— Трудно е да си намериш работа и да я запазиш, когато по петите ти е ФБР. Това искам да кажа. Ако свърша някаква работа за вас, знаейки, че племенницата ви възнамерява отнеме момичето от законните му родители, значи я подпомагам и ставам съучастник в отвличането.
— Та това е смешно, скъпи.
— Законът е такъв — съучастничество в углавно престъпление.
— Този закон е направо смешен.
— Всъщност, за да се защитя и да не ме осъдят като съучастник, щом ви върна парите, трябва веднага да се обърна към властите и да ги предупредя за това, което племенницата ви възнамерява да стори в Айдахо.
Дженива вдигна предизвикателно глава и го изгледа невярващо.
— Я не ме занасяйте, скъпи.
— Да ви занасям? Адски съм сериозен.
Тя му намигна.
— Не, не сте.
— Напротив, съм.
— Не, не сте. — Тя отново намигна. — Няма да отидете в полицията. И дори и да върнете парите, ще продължите да се занимавате със случая.
— Няма да се занимавам.
— Знам как става, скъпи. Трябва да си изградите — как го наричаха? — стабилно алиби. Ако нещата се влошат, ще твърдите, че не сте работили по случая, защото не сте взели никакви пари.
Той извади от джоба си триста долара и ги остави на масата.
— Не си изграждам нищо. Просто се отказвам.
— Не, не се отказвате.
— Никога не съм казвал, че поемам случая.
Тя му се закани с пръст.
— Не, казахте го.
— Не съм.
— Казахте го, скъпи. В противен случай откъде дойдоха тристате долара?
— Аз — твърдо каза той — се отказвам. О-Т-К-А-З-В-А-М. Оттеглям се от професията. Тръгвам си. Край, финито.
Дженива се усмихна широко и отново му намигна. Този път намигването беше ясно изразено, комично.
— Както решите, господин Фаръл. Ако трябва да свидетелствам в съда по повод смешния закон, разчитайте на мен, че ще потвърдя пред съдията, че сте се О-Т-К-А-З-А-Л-И най-категорично.
Тази жена притежаваше усмивка, която можеше да накара птиците от небето доброволно да влязат в клетка. Една от бабите на Ноа беше починала, преди той да се роди, а другата му баба изобщо не приличаше на Дженива Дейвис. Тя беше лисица със сурови черти и дрезгав от уискито глас. През годините, в които заедно с дядо Фаръл държаха заложна къща и се занимаваха с хазартни залози, тя можеше да изплаши дори и най-коравите нехранимайковци само като ги изгледа и изрече няколко думи на келтски език. Въпреки това му се струваше, че в момента е седнал и яде сладки с баба си, с идеалната и съвършена баба, а не с истинската. И под объркването се издигаше топло и приятно чувство, каквото той никога не беше изпитвал преди. При сегашните обстоятелства това чувство беше опасно.
— Не ми намигайте повече, Дженива. Опитвате се да заговорничете с мен, но няма да стане.
— О, скъпи, знам. Чух, че сте се О-Т-К-А-З-А-Л-И, оттеглили, финито. Ясно ми е. — Тя отново се усмихна широко. Не му намигна, но му направи знак с вдигнат нагоре палец.
Ноа взе сладката и я изяде. Беше голяма, но той я налапа набързо. Задъвка енергично и в същото време изгледа сърдито Дженива Дейвис.
— Още ванилова кола? — попита го тя.
Опита се да откаже, но устата му беше пълна и не можеше да говори. Улови се, че кима утвърдително.
Тя му наля още сироп и кола в чашата и му сложи две кубчета лед.
Дженива седна отново на масата, а Ноа каза:
— Нека се опитам пак.
— Какво да се опитате?
— Да ви обясня сериозността на ситуацията.
— О, небеса, та аз не съм малоумна, скъпи. Разбирам ситуацията. Вие получавате вашето алиби, а в съда аз свидетелствам, че не сте ни помогнали, макар и да сте го сторили. Или по-точно, ще го сторите. — Тя прибра доларите. — И ако всичко мине добре и изобщо не се стигне до съд, тогава ще ви върна парите и ще платим всичко останало, което ви дължим. Може да ни е необходимо известно време, може дори да правим месечни вноски, но ние сме хора на честта и държим на нея. И никой от нас няма да стигне до съда. Не искам да ви обиждам, скъпи, но си мисля, че не сте много силен в разбирането на закона.
— Бях полицай преда, да стана частен детектив.
— Тогава е трябвало да го научите по-добре — посъветва го тя и топло се усмихна, от което отново го обзеха приятните топли чувства.
Той се намръщи, наведе се над масата и се опита да призове тъмната си страна, за да я отхвърли грубо.
— Много добре разбирах закона, но въпреки това ми взеха значката, защото пребих един заподозрян. Бих го като чувал с картофи.
Тя изцъка с език.
— Това не е нещо, с което трябва да се гордеете, драги.
— Не се гордея. Имах късмет, че не ме пратиха в затвора.
— Определено тонът ви прозвуча така, сякаш се гордеете.
Той я изгледа изпитателно, докато изяде и последното парче от сладката. После отпи и от колата.
Тя обаче не се уплаши ни най-малко от погледа му. Усмихна му се все едно, че му се радваше как яде от сладките й.
— Всъщност отчасти се гордея. Не би трябвало, но е така. Тогава трябваше да се отзова на едно обаждане за домашно насилие. Онзи беше подул жена си от бой. Когато отидох там, тя беше цялата в кръв, а той се беше заел с дъщеря си. Малко момиче, на около осем години. Беше му избил няколко зъба. Когато ме видя, го пусна и не се съпротивлява при ареста. Но аз се изпуснах. Като видях момичето, ми падна пердето.
Дженива леко стисна ръката му.
— Което говори добре за вас.
— Не, не беше много добре. Можех да продължа, докато го убия — но момичето ме спря. В рапорта си излъгах, написах, че онзи се е съпротивлявал при задържането. При изслушването в съда жена му свидетелства срещу мен… но момичето също излъга в моя полза и те повярваха на детето. Или поне се престориха. Сключих сделка да напусна полицията, а те се съгласиха да ми дадат обезщетение и да ме подкрепят при кандидатстването ми за разрешително за частен детектив.
— Какво се случи с детето?
— Изглежда насилието е било от доста време. Съдът отне родителските права на майка му върху него и го даде на баба му и дядо му. Скоро ще завърши гимназия. Добре е, добро хлапе е.
Дженива отново стисна ръката му и се облегна назад сияеща.
— Вие сте точно като моя Шерлок Хоумс.
— Кой Шерлок Хоумс?
— Този, в който бях влюбена, когато бях на двайсет години. Ако не бях скрила тялото на убития ми съпруг в една нефтена цистерна, Филип сигурно нямаше да ме зареже.
— Убила сте съпруга си?
— Не, сестра ми Кармен го застреля. Скрих трупа, за да я защитя и да спестя на баща ни скандала. Генерал Стърнууд — така се казваше татко ни — не беше в добро здраве. И той…
Изведнъж на лицето на Дженива се изписа изненада.
