Не бой се от нищо

— Те работят, за да поправят стореното.

— Работят в Уайвърн някъде под земята?

— Да. Там и на други места. И ако намерят начин да се преборят… може би ще постигнат добри резултати.

Докато говореше, погледът му се премести към прозореца на ателието.

— Тоби ли имаш предвид? — попитах аз.

Очите на Мануел отново се съсредоточиха върху мен.

— Онова нещо, онази чума или епидемия… Вярваш ли, че ако я поставят под контрол, ще могат да помогнат на Тоби?

— И ти имаш интерес от това, Крис.

От покрива на хамбара няколко пъти избуха бухал.

Поех дълбоко въздух и казах:

— Това е единствената причина, поради която майка ми би участвала в биологична изследователска дейност за военни цели. Защото е имало голяма вероятност да излезе нещо, което да излекува пигментната ми ксеродермия.

— И наистина може да излезе нещо.

— Военен проект ли беше?

— Не я обвинявай, Крис. Само такъв проект би могъл да разполага с десетки милиарди долари. Иначе тя никога не би имала възможност да върши тази работа в името на доброто. Осигурили са им много пари.

Това несъмнено беше вярно. Само един проект, свързан с военните, би могъл да си осигури необходимите средства за финансирането на сложната научноизследователска работа, която са изисквали задълбочените познания на майка ми.

Глициния Джейн (Милбъри) Сноу беше генетик теоретик. Това означаваше, че е разсъждавала по- задълбочено от другите учени. Не прекарваше времето си в лаборатории, нито работеше във виртуалната реалност на компютър. Нейната лаборатория беше умът й, който бе изключителен. Тя теоретизираше и под нейните напътствия другите се стремяха да докажат теориите й.

Беше невероятно умна. Гениална. Можеше да избере всеки университет в света. Всички я търсеха.

Баща ми обичаше „Ашдън“, но щеше да я последва навсякъде, където би пожелала да отиде. Той би преуспял във всяка научна среда.

Майка ми се примири с „Ашдън“ заради мен. Повечето престижни университети са или в големи, или в средни по големина градове, където денем нямаше да съм по-ограничен отколкото в Мунлайт Бей, но където не можех да се надявам на разнообразен нощен живот. Големите градове са ярко осветени дори след залез слънце. А малкото тъмни райони не са места, където момче с велосипед може в безопасност да търси приключения между здрача и зората.

Тя се лиши от много неща, за да обогати моя живот. Затвори се в малък град, готова да зареже нереализиран целия си потенциал и да ми даде възможност да реализирам моя.

Когато се родих, тестовете за определяне на генетичните увреждания на зародиша бяха в началната си фаза. Ако аналитичните методи бяха достатъчно усъвършенствани и пигментната ми ксеродермия бе открита няколко седмици след зачеването, вероятно майка ми щеше да направи аборт.

Колко много обичам света с цялата му красота и странност.

Но заради мен през следващите години светът ще стане още по-странен и може би не толкова красив.

Ако не бях аз, майка ми би отказала да работи за проекта в Уайвърн и никога нямаше да поведе учените по нови пътища на изследователска дейност. И ние нямаше да го извървим и да стигнем до ръба на пропастта, където стоим сега.

Мануел се приближи до прозореца и Орсън се дръпна, за да му направи място. Вторачи се в сина си и когато светлината озари по-ярко лицето му, не видях безумен блясък в очите, а любов.

— Да повишиш интелигентността на животните — казах аз. — Какви военни приложения би могло да има това?

— Преди всичко има ли по-добър шпионин от куче, умно като човек, изпратено зад вражеската линия? Пълна маскировка. Пък и не проверяват кучешките паспорти. Какъв по-добър разузнавач на бойното поле?

Може да създадеш изключително интелигентно куче, което е умно, но и свирепо, и зло, когато е необходимо да бъде такова. Имаш нов вид войник — биологично проектирана машина за убийства, способна да разработва стратегии.

— Мислех, че интелигентността зависи от размера на мозъка.

Мануел сви рамене.

— Аз съм само ченге.

— Или от броя на гънките на мозъчната кора.

— Явно са открили, че не е така. Както и да е, в началото всичко вървеше успешно. Нещо, наречено проект „Франсис“. Допреди няколко години. Изумително интелигентно ловджийско куче. Операцията в Уайвърн започна, за да се извлече полза от наученото. И не работеха само върху повишаването на човешката интелигентност, а върху много други неща.

Надянал кевларените ръкавици, Тоби сложи горещата ваза в кофа, пълна до половината с вермикулит. Това беше следващият етап на процеса на закаляване.

— И кои са тези много други неща? — попитах аз.

— Искаха да повишат човешката подвижност, скорост и продължителност на живота, като намерят начин не само да прехвърлят генетичен материал от един човек на друг, но и между различните видове.

— О, Боже.

Тоби изсипа още гранули вермикулит, докато покри вазата. Вермикулитът е превъзходен изолационен материал, който позволява на стъклото да се охлажда много бавно и равномерно.

Спомних си нещо, което бе казал Рузвелт. Кучетата, котките и маймуните не били единствените експериментални обекти в лабораториите в Уайвърн. Имало и нещо по-лошо.

— Хора — вцепенен промълвих аз. — Експериментирали са върху хора?

— Върху войници, осъдени за убийство на доживотен затвор. Можеше да гният там… или да вземат участие в проекта и да възвърнат свободата си като награда.

— Но да експериментираш върху хора…

— Съмнявам се дали майка ти е знаела за това. Не винаги са споделяли с нея как точно прилагат идеите й.

Тоби сигурно чу гласовете ни, защото свали кевларените ръкавици и вдигна на челото големите очила, после ни махна приятелски.

— Сетне всичко се провали — продължи Мануел. — Не съм учен. Не ме питай как е станало. Но се е провалило не само в едно отношение, а тотално. Изведнъж се случиха неща, които те не очакваха. Промени, които не бяха предвидили. Експерименталните животни и затворниците… Генетичната им природа претърпя промени, които бяха нежелани и излязоха от контрол…

Изчаках минута, но той явно не беше готов да ми каже повече, затова го притиснах.

— Избягала е една маймуна, нали? Резус. Намерили са я в кухнята на Анджела Фериман.

Мануел ми отправи изпитателен поглед. Бях сигурен, че е проникнал не само в душата ми, но и знае какво има в джобовете ми и точния брой на патроните в пистолета.

— Хванаха резуса — каза той, — но допуснаха грешката да припишат бягството му на човешко недоглеждане. Не осъзнаха, че маймуната е била пусната, освободена от няколко учени, участващи в проекта… които са се променили.

— В какво?

— В нещо ново. Просто са се променили.

Тоби изключи газта. Нагревателят „Фишер“ прибра пламъците си.

— Как точно е станало? — попитах аз.

— Системата на пренасяне, която са разработили, за да вкарат новия генетичен материал в