без значение дали ще трябва да се жертва, за да се добере до него, защото така или иначе животът й вече нямаше да има смисъл.
Глава 60
— Работата ви е толкова вълнуваща. Ако можех да повторя живота си, също бих станала частен детектив. Вие се наричате помежду си „пръчове“, нали?
— Някои може би, госпожо — отвърна Ноа Фаръл. — Но аз лично се наричам ЧД. Или поне се наричах доскоро.
Дори сутринта августовската жега беше изпълнила кухнята като някакво реално и осезаемо същество, голяма котка със затоплена от слънцето козина, промъкваща се между краката на масата и столовете. Пот изби по челото на Ноа.
— Когато бях на двайсет години — каза Дженива Дейвис, — бях страстно влюбена в един ЧД. Макар че трябва да си призная, не го заслужавах.
— Трудно ми е да повярвам. Трябва да сте била добра партия.
— О, колко сте мил. Но истината е, че в онези дни бях „лошо“ момиче, а той като повечето представители на професията си имаше морален кодекс. Сигурно знаете етиката на ЧД.
— Моята е прибрана в шкафа.
— Съмнявам се. Харесват ли ви сладките ми?
— Много са вкусни. Но това не са бадеми?
— Точно така, орехи са. Как е ваниловата кола?
— Мисля, че е черешова.
— Да, използвах черешов сироп вместо ванилов. Имах ванилова кола до вчера. Промяната ми се струва приятна.
— Не съм пил черешова кола от дете. Бях забравил колко е приятна на вкус.
Усмихната, Джен кимна към чашата му и отвърна:
— Ами ваниловата кола?
Ное седеше в кухнята на Дженива вече петнайсет минути и се беше адаптирал към духа на разговора. Той вдигна чашата си като за тост.
— Божествена е. Казахте, че племенницата ви е телефонирала?
— Да, в седем тази сутрин, от Сакраменто. Притеснявах се за нощуването й там. Едно красиво момиче не е в безопасност в град, в който има толкова много политици. Но сега тя отново е на път, надявам се до довечера да стигне до Сиатъл.
— Защо не взе самолет до Айдахо?
— Сигурно няма да може да вземе Лейлъни веднага. Ще трябва да ги следва, и то може би дни наред. Затова предпочете за целта нейната кола. А пък и бюджетът е прекалено ограничен, за да си позволи самолети или коли под наем.
— Имате ли номера на мобилния й телефон?
— Ние не използваме мобилни телефони, скъпи. Бедни сме като църковни мишки.
— Тогава не бих препоръчвал да постъпва така, госпожо Дейвис.
— Мили Боже, разбира се, че не е препоръчително, скъпи. Но трябваше така да постъпи.
— Престън Мадок е опасен противник.
— Той е жесток и болен кучи син, скъпи, и именно затова не можем да оставим Лейлъни при него.
— Дори и племенницата ви да избегне физическия сблъсък, дори и да вземе момичето и да го върне тук, нещата няма да свършат с това. Съзнавате ли в каква опасност се намира тя?
Госпожа Дейвис кимна, отпи от напитката си и отвърна:
— Доколкото разбирам, губернаторът ще я накара да вдиша голяма доза смъртоносен газ. Мен — също. Този губернатор не е много добър човек. Мислите ли, че иначе щеше да ни остави на произвола на съдбата, след като вече ни утрои сметките за електричество?
Ноа попи челото си с хартиена салфетка.
— Госпожо Дейвис…
— Моля ви, викайте ми Дженива. Хавайската ви риза е много хубава.
— Дженива, дори и Мики да има най-добри намерения, отвличането си е отвличане. Федерално углавно престъпление. Ще задействат ФБР.
— Мислим да скрием Лейлъни при папагалите — сподели Дженива. — Там никога няма да я открият.
— Какви папагали?
— Етърва ми Клариса е сладка жена и гледа шейсет папагала. Живее в Хемет. Кой ще я търси в Хемет? Никой. Определено не и ФБР.
— Ще стигнат и до Хемет — мрачно я увери той.
— Един от папагалите знае много мръсни думи и изрази, но и другите не падат по-долу. Птицата, която говори ругатни, преди е била на един полицай. Тъжно, нали? На полицейски служител. Клариса се опита да отучи папагала от тези неща, но не успя.
— Дженива, дори ако момичето не си измисля нищо от разказаното, дори и наистина да е в сериозна опасност, не можете да вземете закона във ваши ръце и сами да раздавате правосъдие…
— В днешно време се навъдиха много закони — прекъсна го тя. — Но няма никаква справедливост. Знаменитости убиват жените си и остават на свобода. Майка убива децата си и журналистите от телевизията казват, че тя била жертва, и те кара да пращаш пари на адвокатите й. Когато всичко се обърне с главата надолу, кой глупак ще седи със скръстени ръце и ще си мисли, че правосъдието ще възтържествува?
Тази жена беше по-различна от онази, която беше говорила преди минута. Зелените й очи горяха. Чертите на миловидното й лице бяха станали по-сурови.
— Ако Мики не го направи — продължи тя, — онова болно копеле ще убие Лейлъни и всичко ще се потули сякаш детето никога не е съществувало. Никой освен мен и Мики няма да знае какво е изгубил светът. И наистина ще е голяма загуба, защото това момиче е като ярка звезда. Напоследък хората си правят кумири и герои от актьори, певци, авторитарни политици. Колко объркан трябва да е станал животът, щом героят изглежда така? Спокойно бих заменила всички тях за това момиче. То притежава повече желязна воля и по-горещо и искрено сърце, отколкото хиляди от тези така наречени герои. Искате ли още сладки?
В последно време Ноа предпочиташе захарта само в течно състояние, предимно в алкохол, но сега почувства необходимост от метаболичен ускорител, за да надделее в спора с тази жена и за да й втълпи разумно поведение. Взе си още една сладка от чинията.
— Открихте ли някакви документи за женитбата на Мадок с майката на Лейлъни? — попита Дженива.
— Не. Дори и в Интернет няма. Страната ни е голяма. В няколко щата, ако имаш убедителна причина и приятели на подходящите постове, можеш да си уредиш лична сватба в присъствието на съдия, която е легитимна, но не се документира никъде. И не е лесно да се проследи. Но по-вероятно е да са се венчали в друга страна, в която са разрешени сватбите на чужденци. Може би в Мексико или в Гватемала. Ще си спестим много средства, ако Лейлъни ни каже къде е станала женитбата.
— Ние щяхме да я попитаме, ако беше дошла втори път за вечеря. Но повече не я видяхме. Предполагам, че истинското име на майка й и фактът, че брат й е съществувал, не са по-лесни за доказване и откриване от сватбата?
— Да, но не е невъзможно. Обаче пак повтарям, по-лесно ще е, ако разговарям с Лейлъни. — Объркан, той остави сладката на масата. — Седя тук и говоря така, сякаш напълно съм се ангажирал със случая, но съвсем не е така, Дженива.
— Знам, че ще е скъпо, а и Мики не ви е дала много…
— Проблемът не е в парите.
— … но аз мога да заложа тази къща и да взема малък заем. Мики ще си намери работа скоро, убедена съм.
