хамбар.
Дори и в тъмната нощ се вижда в какво окаяно състояние е постройката. Покривът е разкривен, стените са олющени. Освен ако този хамбар не е някой замаскиран таен склад с оръжие — плазмени мечове, лазерни пушки, неутронни гранати — Къртис не вижда каква надежда или защита може да им даде тази сграда. Дори при буря човек тук не би могъл да получи подслон.
Зад тях в града вече бушуваше страшен ураган. Писъците и виковете трудно стигат до тях през пустинята, но и това, което чува, е достатъчно да го накара да настръхне. Стрелбата, която е позната на този край от век и половина, е съпроводена от звуци, които не са били чувани никога — нито в стария Див Запад, нито в новия. Зловещ звън, подобен на камбанен, разцепва въздуха и разтърсва земята. Тънко свистене, което вибрира в атмосферата, пулсиращ вой, измъчен метален стон.
Докато Габи отваря врата на хамбара, кухо бумтене приковава вниманието на Къртис и той се обръща назад. Една от големите сгради — може би барът и салонът за игра на карти — се срутват и изчезват, сякаш потъват в черна дупка. При сгромолясването се вдига голям облак прах от сол и Къртис потръпва.
Вторият гръм е съпроводен от огнено оранжево кълбо на мястото, където се намираше барът. Пожарът сякаш разсъблича постройката: гредите и коловете, балконите, вратите и два реда стълби (като гръбнака на гигантски динозавър) постепенно потъват в пламъците. Отново във въздуха се вдига облак сол и Къртис си представя как барът като със замах на вълшебна пръчица се появява отново цял и непокътнат.
Габи няма време да гледа представлението. Къртис влиза след него и кучето в хамбара.
Очакваше вратата да е паянтова. Дървена от външната страна и обкована със стомана отвътре, тя се затваря плавно и леко след него.
Озовават се в къс и сенчест коридор, осветен само от една отворена врата в другия край. Светлината явно идва от електрическа лампа.
Въздухът тук не мирише нито на пустиня, нито на солните полета. И е хладно.
„Борови дървета, борови дървета, близо до пода, борове на пода. Восък с аромата на бор върху пластмасови рафтове. Канела и захар, трохи от бисквити, масло, захар и канела на пода. Добре, добре“.
Ярката светлина идва от кабинет без прозорци с две бюра и шкафове. И хладилник. Студеният въздух излиза през вентилационен отвор до тавана.
Едва доловимите вибрации на пода говорят за наличието на подземно помещение, в което вероятно се намира бензинов генератор на ток. Този хамбар е достоен за Дисниленд: чисто нов е, но е изработен така, че да изглежда като стара фермерска постройка от миналия век. В сградата има кабинет и работна площ за персонала, който поддържа съществуването на призрачния каубойски град. При това напълно се вписва в пейзажа и не нарушава атмосферата.
На близкото бюро има чаша кафе и голям термос. До чашата лежи подвързан с вестник роман на Нора Робъртс. Кафето и книгата сигурно са на Габи, освен ако няма някой призрак тук.
Макар че бягат от тежковъоръжени преследвачи, които могат да нахлуят с гръм и трясък тук след броени секунди, нощният пазач се спира, за да прибере книгата от бюрото и я пъха в едно от чекмеджетата.
После глуповато поглежда Къртис. Загорялото му лице се изчервява.
— За Бога, момче, опасно е да оставаме тук. Сякаш Сатаната се е пробудил от сън! Давай, хайде да вървим!
Къртис се е спрял само защото Габи го е сторил. Но после осъзнава, че пазачът му крещи само за да отвлече вниманието му от случката с романа.
До малкия кабинет е разположен втори, по-голям. Има още четири врати, значи има и други стаи. Старият хамбар изобщо не е такъв, какъвто изглежда отвън. И Габи съвсем не е такъв, за какъвто се представя. В музейния град работят доста хора.
Габи повежда Стария Жълтьо и Къртис към най-крайната врата, отключва я и влизат в голям гараж. Три от местата за паркиране са празни, а на четвъртото стои джип — бял „Маркюри Маунтинър“, чиято предница е обърната към плъзгащите се врати на гаража.
Габи отваря вратата на водача, Къртис сяда до него.
— Това куче, то избяга ли?
— Тук е, сър.
— Кво?
— Казвам, че е при мен, сър.
Габи се намества зад волана.
— Само това ми липсваше, мама му стара. Да ми пикае куче в новия ми мюркюри!
— Успяхме да хапнем само няколко сандвича и пихме малко портокалов сок — Къртис също се намества с Жълтьо в ръцете.
— Мътните да го вземат! Защо я сложи на предната седалка?
— А защо не?
Габи натиска бутона на дистанционното за отварянето на гаража и запалва двигателя.
— Пътниците с опашки трябва да се качват от задната врата! Бог така е преценил, когато е творял Божиите създания и малките рибки.
— Бог наистина е създал малките рибки, сър, но не виждам каква връзка има това?
— Ти май не си от най-умните. По-добре дръж здраво песа си, ако не искаш да се размаже по предното стъкло.
Стария Жълтьо се поизправя в скута на Къртис, но момчето обгръща с ръка кучето, за да го накара да се успокои.
— Ще се изнесем оттук яко дим! — обяснява на висок глас Габи и подкарва джипа. После натиска силно педала на газта и колата се изстрелва от гаража, докато вратата още се вдига.
Къртис първо бива прикован към седалката, а после се блъска във вратата, когато пазачът прави такъв завой, че едва не обръща джипа.
— Според правилника трябва да си сложим коланите, сър! — казва високо момчето, за да заглуши ръмженето на двигателя.
Дори и на слабата светлина от таблото на колата Къртис вижда как лицето на пазача помръква, сякаш пред него стои служител от правителството. Следващите минути доказват, че Габи може едновременно да ругае и да кара:
— Цялата тая пасмина политици нямат грам мозък в главата си! Никой дебелогъз и дебеловрат политик и никой тлъст и празноглав бюрократ не могат да ми кажат дали да си слагам колан или не, и толкоз! Щом искам да натисна спирачката и да изхвръкна през стъклото с главата напред, що трябва някой да ми казва дали имам право или не! Тия скапаняци още малко ще ни накарат да се връзваме с каишки като кучетата, докато си караме!
Докато пазачът продължава да се пали, Къртис поглежда назад към превърналия се в бойно поле призрачен град. Там се разиграва някакъв светлинен спектакъл. Толкова страшен, че би накарали Уайът Ърп да се скрие в църквата. Когато престрелката и боевете там свършат, ще бъде много трудно градът да бъде възстановен от руините и пепелта.
Мисълта, че ФБР знае за него и за преследвачите му, не го оставя на мира. Те дори се намесиха и си мислят, че могат да го открият и да го поставят под засилена охрана, преди враговете му да са се добрали до него. Сигурно знаят, че силите им са неравни, но въпреки това се впуснаха в авантюрата. Не може да се въздържи и да не се възхити на ентусиазма и на куража им, макар че накрая те ще го подложат на експерименти. Разбира се, ако го хванат и го задържат достатъчно дълго.
Оказва се, че Габи може да кара по-бързо отколкото говори. Сякаш летят с ракета през солните полета.
За да не привличат вниманието, карат с изгасени фарове.
Това също е в разрез с правилника за движение, но момчето решава, че не си струва да ядосва излишно Габи. А пък и Къртис в края на краищата неведнъж е нарушавал закона, докато е бягал (дори и да не се гордее с криминалните си подвизи).
От облачното небе не прониква никаква светлина, но блясъкът от солта по земята им помага, за да не карат на сляпо. Освен това Габи познава терена. Той избягва пътищата и кара само по полетата, така че
