Непознати

свърши тази работа в неделя и те признаха, че са прегледали всичко, но не са открили следи, водещи към изтичането на информацията. Но като се имаха предвид провалите им дотогава — включително два саботажа на детектори на лъжата, Лийланд не им вярваше повече, отколкото на Бенел и на другите учени. Затова реши сам да се залови с разследването.

Но веднага се натъкна на проблеми. Първо, през последните осемнайсет месеца адски много цивилни лица бяха въвлечени в конспирацията. Трийсет и седем мъже и жени, представящи широк спектър от научни дисциплини, имаха както достъп до свръхсекретна информация, така и специализирани познания, за да участват в програмата, която Бенел бе измислил. Заедно с него ставаха трийсет и осем. Беше истинско чудо, че толкова много хора, на които им липсва военна дисциплина, могат да пазят тайна толкова дълго.

Нещо по-лошо, само Бенел и още седмина работеха върху изследването през цялото време и всъщност живееха в Тъндър Хил. Останалите трийсет имаха семейства и университетски длъжности, които не можеха да оставят дълго време, затова идваха и си заминаваха, както им позволяваше графикът и понякога оставаха няколко дни или седмици, но рядко месеци. Ето защо, беше много трудно да се установи дали и кога някой от тях е бил в Ню Йорк.

И нещо още по-лошо. От осемте членове на постоянно работещия екип трима бяха ходили в Ню Йорк през декември, включително доктор Майлс Бенел. Или с други думи, в момента списъкът на заподозрените наброяваше най-малко трийсет и трима, при това само от постоянния научен персонал.

Освен тях, Фолкърк се съмняваше и в цялата охрана на военния склад, макар че майор Фугата и лейтенант Хелмс, шефът на охраната и дясната му ръка, бяха единствените, които знаеха какво става в забранената пещера. В неделя, когато започна да разпитва учените, Фугата установи, че детекторът на лъжата е повреден и не дава надеждни показания. Предишния ден, когато от „Шенкфийлд“ изпратиха друг детектор, се оказа, че и той не работи. Фугата каза, че вторият детектор е бил повреден, когато е пристигнал, но това бяха глупости.

Някой от участниците в проекта бе видял докладите, че преградите в паметта на свидетелите се рушат. Този човек бе решил да се възползва от възможността и бе подсказал идеи на някои от тях, изпращайки им загадъчни бележки и моментални снимки, откраднати от досиетата им. Копелето едва не се бе измъкнало безнаказано и сега, когато положението стана напечено, бе повредило детекторите на лъжата.

Лийланд вдигна глава и погледна Майлс Бенел, който стоеше до малкия прозорец.

— Докторе, нека да се възползвам от проницателността и ума ви на учен.

— Разбира се, полковник.

— Всички, които работят с вас, знаят за поверителния доклад на ГИПК, който бе написан преди седем години. И са наясно с ужасните последици, ако съобщим публично за откритията ни. Тогава защо някои от тях са проявили безотговорност и са подронили сигурността на проекта?

В тона на доктор Бенел прозвуча искрено желание да помогне, но Фолкърк долови язвителност и презрение.

— Някои не са съгласни с изводите на ГИПК и мислят, че ако оповестим публично откритията, няма да стане катастрофа. Те смятат, че ГИПК греши и е твърде елитарна във възгледите си.

— Е, аз пък мисля, че ГИПК има право. А ти, лейтенант Хорнър?

Хорнър седеше до вратата.

— Съгласен съм с теб, полковник. Ако ще съобщаваме новината, хората трябва да бъдат подготвени бавно, може би десетина години.

Лийланд кимна.

— Имам лошо, но реалистично мнение за събратята ми, докторе, и знам колко трудно повечето ще се оправят в новия свят, който ще настъпи след оповестяването на откритията. Хаос. Политически и социален катаклизъм. Точно както пише в доклада на ГИПК.

Бенел сви рамене.

— Имате право на мнение.

Но полковникът разбра, че тонът му загатва: „Макар да си невеж, арогантен и тесногръд.“

— А вие, докторе? — попита Фолкърк. — Мислите ли, че ГИПК има право?

