мъж отиваше по-далече. И понеже бе от хората, които никога не правят нещата наполовина, винаги отиваше много, прекалено далече.
