както на Тал, дори на Франк Отри.
Брукхартс бе претрупано място, ала учудващо уютно и приятно. Имаше високи хладилни шкафове със стъклени врати, които бяха пълни с бутилки и метални кутии бира; рафтове, стойки и кошове, препълнени с бутилки вино и спиртни питиета; други рафтове, натъпкани догоре с книги с меки корици, вестници и списания. Пури и цигари бяха наредени в кутии и кашони, метални кутии с тютюн за лула бяха изложени на купчини, разпръснати по някои от щандовете. Разни лакомства бяха натъпкани там, където е имало място: пликчета с бонбони, дъвки, фъстъци, пуканки, гевреци, чипс, царевични пръчици, мексикански царевични питки.
Брайс ги водеше през празния магазин и се оглеждаше за тела между редовете. Ала нямаше нито един труп.
Имаше обаче голяма локва вода, дълбока два-три сантиметра, която бе покрила около половината от пода. Те я заобиколиха внимателно.
— Откъде се е появила тази вода? — запита се Лайза.
— Трябва да е изтекла от кондезационното корито на някой от охладителите за бира — каза Тал Уитмън.
Заобиколиха един сандък с вино и внимателно огледаха хладилниците. Никъде около тихо бръмчащите уреди нямаше вода.
— Може да е протекло от водопроводната инсталация — каза Дженифър Пейдж.
Продължиха огледа, отправяйки се към килера, който се използваше като склад за вино и бира в картонени кашони, после се качиха на горния етаж, над магазина, където имаше канцелария. Не откриха нищо необичайно.
Върнаха се в магазина и се отправиха към предната врата. Брайс спря и клекна да погледне по-отблизо локвата. Натопи пръста си в нея; приличаше на вода и нямаше миризма.
— Какво не е наред? — попита Тал.
Изправяйки се, Брайс каза:
— Странно — тази вода тук.
— Най-вероятно е това, което каза д-р Пейдж: теч от водопровода — рече Тал.
Брайс кимна. Въпреки че не можеше да обясни защо, голямата локва му изглеждаше от значение.
Аптеката Тейтън бе малка и обслужваше Сноуфилд и всички околни планински селища. Над нея имаше апартамент, който заемаше два етажа; беше обзаведен в кремаво и прасковен цвят, с яркозелени акцентиращи части и няколко красиви старинни предмети.
Франк Отри преведе хората си през цялото здание, но не откриха нищо забележително — освен измокрения килим в дневната. Беше направо прогизнал; обувките им шляпаха по него.
Гостилницата Кендълглоу определено излъчваше очарование и изтънченост: големи стрехи и красиви инкрустирани корнизи, прозорци с резбовани бели капаци. Две лампи със стойки висяха от каменни колони, от двете страни на къса каменна алея. Три малки прожектора пръскаха ветрилообразни театрални светлини по фасадата на гостилницата.
Джени, Лайза, шерифът и лейтенант Уитмън спряха на алеята пред Кендълглоу и Хамънд каза:
— Отворено ли е по това време на годината?
— Да — отвърна Джени. — Извън сезона успяват да попълнят почти половината стаи. Имат прекрасна репутация за изтънчените пътници — а притежават само шестнадесет стаи.
— Добре… нека хвърлим един поглед.
Предната врата водеше в малък уютен салон: дъбов под, тъмен ориенталски килим, светлобежови канапета, два стола стил Кралица Ана, облечени в розова материя, маси от черешово дърво, бронзови лампи.
Рецепцията бе от дясната страна. Върху дървеното гише стоеше един звънец и Джени го натисна рязко няколко пъти, без да очаква отговор и без да получи такъв.
— Дан и Силвия имат апартамент зад тази служебна зона — каза тя и посочи към малките служебни помещения зад гишето.
— Те ли са собствениците? — попита шерифът.
— Да. Дан и Силвия Канарски.
Шерифът я изгледа за момент.
— Твои приятели ли са?
— Да. Близки приятели.
— Тогава по-добре да не гледаме в апартамента — рече той.
В неговите сини очи с тежки клепачи просветна разбиране и съчувствие. Джени бе изненадана от внезапните чувства на нежност и разбиране, които изпълниха лицето му. През изминалия час, докато наблюдаваше действията му, тя все по-силно осъзнаваше, че той е значително по-бдителен и по-умен, отколкрто й се стори в началото. Сега, гледайки в неговите чувствителни, пламенни очи, тя осъзна, че той е възприемчив, интересен, страхотен.
— Не можем да си отидем просто така — каза тя. — Рано или късно, това място трябва да бъде претърсено. Целият град трябва да бъде претърсен. Може би ще е добре да отметнем това място.
Тя вдигна подвижната част на дървеното гише и с отправи към вратата, разположена зад мястото на администратора.
— Моля ви, докторе — каза шерифът, — винаги оставяйте аз или лейтенант Уитмън да влизаме първи.
Тя отстъпи покорно назад и той влезе пред нея в апартамента на Дан и Силвия, но не откриха никого. Никакви трупове.
Благодаря ти, Господи.
Когато се върнаха на гишето, лейтенант Уитмън прелистваше книгата за гости.
— Само шест стаи са били заети, всичките на втория етаж.
Шерифът откри ключовете на едно табло до кутиите за писма.
С почти отегчителна предпазливост те се качиха по стълбите и прегледаха шестте стаи. В първите пет намериха багаж, фотоапарати, написани наполовина пощенски картички и други признаци, че в хотела наистина е имало гости, но не откриха самите гости.
В шестата стая, когато лейтенант Уитмън се опита да отвори вратата на банята, тя се оказа заключена. Той задумка по нея и извика:
— Полиция! Има ли някой вътре?
Никакъв отговор.
Уитмън погледна дръжката, после шерифа.
— Няма бутон за заключване от тази страна, значи трябва да има някой вътре. Да я разбия ли?
— Изглежда солидна врата — каза Хамънд. — Не е нужно да си изкълчваш рамото. Стреляй в ключалката.
Джени хвана Лайза за ръката и я дръпна встрани, за да я предпази, ако случайно куршумът рикошира.
Лейтенант Уитмън извика предупредително към онзи, който евентуално се намираше вътре, и стреля. После отвори вратата е ритник и бързо влезе вътре.
— Няма никой.
— Може да са минали през прозореца — каза шерифът.
— Тук няма никакви прозорци — каза Уитмън, мръщейки се.
— Сигурен ли си, че вратата бе заключена?
— Напълно. И може да се заключи само отвътре.
— Но как — като вътре нямаше никой?
Уитмън вдигна рамене.
— Освен това, има нещо, което трябва да погледнеш.
Всъщност всички погледнаха, защото банята бе достатъчно обширна да влязат четирима души. Върху огледалото над мивката, с едри, мазни черни букви бе надраскано набързо следното съобщение:
