няма опасност да блъснат някоя насрещно движеща се кола.
Солните полета хвърлят бяло сияние. Джипът също е бял и затова не би трябвало да се забелязва лесно. Гумите оставят слабо забележими следи, които след известно време бързо ще се разсеят.
Ако агентите на ФБР или негодниците използват детектори за движение, тогава Габи трябва да изгаси и цигарата си. Иначе тактиката му „бяло върху бяло“ няма да има никакъв ефект.
— … Завържи ги с колана, намажи ги със сланина и мас, хвърли ги в мазе, пълно с хиляди изгладнели миризливи буболечки и им гледай тогава сеира на копелетата! — заключва Габи.
Продължават да се носят из солните полета с такава шеметна скорост и на Къртис му се струва, че да смени темата е въпрос на живот и смърт.
— Много ми харесва „Елдорадо“, „Сърцето на златния Запад“ и „Тексаска луна“.
— Кво ти има, бе, момче?
Кучето се прозява и потреперва в скута на Къртис.
— Внимавайте! — извиква момчето.
Габи поглежда напред.
— Само някаква си буца — отговаря небрежно той, докато огромното кълбовидно парче отскача от предната броня на джипа, прелита над предното стъкло и пада с характерно дрънчене някъде отзад.
Макар и вече да нервничи, Къртис прави пореден опит да заговори на пазача:
— „По следите на племето Навахо“ беше страхотен филм, „Светлините на Санта Фе“ също. Ама най- добър беше „Синовете на следотърсачите“.
— Филми ли казваш?
— Да, сър.
Габи натиска още по-силно педала на газта, но не обръща никакво внимание на пътя. Сякаш е абсолютно сигурен, че шестото му чувство ще го предпази от всякакви произшествия. Вместо да гледа напред, се обръща към Къртис:
— Когато маниаците от правителството се опитват да унищожат света, как, по дяволите, можеш да говориш за филми?
— Щото те са филмите на дядо ви, сър.
— Филмите на дядо ми? Гръм и мълния! Кви са тия глупости? Дядо ми беше пътуващ търговец, продаваше библии и безсмислени енциклопедии на ония балами, дето му отваряха вратата.
— Ами Рой Роджърс?
Брадата, веждите и ушите на Габи настръхват, дали от раздразнение или от статичното електричество, възникнало от комбинацията между висока скорост и сух пустинен въздух.
— Рой Роджърс? — извика отново той. С едната ръка държи волана, а с другата удря по него. — Че кво, да го вземат мътните, може да има общо един лъскав и наконтен каубой с мен? Де го чукаш, де се пука.
Къртис не разбира какво е това, което го чукаш, нито пък защо то е толкова важно за пазача точно в момента. Той обаче вижда, че се движат прекалено бързо и непрекъснато увеличават скоростта. Колкото повече се ядосва този Габи, толкова по-силно натиска педала на газта. И всичко, което Къртис казва, го ядосва още повече. Повърхността на долината е изумително плоска, но с такава стремителна скорост дори и най-малкото камъче би обърнало джипа. Ако се натъкнат на дупка или камък, или пък на някой от ония излъскани от слънцето кравешки черепи, дето толкова често ги показват по уестърните, ще изскочат от пътя и ще се преобърнат.
Къртис вече не смее да се обади. Габи обаче е готов да удари волана пак, ако момчето каже нещо. И така без желание да спори, с намерението да бъде максимално дружелюбен и да се съгласява почти с всичко, за да успокои малко пазача и в същото време да го накара да намали скоростта, Къртис плахо заговаря:
— Без да се обиждате, сър, но Рой Роджърс съвсем не ми изглежда толкова наконтен.
Габи хвърля бегъл поглед към пътя пред себе си и Къртис си отдъхва за миг, но веднага след това пак се обръща към момчето и джипът отново увеличава скоростта.
— Момче, помниш ли, когато одеве при водната помпа те попитах дали си наред и дали не си глупав?
— Да, сър. Аз отговорих, че сигурно може да ми има нещо.
— Когато някой те нарече глупак, по-добре му кажи, че той е глупавият! — Отново барабани с всичка сила по волана и отново е намръщен. — Напъхай ми ракета в задника и ме наречи Янки Дудъл! И ето сега аз си рискувам същия този задник и воювам с цялото скапано правителство с техните бомби, танкове и бирници само защото ти твърдиш, че са убили родителите ти. А сега, като те слушам какви ги плещиш, се чудя дали не ме будалкаш и дали родителите ти не са живи.
Къртис е шокиран от подобно недоразумение и едва сдържа сълзите си.
— Сър, никога не съм казвал, че правителството е убило родителите ми.
Габи е шашнат и остава с отворена уста.
— Ако искаш, отрежи ми топките и ме наречи принцеса, но аз помня, че ми каза точно това!
— Казах, че лошите негодници ги убиха, не правителството.
— Няма по-лоши негодници от тези в правителството!
— О, има и са много по-лоши.
Стария Жълтьо се гуши в скута на Къртис. Нервно изскимтява и от влажния му нос капе студена пот по ръката на момчето. Къртис усеща, че животното иска да пикае. Благодарение на особената връзка между кучето и момчето той му помага да наложи волята си и да устиска. Скоро обаче осъзнава, че връзката им е двустранна и на него също му се допикава. Лесно може да си представи каква катастрофа ще настъпи, ако той и кучето се напикаят в новия Мъркюри на Габи. Пазачът направо ще получи удар и ще загуби контрол над колата, докато тя лети с шеметна скорост.
За първи път от паркинга за камиони досега чувства, че губи способността си да бъде Къртис Хамънд. Липсва му достатъчно самоувереност, а пък не бива да забравя, че е беглец. Никой беглец не може да се преструва успешно достатъчно дълго. Идеалното спокойствие е ключът към оцеляването. Така гласи ценната майчина мъдрост.
Габи отново ругае и бълва огън и жупел. Джипът се тресе и ръмжи като космическа совалка, която се изстрелва в орбита. В този момент Къртис се връща в мислите си към едно друго недоразумение, станало по-рано вечерта. Осенява го подозрение и той отново направи опит да смени темата на разговора и да се сприятели с пазача.
По филмите повечето американци винаги се борят за по-добър живот и се стремят към самоусъвършенстване. И понеже филмите са източник на надеждна информация, Къртис прекъсва роптаенето на Габи с тон сякаш е открил Америка:
— Значи имахте предвид „тестиси“!
Върху изразителната физиономия на стареца се изписва още по-голяма изненада. И преди да последва поредната гневна тирада, Къртис бързо се намесва:
— Вие казахте „кохонес“, което на испански означава тестиси. Но не го произнесохте правилно. Ако…
— Гръм и мълния! — прекъсва го Габи и отвръща поглед от момчето с някаква смесица от пренебрежение и отвращение. Това е добре, от една страна, защото най-накрая все пак обръща внимание на пътя. От друга страна, и лошо, защото рано или късно ще погледне към него и ще го изпепели с поглед.
Изгубил е увереност в умението си да общува. В момента е убеден, че каквото и да каже, дори и само тихо да изсумти, поведението му ще бъде възприето погрешно и ще предизвика нови гневни ругатни и клетви от страна на Габи.
Въпреки неуспеха на момчето да продължи разговора, мълчанието е кратко. Пазачът отново се пали и плюе, докато гневно нарежда: — Ти, нафукан и неблагодарен пикльо! Може и да не съм завършил Харвард и да не съм бил галеник на съдбата като някои други, но още от пеленаче са ме възпитавали, че правенето на забележка на по-възрастен човек е израз на лоши обноски. Не можеш да ми кажеш как да произнасям „кохонес“, когато твоите жалки кохонес не са по-големи от бобени зърна!
Докато Габи продължава да се кара, той накрая отпуска педала на газта и джипът забавя скорост. Сигурно мисли да спре и да свали Къртис от колата.
