Непознати

наркотици и секс. Лийланд бе научил поне това от свръхрелигиозните си родители, които бяха започнали да му внушават този урок, преди да бъде достатъчно голям, за да разбере какво му говорят. Човек трябваше да контролира и интелектуалните си процеси и да полага усилия да разчита на логиката и разума, защото на човешката природа бе присъщо да се увлича в суеверия и схеми на поведение, основаващи се на ирационални предположения. Това беше урок, който Фолкърк бе научил въпреки родителите си, докато ходеше с тях на литургиите в църквата на Петдесетница и потресен и уплашен ги гледаше как се хвърлят на пода, крещят и се мятат, изпаднали в религиозен екстаз при вида на Божия дух, както твърдяха, макар че всъщност това беше истеричен фанатизъм. Човек трябваше да контролира и страха си, инак щеше да загуби разсъдъка си. Лийланд се бе научил да овладява страха от родителите си, които редовно го биеха и наказваха, твърдейки, че е за доброто му, защото дяволът в него трябва да бъде изгонен. Един от начините да контролираш страха беше, като се подлагаш на болка и увеличаваш поносимостта си, защото нищо не може да те уплаши, ако си сигурен, че ще издържиш. Контрол. Лийланд Фолкърк контролираше себе си, живота си, хората си и всяка заповед, която получаваше. Но сега усещаше, че контролът върху тази ситуация бързо се изплъзва от ръцете му и за пръв път от четирийсет години изпадаше в паника.

— Полничев, ще затворя, но ти остани на мястото си. Хората ми ще уредят конференция по телефона между теб, шефа ти, Риденауър и връзката ни в Белия дом. Ще постигнем споразумение за твърда политика и кой е най-добрият начин да я осъществим. Проклет да съм, ако ви оставя да се огънете. Ще запазим контрола. Ще ликвидираме заразените хора, ако е необходимо, макар някои от тях да са симпатични момиченца и свещеници, и ще си спасим задниците. Кълна се в Бога, че ще го направим!

Зелено-кафявата кола проследи Фей и Джинджър до отклонението от магистрала 80. Джинджър беше убедена, че ще завият след тях, но плимутът спря пред черния път, на триста метра от мотел „Спокойствие“ и остана там.

Доминик и Ърни излязоха да им помогнат да разтоварят покупките, които бяха донесли от Елко — скиорски екипи и маски, ботуши и дебели ръкавици за всички, две полуавтоматични ловни карабини, дванайсети калибър, боеприпаси, раници, фенерчета, два компаса, малка ацетиленова горелка с две бутилки газ и някои други неща.

Ърни прегърна Фей, а Доминик — Джинджър.

— Разтревожих се за теб — едновременно казаха двамата мъже.

Ърни и Фей се целунаха. След кратко колебание Доминик се наведе и също целуна Джинджър.

Десетте членове на семейството от мотел „Спокойствие“ се събраха да се хранят. Джак, Ърни, Доминик, Нед и Фей донесоха пушките и пистолетите.

Джинджър забеляза, че Брендън гледа оръжията със смесица от удоволствие и страх и не изглежда толкова оптимистично настроен, колкото предишния ден, когато откриването на изумителната му дарба го бе въодушевило.

— Снощи не сънувах нищо — обясни той, когато тя го попита каква е причината за мрачното му настроение. — Нямаше златиста светлина, нито глас, който ме вика. Знаеш ли, Джинджър, непрекъснато си повтарях, че не вярвам Господ да ме е призовал тук. Но дълбоко в душата си се надявах да е така. Отец Висажик има право. В мен винаги е имало вяра в Бога. И напоследък си я възвръщам. Отново се нуждая от Него. Но сега… щом не сънувам златистата светлина… Господ може би ме е изоставил.

— Не. Грешиш — каза Джинджър и хвана ръката му, за да го успокои и накара да се почувства по- добре. — Ако вярваш, Господ никога не те изоставя. Той винаги прощава и ни обича. Нали така казваш на енориашите?

Брендън се усмихна едва-едва.

— Говориш така, сякаш си учила в семинария.

— Сънят вероятно е бил спомен, който се е опитвал да преодолее преградата в паметта ти. Но ако наистина Господ те е призовал тук, сънят вече не ти се явява, защото… си пристигнал. Ти дойде тук, както Той искаше, затова вече не е необходимо да ти изпраща съня. Разбираш ли?

Лицето на свещеника леко засия.

Всички седнаха около масата.

Изумена, Джинджър забеляза, че състоянието на Марси се е влошило. Детето беше навело глава, отпуснало ръце на коленете си и шепнеше:

— Луната, луната, луната…

Марси се опитваше да си спомни какво се бе случило на шести юли, но не можеше, и това я измъчваше.

— Тя ще се оправи — обърна се Джинджър към Джорджа и в същия миг разбра колко безсъдържателно и глупаво е твърдението й, но не можа да измисли какво друго да каже.

— Да — съгласи се Джорджа, която възприе думите й като окуражителни. — Трябва да се оправи.

Джак и Нед отново подпряха с дъски вратата и я затиснаха с една от масите, за да не могат да ги подслушват.

Фей и Джинджър разказаха набързо за посещението си в ранчото на Джеймисън и че са били проследени от двама мъже в плимут. Ърни и Доминик също бяха проследени.

Новините обезпокоиха Джак.

— Щом не се крият, това означава, че се готвят отново да ни хванат.

— Може би трябва да застана на пост, за да гледам дали не се промъкват насам — каза Нед.

Джак одобри предложението му. Нед се приближи до вратата и се вторачи през тясната пролука между дъските, оглеждайки паркинга.

Доминик и Ърни обясниха какво са видели по време на обиколката покрай оградата на военния склад на Тъндър Хил.

Джак слушаше внимателно и зададе няколко въпроса, чиято цел Джинджър не можа да разбере. Имало ли оголени жици, преплетени в оградата от стоманена мрежа? Как изглеждали стълбовете на оградата?

— Имаше ли кучета или патрули?

— Не — отговори Доминик. — Не видяхме стъпки в снега.

— Ще минем през оградата — заяви Джак. — Но най-трудното ще бъде да влезем в самия склад.

— Ще влизаме там? — учуди се Доминик.

— Няма да стане — възрази Ърни.

— Щом няма постове и кучета, периметърът и главният вход се охраняват от електронни системи — обясни Джак. — Разбира се, на вратата на склада ще има пазач. Но той ще е свикнал толкова много със зависимостта си от компютрите, видеокамерите и другите устройства, че няма да е нащрек. Ето защо, вероятно ще успеем да го изненадаме. Но щом влезем, не знам докъде ще можем да стигнем и какво ще видим, преди да ни хванат.

— Но откъде си толкова сигурен, че… — започна Джинджър.

— От осем години работата ми е да влизам и излизам от места, охранявани със свръхмодерни технически средства. Правителството ме е обучило, затова съм наясно с всичките им номера. — Джак намигна с кривогледото си око. — Пък и аз знам едно-друго.

— Но ти каза, че там ще ни хванат — рече Джорджа.

— Да.

— Тогава какъв е смисълът да влизаме?

Джак бе планирал всичко и Джорджа слушаше с нарастващо възхищение към нюха му за стратегия.

Джак изреди детайлите на плана си, сякаш предварително бе решил, че останалите членове на групата ще се съгласят да направят каквото им каже, независимо от съществуващия риск. Той прибягна до всеки номер на убеждаване, който знаеше, но не защото не искаше да обмисля алтернативи или промени в стратегията си, а защото нямаше време да анализира други ходове на действие. Разумът и инстинктът му подсказваха, че трябва да бърза.

Според плана му до един час всички, с изключение на Доминик, Нед и Джак, щяха да се качат в джипа