— Защо питате мен, полковник? — уклончиво отговори Бенел. — Аз не съм изпратил онези бележки и моментални снимки на Корвези и семейство Блок.

— Тогава подкрепяте инициативата ми всички учени, които участват в проекта, да бъдат разпитани с помощта на психотропни вещества? Дори да поправим детектора на лъжата, отговорите няма да са толкова достоверни, колкото, ако употребим натриев пентотал и някои други съединения?

Бенел се намръщи.

— Ами, има хора, които силно биха възразили, полковник. Учените тук са страхотно интелигентни. Интелектуалният им живот е на първо място за тях и те не биха рискували да приемат вещества, които може, като страничен ефект, да се отразят, макар и минимално, пагубно на умствените им способности.

— Психотропните вещества нямат такъв ефект. Те са безвредни.

— Но може би има изключения. Някои от учените ще имат морални възражения са употребят психотропни вещества поради каквато и да е причина, дори да си заслужава.

— Докторе, ще настоявам всички в Тъндър Хил да бъдат подложени на разпит с помощта на психотропни вещества. Ще искам разрешение от генерал Алварадо.

Генерал Алварадо беше командирът на военния склад в Тъндър Хил, книжен червей, който бе изкарал кариерата си, лежейки по гръб. Лийланд не харесваше и него.

— Ако генералът одобри тази идея и ако тогава някой от хората ви откажат, ще ги притисна и ще ги пречупя — продължи Фолкърк. — И вас също, ако откажете. Разбирате ли?

— О, напълно — невъзмутимо отговори Бенел.

Ядосан, полковникът отмести настрана останалите лични досиета.

— По този начин става много бавно. Трябва да намеря предателя бързо, до един месец. По-добре да поправим детектора на лъжата. Между другото, докторе, какво мислите за развитието на историята с Кронин и Корвези? Онези невероятни излекувания и другите странни явления? Как бихте ги изтълкували?

Най-сетне Бенел показа силни и неподправени чувства.

— Сигурен съм, че тези неща ви плашат до смърт, полковник. Но може би има друго, не толкова апокалиптично обяснение от онова, което ви е обсебило. Страхът е единствената ви реакция, докато аз мисля, че това вероятно е най-великият момент в историята на човечеството. Какъвто и да е случаят, на всяка цена трябва да говорим с Кронин и Корвези. Да им разкажем всичко и да поискаме съдействието им, за да разберем как точно са получили тези чудесни способности. Не можем да ги елиминираме или отново да промием мозъците им, без да сме научили всички отговори.

— Ако им кажем истината и после отново изтрием спомените им, тайната ще бъде разкрита.

— Може би. И в такъв случай… трябва да кажем на обществеността. По дяволите, полковник, именно заради новото развитие на нещата, изследването на Кронин и Корвези става по-важно от всичко друго, включително укриването на тайната. Пък и трябва да им дадем шанс да развият необикновените си способности. Всъщност кога ще ги хванете?

— Най-късно днес следобед.

— Тогава да очакваме ли, че ще ги доведете довечера?

— Да. — Фолкърк стана, взе палтото си, приближи се до вратата и спря. — Докторе, как ще разберете дали Кронин и Корвези са се променили или не? Вие мислите, че няма реална вероятност от… обладаване. Но ако грешите и те вече не са човешки същества, и ако не искат да знаете истината, как ще я разберете? Те очевидно ще заблудят детектора на лъжата и всички серуми на истината, с които разполагаме.

— Да, това наистина е озадачаващо. — Бенел стана, пъхна ръце в джобовете на лабораторната си престилка и започна енергично да крачи из помещението. — Мили Боже, страхотно предизвикателство, нали? Работим по въпроса, откакто в неделя научихме за новопридобитите им способности. Имахме успехи, провали и разочарования, но сега смятаме, че можем да се справим с проблема. Разработихме надеждни медицински и психологични тестове, с които прецизно ще определим дали са заразени и още са… човешки същества. Мисля, че страховете ви са напълно неоснователни. Отначало смятахме, че инфекцията… обладаването представлява опасност. Но преди година разбрахме, че сме сгрешили. Те може да са човешки същества и пак да притежават тези свръхестествени способности.