извънземния бързо плъзва и се превръща в сензация. Такава вестникарска сензация, която засенчва твоето истинско послание и ти пречи успешно да изпълниш мисията си.
Трябва да пасваш на средата. Трябва да станеш един от онези, чийто свят се стремиш да спасиш.
Макар и в крайна сметка да настъпи мигът да разкриеш самоличността си, по-голямата част от работата трябва да бъде свършена в анонимност.
Нещо повече, цивилизацията, която спираловидно върви надолу към бездната, понякога променя положително посоката си на развитие и не вижда нищо нередно в нея. Хората често виждат романтика в мрака, но не са в състояние да различат истинския ужас, който ги чака на дъното, в най-дълбокия и непрогледен мрак. Следователно те отблъсват подадената им за помощ ръка, независимо от добрите намерения, с които тя бива протегната. Дори често убиват доброжелателите на обществото.
В това дело, поне на началния етап, секретността е ключова за успеха.
И когато Кас се навежда над масата на фона на зловещата светлина от свещите и пита Къртис, дори е извънземен, когато Поли задава същия въпрос на Стария Жълтьо и когато и двете близначки произнасят: „Разказвайте всичко, извънземни“, момчето посреща проницателните сини очи на близначките, отпива от безалкохолната бира, припомня си заръките на майка си — които не е усвоил от директното прехвърляне на мегаданни, а от десет години всекидневно обучение — поема си дълбоко дъх и отговаря:
— Да, аз съм извънземен — след което им разказва цялата истина и нищо не си измисля.
В края на краищата майка му винаги го е учила, че могат да възникнат извънредни обстоятелства, при които е по-разумно да се нарушават правилата. И често му е казвала, че от време на време се появява някой толкова специален, че променя за един миг живота ти и ти самият се променяш за по-добро и завинаги.
Габи, нощният пазач на туристическия призрачен град в Юта, определено не беше носител на позитивни промени.
Близначките Спелкънфелтър обаче, с техните изумителни многообразни общи интереси, с тяхната жажда за живот, с добри и нежни сърца, са именно вълшебните създания, за които майка му е говорила толкова много пъти.
Удоволствието им от неговото разкритие първоначално кара момчето-сирак да потрепери. Детинското вълнение и учудване до такава степен ги обзема, че заприличват на двете невръстни момиченца от Индиана. Сега, макар и по начин по-различен от този със Стария Жълтьо, Кастория и Полуксия също стават негови сестри.
Глава 57
Сигурно Престън Мадок се е отбил да играе блекджек в малкото казино в Хоуторн или е открил някое добро място да наблюдава звездите из пустинното небе в надеждата си да зърне величествен извънземен космически кораб на път за забравените от Бога малки градчета на Невада. Или може би се бави, защото пътьом е убил някой нещастник с грозни крайници.
Когато най-накрая се прибра, носеше хартиени пликове, от които се разнасяше божествен аромат. Сандвичи с морски деликатеси, с месо и кашкавал, лук и чушки, гарнирани с олио и оцет. Големи количества картофена салата и макарони. Оризов пудинг, ананасов кейк.
Винаги досетливият съпруг беше взел за старата Синсемила вегетариански сандвич с домати, горчица, салата от боб.
Заради дългото пътуване по магистралата през деня, извратените планове и схеми, смърканите и изпушени наркотици, изпитата текила, скъпата й майчица беше изпаднала в прекалено дълбоко безсъзнание, за да вечеря с тях.
Благородният Престън показа, че освен известен учен и академик е и добър спортист. Той напрегна мускули и пренесе отпуснатата Синсемила в тяхната спалня. През цялото това време майка й не издаде никакъв звук и не показа никакви признаци на живот, сякаш беше чувал с картофи.
Доктор Смърт се задържа известно време в покоите им. Макар че вратата на спалнята беше отворена, Лейлъни не пожела да се приближи, защото знаеше каква гледка ще я чака там. Предположи, че Престън сигурно оправя завивките, запалва свещ с аромат на ягода и киви, съблича изпадналата в дълбоко кома съпруга и подготвя сцената за „романтично“ и вълнуващо преживяване, каквото не е описвано дори и в най-добрите любовни романи.
