А ако не открием…
— Ще трябва да измисля нова хипотеза — отвърна д-р Пейдж.
Те се смълчаха, не бързаха да започнат претърсването, защото не знаеха какво ще открият — или дали нещо няма да ги открие тях самите.
Времето сякаш бе спряло.
Никога няма да се съмне, помисли си Брайс Хамънд, никога, докато не се размърдаме.
— Да тръгваме — каза той.
Първата сграда бе тясна и дълга, с една комбинация от художествена галерия и магазин за предмети на изкуството на първия етаж. Франк Отри счупи едно стъкло на предната врата, пресегна се вътре и отключи. После влезе и включи осветлението.
Давайки знак на другите да го последват, той каза:
— Разпръснете се. Не стойте един до друг. Не трябва да представляваме лесна мишена.
Докато Франк говореше, той си спомни за службата си във Виетнам преди почти двадесет години. Тази операция имаше същото късащо нервите качество на бойна задача: търсене и унищожаване на територията на партизаните.
Промъкнаха се предпазливо през галерията, но не намериха никого. И в малкия кабинет в дъното на изложбената зала нямаше никой. Обаче една врата от този кабинет водеше към стълби за втория етаж.
Изкачиха стълбите по войнишки. Франк се изкачи догоре сам, с извадено оръжие, а другите изчакаха. Той намери ключа на осветлението в края на стълбището, натисна го и видя, че се намира в ъгъла на хола на апартамента на съдържателя на галерията. Когато се увери, че помещението е празно, направи знак на хората си да се качат. Когато другите изкачиха стъпалата, Франк влезе в хола, придържайки се бдително близо до стената.
Претърсиха останалата част на апартамента, отнасяйки се към всяка врата като към потенциална точка на засада. И кабинетът, и трапезарията бяха празни. Никой не се криеше в дрешниците.
На кухненския под откриха мъртъв мъж. Беше само със синьо долнище на пижама и подпираше отворената врата на хладилника с посинялото си подпухнало тяло. Нямаше видими наранявания. Лицето му не изразяваше ужас. Изглежда бе умрял така внезапно, че не бе успял да зърне нападателя — и без ни най-малко предупреждение, че смъртта е близо. Продуктите за приготвяне на сандвич бяха разпилени около него по пода: счупен буркан майонеза, салам, смачкан домат, пакетче швейцарско сирене.
— Със сигурност не е убит от болест — каза натъртено Джейк Джонсън. — Колко болен би могъл да бъде, щом се е канил да яде салам?
— Станало е наистина много бързо — рече Горди. — Ръцете му са пълни с неща, които е вадил от хладилника и когато се е обърнал… просто се е случило. Банг: ей така.
В спалнята откриха още един труп. Тя лежеше в леглото, гола. Не по-млада от двадесет години и не по-стара от четиридесет; беше трудно да се разбере възрастта, защото бе напълно посиняла и подута. Лицето й бе изкривено от ужас, точно като това на Пол Хендерсън. Бе умряла по средата на писък.
Джейк Джонсън извади от джоба на ризата си молив и го промуши през спусъка на 22-калибровия автоматичен пистолет, който лежеше върху измачканите чаршафи до тялото.
— Смятам, че няма нужда да внимаваме с това — каза Франк. — Не е била застреляна. Няма никакви рани; няма кръв. Ако някой е използвал пистолета, това е била тя. Дай да го видя.
Франк взе автоматичния пистолет от Джейк и извади пълнителя. Беше празен. Дръпна шейната, насочи дулото към нощната лампа и надникна в цевта; в гнездото нямаше патрон. Поднесе дулото към носа си, подуши и му замириса на барут.
— Скоро ли е стреляно? — попита Джейк.
— Съвсем наскоро. Ако предположим, че е бил пълен, когато го е използвала, това означава, че е стреляла десет пъти.
— Виж тук — рече Уоргъл.
Франк се обърна и видя Уоргъл да сочи към една дупка от куршум в стената срещу леглото. Беше на височина около два метра от пода.
— И тук — каза Горди Брогън, привличайки вниманието им към друг куршум, забил се в дървото на тъмния скрин.
Намериха десетте бронзови гилзи във или около леглото, но не успяха да открият къде се бяха забили останалите осем куршума.
— Нали не вярваш да е уцелила осем пъти? — попита Горди Франк.
— Господи, не би могла! — каза Уоргъл, издърпвайки колана с кобура нагоре по дебелите си бедра. — Ако беше уцелила някого осем пъти, нямаше да е единствения труп в тази стая.
— Така е — каза Франк, въпреки че не обичаше да се съгласява за каквото и да било със Стю Уоргъл. — Освен това, няма кръв. Осем попадения биха означавали много кръв.
Уоргъл отиде до края на леглото и се взря в мъртвата жена. Тя бе облегната на няколко възглавници, а краката й бяха проснати в уродлива поза на желание.
— Мъжът в кухнята трябва да е бил тук, чукайки тази курва — каза Уоргъл. — Когато е свършил, отишъл в кухнята да вземе нещо за хапване. Докато са били разделени, някой е влязъл и я е убил.
— Първо са убили мъжа в кухнята — каза Франк. — Нямаше да го изненадат неподготвен, ако го бяха атакували след като тя е изстреляла десет изстрела.
— Човече, бих искал да прекарам цял ден в леглото с курва като тази — каза Уоргъл.
Франк зяпна към него.
— Уоргъл, ти си отвратителен. Наистина ли се възбуждаш дори от подпухнал труп — просто, защото тя е гола?
Лицето на Уоргъл почервеня и той отмести поглед от трупа.
— Какво по дяволите ти става, Франк? Какво си мислиш, че съм — някакъв перверзен тип ли? Хм? Не. Виждал съм тази картина по време на нощните дежурства. — Той посочи към една снимка в сребърна рамка до лампата. — Виж, по бикини е. Вижда се, че е страшно парче. Големи гърди. Страхотни крака. Това ме привлече, приятелю.
Франк поклати глава.
— Просто съм смаян как изобщо нещо може да те възбуди посред толкова много смърт.
Уоргъл взе това за комплимент и намигна.
„Ако се измъкна жив от тази работа, помисли си Франк, никога няма да допусна Брайс Хамънд да ми даде Уоргъл за партньор. Преди това ще напусна.“
Горди Брогън каза:
— Как е възможно да уцели осем пъти и да не спре нещото? Как може да няма капка кръв?
Джейк Джонсън прокара отново ръка по бялата си коса.
— Не зная, Горди. Но в едно съм сигурен — много бих искал Брайс да не ме бе докарвал никога тук.
До картинната галерия, върху табелата отпред на старомодната двуетажна сграда бе написано с готически букви:
Навсякъде светеше, вратата не бе заключена, Брукхартс работеше до девет дори и в неделя вечер извън сезона.
Брайс влезе пръв, следван от Дженифър и Лайза Пейдж. Тал влезе последен. Когато избираше кой да пази гърба му в опасни ситуации, Брайс винаги предпочиташе Тал Уитмън. Никому нямаше такова доверие,
