като го изпратил, се обадил на сестра му. Нан Гилкрайст пристигнала в десет и половина със съпруга си и казала на обезпокоения Едуард, че ще убеди Калвин да постъпи в болница, за да му направят изследвания. Но след като тя и господин Гилкрайст отишли в къщата на Калвин, Уилкърсън решил, че може да им трябват подкрепления и заедно със съседа си Франк Крелки също тръгнали натам.
Калвин отворил вратата. Бил обезумял и почти изпаднал в истерия и въоръжен с полуавтоматична пушка дванайсети калибър. Шаркъл обвинил съседите си, че вече са се превърнали в зомбита. „
И сега Франк бил в моргата, а Едуард — в болницата. Състоянието му било достатъчно добро, за да разговаря с репортери.
Отец Висажик чу цялата тази история от устата на един млад мъж, който изгаряше от нетърпение да му разкаже всичко. Мъжът се казваше Роджър Хастъруик, безработен барман. В очите му имаше обезпокоителен блясък, който може би се дължеше на пиянство, употреба на наркотици, безсъние, психопатия или и четирите заедно, но информацията му беше подробна и очевидно точна.
— И ченгетата затвориха улицата, евакуираха хората от къщите им и се опитаха да преговарят с Шаркъл. Но той няма телефон, а когато използваха мегафон, не им отговори. Ченгетата предполагат, че сестра му и зет му са живи там, вътре. Те са заложници, затова никой не иска да действа прибързано.
— Умно — мрачно отбеляза Стефан и изведнъж му стана много студено.
— Да, умно — нетърпеливо каза Роджър Хастъруик, давайки да се разбере, че предпочита да не го прекъсват. — Накрая, когато остана половин час до мръкване, решиха да доведат момчетата от специалните сили, за да го изкарат навън и може би да спасят сестрата и зетя. Изстреляха гранати със сълзотворен газ, но когато влязоха в къщата, здравата загазиха. Хитрата лисица Шаркъл трябва да е работил седмици наред върху къщата си, поставяйки капани. Ченгетата започнаха да падат, препъвайки се в тънките жици, които той бе опънал навсякъде. Единият си удари главата. Не умря, но сигурно е получил сериозно увреждане. После Калвин откри огън по тях. И той имаше противогаз и ги дебнеше като хищник. Копелето се беше
— Какво изкрещя Калвин? — попита Стефан.
— Ами, той каза…
Роджър Хастъруик млъкна, защото разбра, че някаква новина, която се предава от уста на уста, е развълнувала всички. Хората тръгнаха на юг по Скот Авеню. Някои вървяха бързо, други бягаха. Уплашен от мисълта, че ще изпусне поредното кръвопролитие, Хастъруик сграбчи като обезумял един човек с петна на лицето и ушанка и попита:
— Какво става?
— Един тип там има микробус с радио — отговори мъжът, опитвайки се да се отскубне от Роджър. — Настроил го е на честотата на ченгетата от специалните сили. Те се готвят да очистят проклетия Шаркъл!
Човекът хукна и Хастъруик забърза след него.
Отец Висажик се вторачи за миг в отминаващата тълпа, сетне погледна десетината зяпачи, които бяха останали, и полицаите на барикадата. Стефан предчувстваше, че ще има още убийства и смърт. Трябваше да направи нещо, за да ги предотврати, но не можеше да разсъждава трезво, защото беше скован от страх. Дотогава виждаше само положителната страна на загадката. Чудодейното излекуване и другите явления предизвикаха в него единствено радост и очакване за Божия поява. Но сега Стефан съзря тъмната половина на мистерията и остана потресен.
Накрая, надявайки се, че няма да го помислят за поредния дявол в кръвожадната тълпа, отец Висажик забърза след Роджър Хастъруик и другите. Хората се бяха събрали на една пресечка от О’Банън Лейн около микробус, металносив шевролет с рисунка на калифорнийски плаж от едната страна. Собственикът, огромен мъж с дълга брада, седеше зад волана. Той беше отворил вратите и бе усилил звука на радиото с полицейските честоти, за да могат всички да чуят какво си говорят ченгетата.
След минута-две се изясниха основните линии на плана им за атака. Екипът на специалните сили бе влязъл в къщата и бе стигнал до първия етаж. Командосите щяха да използват малък, прецизно оформен пластичен експлозив, за да изкъртят вътрешната стоманена врата на мазето. В същото време друга група щеше да взриви с подобен експлозив външната врата на мазето. Двата екипа щяха да атакуват и да заловят Калвин Шаркъл. Тази стратегия беше ужасно опасна за командосите, но шефовете решиха, че ще бъде още по-рисковано, ако обсадата продължи.
Докато слушаше гласовете им, отец Висажик изведнъж осъзна, че трябва да спре атаката, защото кръвопролитието ще бъде невъобразимо. Трябваше да намери начин да мине през барикадата и да разговаря с Калвин Шаркъл. Стефан се обърна и хукна към обсадената къща. Не беше сигурен какво ще каже, за да изтръгне Шаркъл от параноята. Може би: „Ти не си сам, Калвин.“ Все щеше да измисли нещо.
Внезапното му отдалечаване от микробуса очевидно накара другите да решат, че на барикадата става нещо. Отец Висажик беше преполовил разстоянието до къщата на Шаркъл, когато по-младите и бързи зяпачи започнаха да го изпреварват, като развълнувано крещяха. Тълпата отново побягна по Скот Авеню. Чуха се клаксони, свирене на спирачки и трясъци. Хората се блъскаха и Стефан падна на колене на асфалта. Никой не спря да му помогне. Той стана и продължи да бяга. Въздухът сякаш се сгъсти от животинското безумие и жаждата за кървави зрелища. Отец Висажик се ужаси от държанието на събратята си и с разтуптяно сърце си помисли: „Сигурно е така в ада. Непрестанно тичаш сред обезумяла и бръщолевеща нечленоразделно тълпа.“
Когато Стефан стигна до барикадата, повечето хора вече бяха там. Те се бяха струпали пред полицейските коли и линейката и протягаха вратове, за да видят какво става в къщата на Шаркъл. Отец Висажик отчаяно се опитваше да си проправи път и да се добере до полицаите, за да разговаря с тях. Той блъскаше другите и им повтаряше, че е свещеник, но никой не му обръщаше внимание. Шапката падна от главата му, но Стефан не си направи труда да я вземе, не се отказа и най-после мина през развълнуваното множество.
Полицаите сърдито заповядаха на тълпата да се дръпне назад, заплашиха с арести, извадиха палките и спуснаха стъклата на шлемовете си. Отец Висажик беше готов да лъже, да им каже всичко, което би ги накарало да забавят атаката, да ги заблуди, че е свещеникът на Шаркъл и знае как да го убеди да се предаде. Разбира се, той нямаше представа как да стори това, но поне можеше да спечели време, да разговаря с Калвин и да измисли нещо.
— Аз съм свещеник! — извика Стефан, но ченгетата гневно го блъснаха назад. Не бяха в настроение да го изслушат.
След миг въздухът се разтърси от две малки експлозии. Всички ахнаха едновременно и застинаха по местата си, защото знаеха какво са чули — екипът на специалните сили взривяваше стоманените врати на мазето. Последва трета експлозия — силен и разрушителен взрив, който разтърси асфалта, оглуши хората, отекна в костите и зъбите им и разпръсна в небето парчета от тухли и трески от къщата на Шаркъл. Тълпата отново извика в един глас. И този път, вместо да напират към барикадата, хората уплашено се дръпнаха назад, изведнъж осъзнавайки, че смъртта може да не е само интересен за гледане спорт, но и дейност, в която всички участват.
— Той е имал бомба! — извика един от полицаите на барикадата. — Господи, Шаркъл е имал бомба!
Линейката запали сигналните си светлини и се отправи към къщата на Шаркъл.