Лейлъни се възползва от отсъствието на Престън. Разгъна дивана в дневната и си взе сандвич. После си легна заедно с вечерята и с романа за зли хора-свине от друго измерение. Ядеше и се преструваше, че е погълната от четенето, за да не я накара псевдобаща й да вечеря с него на масата.
Тревогите й, че може да се наложи да вечеря с Престън Мадок по прякор Джордан Банкс, вероятно с черни свещи и оголен череп на масата, се оказаха безпочвени. Той отвори бутилка бира „Гинес“ и тихо седна на масата, без да отправи покана към нея.
Седеше на разстояние около пет мера от нея и я гледаше.
С периферното си зрение Лейлъни разбираше кога той хвърля погледи към нея и дори я гледа продължително. Всъщност не й беше проговорил, откакто бяха в онова бистро западно от Вегас. Понеже открито каза, че той е убил брат й, сега доктор Смърт й се сърдеше.
Човек би си помислил, че маниаците-убийци не са чак толкова чувствителни. Имайки предвид техните престъпления срещи подобни на тях човешки същества и срещу човечеството като цяло, редно би било поне да си дават сметка, че хората ще се опитват да оспорват виждането им или дори да ги засегнат и да ги обидят. В съвместния живот с Престън обаче Лейлъни откри, че маниаците са много по-раними дори от момичетата в пубертетна възраст. Почти усещаше агресивността и арогантността, които той излъчваше.
Престън, разбира се, знаеше, че е убил Лукипела. Едва ли страдаше от амнезия. А пък и не беше убил и заровил Лукипела, без да съзнава случващото се. И все пак той сякаш мислеше, че Лейлъни е показала лоши обноски, като е споменала за едно от мрачните му деяния по време на обяд, и то пред абсолютно непознат човек. Така беше поставила под съмнение неговата искреност по въпросите на извънземните лечители и техния всмукващ лъч.
Тя беше убедена, че ако вдигне поглед от книгата и се извини, Престън ще се усмихне и ще отговори нещо от типа на: „Няма нищо, тиквичке, всички правят грешки.“
В момента го чакаше неговата любима. Безжизнена и отпусната като пън. Самата мисъл за интимни преживявания с нея го ободряваше и не му позволяваше да бъде намръщен и мрачен. Докторът на смъртта хапна набързо и се върна в спалнята, като този път затвори вратата след себе си. На масата остави пликовете, пластмасовите чинийки и мръсните пластмасови лъжички. Знаеше, че Лейлъни ще почисти след него.
Тя веднага скочи от леглото, грабна дистанционното на телевизора и включи една програма, на която даваха не чак толкова смешен комедиен сериал. Усили звука, за да не чува страстните въздишки и пъшкане, които може би щяха да идват от другия край на караваната.
Докато родителката на вълшебни деца лежеше безчувствено, а Престън беше обсебен от любовните си преживявания в тяхното проклето любовно гнезденце, Лейлъни повдигна матрака, отлепи изолирбанда и леко опипа вътрешността. Вътре беше скрит малък найлонов плик, в който преди месеци беше пъхнала ножа, за да не пробие той пълнежа на матрака.
Но найлоновият пакет на пипане не беше същият. Формата, размерът и теглото бяха много по- различни.
Пликът беше празен. Тя го извади и веднага установи, че ножът е изчезнал. На негово място беше сложена фигурката на пингвин, която беше принадлежала на Тетси и която Престън беше взел със себе си, защото му напомняла за Луки. И която Лейлъни беше подарила на Дженива Дейвис.
Глава 58
Полунощ в Сакраменто: тези три думи не биха могли да послужат никога за име на любовен роман или на известен мюзикъл на Бродуей.
Като всяко друго място и този град притежава особена красота и собствен чар. Но на един притеснен и
