вървеше.
Когато Едуардо изкара джипа от гаража, от перилата на предната веранда хвръкна голям гарван и прелетя над капака на колата с шумно махане на крилете. Едуардо удари спирачки и изключи двигателя. Птицата се издигна високо в червеникавосивото небе.
По-късно, в града, когато той излизаше от супермаркета и буташе количката с покупките, един гарван беше кацнал на решетката на джипа отпред. Предположи, че е същата птица, която го беше изплашила преди по-малко от два часа в ранчото.
Птицата остана на мястото си, като го гледаше през предното стъкло на черокито, когато той отиде отзад и отвори багажника. Докато слагаше продуктите зад задната седалка; гарванът изобщо не отклони погледа си от него. Продължи да го гледа и когато закара празната количка пред магазина, върна се и седна зад волана. Птицата отлетя едва когато той запали двигателя.
През всичките трийсет километра из монтанската провинция гарванът го следваше. Той го виждаше или като се навеждаше напред над волана, или просто като поглеждаше през страничния прозорец, в зависимост от позицията, която създанието избираше, за да го наблюдава. Понякога летеше успоредно на черокито, като се стремеше да не изостава. Понякога се устремяваше толкова напред, че се превръщаше в едва забележима точка сред облаците. После обаче се връщаше и отново поемаше успоредния курс. Беше с него през целия път до дома.
Докато Едуардо вечеряше, птицата беше кацнала на външния перваз на прозореца на северната стена на кухнята, където той беше видял за пръв път една от катериците. Щом стана да отвори прозореца, гарванът избяга, както беше направила и катерицата.
Остави прозореца отворен, докато довършваше вечерята. Свежият ветрец нахлу от потъналите в здрач поляни. Преди Едуардо да приключи с яденето, гарванът се върна.
Птицата остана на отворения прозорец, докато старецът изми чиниите, изсуши ги и ги подреди. Тя следваше всяко негово движение със светещите си черни очи.
Взе си поредната бира от хладилника и се върна на масата.
Седна на друг стол, по-близо до гарвана. Само една ръка разстояние го делеше от него.
— Какво искаш? — попита той, изненадан, че не се почувства глупаво загдето говореше на птица.
Разбира се, той не говореше на птицата. А на пътника.
— Просто искаш да ме гледаш ли? — попита отново.
Гарванът продължи да се взира съсредоточено в него.
— Искаш да комуникираш ли?
Птицата вдигна едното си крило, пъхна глава под него и започна да кълве перата си, сякаш се опитваше да пробие лед. След още една глътка Едуардо каза:
— Или искаш да ме контролираш като тези животни?
Гарванът пристъпи от единия на другия си крак, отърси се, вдигна високо глава и отново го погледна с едното око.
— Можеш да се преструваш на проклета птица, но аз знам, че не си; не си само птица.
Гарванът отново остана спокоен.
Навън здрачът беше отстъпил място на нощта.
— Можеш ли да ме контролираш? Сигурно можеш да го правиш само на по-прости същества, с по- прости нервни системи.
Черните очи блестяха. Острият оранжев клюн беше леко разтворен.
— А може би изучаваш екологията флората и фауната ни. Гледаш как функционира, усъвършенстваш уменията си? А? Може би си проправяш път към мен. Така ли е?
Птицата продължаваше да го гледа.
— Знам, че в птицата няма нищо от теб или поне нищо физическо. Също както нямаше в енотите. Това показа аутопсията. Мислех, че сигурно вкарваш нещо в животното, за да го контролираш, нещо електронно, може би дори нещо биологично. Мислех, че сигурно има много като тебе в гората. И че сигурно някой от вас е трябвало да проникне в животното, за да го контролира. Бях уверен, че Потър ще открие някакъв странен червей или охлюв в мозъка на енота, някаква проклета стоножка, прикачена към гръбначния му мозък. Семе, неземно изглеждащ паяк, нещо. Но ти не действаш по този начин, нали?
Той отпи от бирата.
— М-мм… Чудесна е.
Протегна бирата към гарвана.
Той продължи да го гледа над бутилката.
— Въздържател, а? Продължавам да научавам все нови неща за теб. Ние сме любознателни типове, ние — хората. Учим се бързо и добре прилагаме наученото. Добри сме в установяването на контакти с непознати. Това притеснява ли те?
Гарванът вдигна опашка и се изходи.
— Това коментар ли беше — запита Едуардо — или част от убедителната птича имитация.
Острият клюн се отвори и затвори, после пак, но птицата не отрони никакъв звук.
— По някакъв начин ти контролираш тези животни от разстояние. Телепатия или нещо подобно? От доста голямо разстояние, ако се съди по тази птица. Трийсет километра чак до Игълс Руст. Е, може би двайсет пет километра по птичи полет.
Ако пътникът разбра, че това, което изрече Едуардо, беше игра на думи, не го показа с нищо.
— Доста хитро, независимо дали е телепатия или нещо друго. Но определено съсипва бедното създание, нали? Ти обаче ставаш по-добър, като научаваш какви са ограниченията на местните бъдещи роби.
Гарванът започна да се пощи.
— Прави ли някакви опити да ме контролираш? Защото, ако си правил, мисля, че не съм забелязал нищо. Не съм усетил никакво дълбаене в моя мозък, не съм видял образи на извънземни, нищо от това, което пишат в романите.
Чук, чук, чук — продължаваше пощенето. Едуардо пресуши остатъка от „Короната“, след което избърса устата си с ръкава.
Докато унищожаваше бълхите по себе си, птицата го гледаше така спокойно, сякаш възнамеряваше да седи тук цяла нощ и да слуша неговото бърборене, ако той искаше да бъде така.
— Мисля, че напредваш бавно, опипваш внимателно пътя, експериментираш. Този свят е достатъчно нормален за нас, родените в него, но сигурно за теб той е едно от най-странните и ужасни места, които някога си виждал. Може би още не си много сигурен дали би се чувствал добре тук.
Той не започна разговора, очаквайки гарванът да му отговори. Не се намираше в някой проклет филм на „Уолт Дисни“. И въпреки това продължаващата тишина започваше да го дразни и изнервя, сигурно, защото беше изпил доста бира и сега беше изпълнен с гнева на пияния.
— Хайде. Стига си се преструвал. Направи го.
Гарванът продължи да го наблюдава.
— Ела ти тук. Направи ми посещение с истинската си същност, не като птица, катерица или енот. Ела като себе си. Без костюми. Хайде да го направим. Да приключим с това.
Птицата разтърси криле един-два пъти и това беше всичко.
— Ти си по-лош и от гарвана на По. Не казваш нищо, само стоиш на едно място. Какъв си ти?
Гледане, гледане.
И гарванът не помръдва, само стои, само стои…
Макар че По не беше един от любимите му автори, а само писател, който Едуардо беше чел, за да открие в крайна сметка какъв тип литература харесва, той започна да рецитира високо на пернатия страж, като влагаше в думите страстта на разтревожения разказвач, който поетът беше създал в стиховете си:
